Решение № 770 от 07.10.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 770 гр. Сливен, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20222230102423 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от П. С. К., ЕГН:

********** от с. **** чрез адв. Г. М. от АК-Сливен с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124 ГПК срещу Община Сливен, с който иск се претендира да се признае за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи сумата от 6207,24 лв., съставляващи главница и лихви по Акт за установяване на задължения № РА 000239/25.06.2018 г., Акт за установяване на задължения № РА 000006/09.04.2019 г. и Акт за установяване на задължения № РА000773 от 27.06.2013 г. за принудителното събиране на които суми е образувано изпълнително дело № 1166/2022 г. на ЧСИ Г Г като погасени по давност.

Ищецът твърди, че бил получил от ЧСИ Г Г покана за доброволно изпълнение с изх.

№ 39510/31.05.2022 г., от която се установявало, че срещу него било образувано изп. д. № 1166/2022 г. в качеството му на длъжник, като изпълнителният титул бил издаден Акт за установяване на задължения № РА 000239/25.06.2018 г., Акт за установяване на задължения № РА 000006/09.04.2019 г. Задължението по изпълнителното дело било възлизало на 3007,12 лв., неолихвена сума, сумата от 4847,26 лв., главница, сумата от 13,46 лв., лихви и сумата от 183,24 лв., разноски по изпълнителното дело, както и такси в размер на 788,92 лв. и други суми в размер на 100 лв. Общият размер на задължението към 31.05.2022 г. бил възлизал на 8940 лв. Счита, че срокът за предявяване на вземането по Акт за установяване на задължения № РА 000239/25.06.2018 г. бил изтекъл на 31.12.2017 г., както и по Акт за установяване на задължения № РА 000006/09.04.2019 г., с изключение на сумата от 425,98 лв., тъй като била изтекла в негова полза на 01.12.2017 г. погасителна давност. Позовава се на чл. 168, г. 3 и чл. 171, ал. 1 ДОПК. Не били извършвани същински изпълнителни действия по изпълнителното дело, което било висящо и било обуславяло наличието на правен интерес от предявяване на настоящия иск.

1

Моли съдът да признае за установено, че не дължи на ответника претендираната от него сума от 6207,24 лв., съставляваща главница и лихви по Акт за установяване на задължения № РА 000239/25.06.2018 г., Акт за установяване на задължения № РА 000006/09.04.2019 г. и Акт за установяване на задължения № РА000773 от 27.06.2013 г. за принудителното събиране на които суми е образувано изпълнително дело № 1166/2022 г. на ЧСИ Г Г като погасени по давност. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран. Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Вземанията на Общината съставлявали публични вземания за данък върху превозно средство за периода от 2013 г. до 2018 г. въз основа на влезли в сила Актове за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Акт за установяване на задължения № РА000773 от 27.06.2013 г. не бил включен в предмета на процесното изпълнително дело. Община Сливен, в качеството си на взискател била подала молба за образуване на изпълнително дело с вх. № 22783/25.05.2022 г., като била посочила изпълнителните способи, с които да бъде удовлетворено публичното й вземане спрямо длъжника. Акт за установяване на задължения № РА 000239/25.06.2018 г. бил връчен на ищеца на 29.06.2018 г. и бил влязъл в сила на 13.07.2018 г. Главницата по този акт била в размер на 1204,50 лв., а лихвата към 20.05.2022 г. била в размер на 394,90 лв. и въз основа на този акт било образувано изп.д. № 41/2019 г. на ДСИ при СлРС. Акт за установяване на задължения № РА 000006/09.04.2019 г. бил връчен на ищеца на 15.04.2019 г. и бил влязъл в сила на 29.04.2019 г. Позовава се на чл.172, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК и на чл. 162, ал.2, т. 1 и т.

9 от ДОПК и чл. 171, ал.1 от ДОПК. Не била изтекла петгодишната погасителна давност по отношение на вземанията, тъй като същата била прекъсната със започването на изпълнителни действия срещу длъжника. По отношение на тези публични задължения не била настъпила и абсолютната десетгодишна погасителна давност за да бъдат служебно отписани публичните задължения. Не било ясно как ищецът бил определил размера на сумата, която претендира, че не дължи, тъй като съгласно Акт за установяване на задължения № РА 000239/25.06.2018 г. и Акт за установяване на задължения № РА 000006/09.04.2019 г. бил дължал сума в общ размер на 4434,36 лв., от които сумата от 2830,02 лв., съставляваща главница и сумата от 1604,34 лв., съставляваща лихва до 20.05.2022 г., като периода на задълженията бил от 2013 г. до 2018 г., които задължения били ликвидни и изискуеми и следвало да бъдат заплатени. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и претендира сторените по делото разноски. Прави възражение при условие на евентуалност за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна.

Съдът с Определение № 1972 от 29.07.2022 г. е указал на ищеца че следва да докаже, че е налице новонастъпило обстоятелство по см. на чл. 439 ГПК, а именно факт настъпил след издаването на изпълнителния титул относно вземанията, за които е издаден, каквото в случая се явява изтеклата петгодишна погасителна давност за вземанията. Със същото определение е указал на ответника, че следва да докаже, че са налице обстоятелства обуславящи спирането респ. прекратяването на изтичането на погасителната давност.

2

Съдът като прецени доводите на страните и след анализ на доказателствената съвкупност по делото прие за установено от фактическа страна следното:

Община Сливен, в качеството си на взискател е подала молба за образуване на изпълнително дело с изх. №1100-308 /23.01.2019 г. по която било образувано на 25.01.2019 г. изп. д. № 41/2019 г. на ДСИ Галина П.а, като е посочила изпълнителните способи, с които да бъде удовлетворено публичното й вземане спрямо длъжника обективирано в Акт за установяване на задължения № РА 000239/25.06.2018 г. и в Акт за установяване на задължения № РА000773/27.06.2013 г. Поканата за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника на 04.02.2019 г. С молба от 09.04.2019 г. Община Сливен е поискала да бъде наложен запор върху МПС собственост на ищеца. С молба от 14.01.2021 г. ответната община е поискала да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника. На 26.01.2021 г. е бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника. По молба на взискателя на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК с постановление от 15.02.2022 г. било прекратено изп. д. № 41/2019 г. на ДСИ Галина П.а.

Община Сливен, в качеството си на взискател е подала молба за образуване на изпълнително дело с вх. № 22783/25.05.2022 г. по която било образувано на 25.05.2022 г. изп. д. № 1166/2022 г. на ЧСИ Г Г, като е посочила изпълнителните способи, с които да бъде удовлетворено публичното й вземане спрямо длъжника обективирано в Акт за установяване на задължения № РА 000239/25.06.2018 г., Акт за установяване на задължения № РА 000006/09.04.2019 г. и Акт за установяване на задължение № АУ000113/03.02.2022 г. Акт за установяване на задължения № РА 000239/25.06.2018 г. е връчен на ищеца на 29.06.2018 г. и е влязъл в сила на 13.07.2018 г. Главницата по този акт е в размер на 1204,50 лв., а лихвата към 20.05.2022 г. е в размер на 394,90 лв. и въз основа на този акт е било образувано предходно изп.д. № 41/2019 г. на ДСИ при СлРС. Акт за установяване на задължения № РА 000006/09.04.2019 г. е връчен на ищеца на 15.04.2019 г. и е влязъл в сила на 29.04.2019 г.

Съгласно Акт за установяване на задължения № РА 000239/25.06.2018 г. и Акт за установяване на задължения № РА 000006/09.04.2019 г. ищецът дължи сума в общ размер на 4434,36 лв., от които сумата от 2830,02 лв., съставляваща главница и сумата от 1604,34 лв., съставляваща лихва до 20.05.2022 г., като периода на задълженията е от 2013 г. до 2018 г.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение на ищеца, която е получена от него на 06.06.2022 г., като за взискатели са посочени Община Сливен и ТД НАП-Бургас.

Задължението по изпълнителното дело възлиза на 3007,12 лв., неолихвена сума, сумата от 4847,26 лв., главница, сумата от 13,46 лв., лихви и сумата от 183,24 лв., разноски по изпълнителното дело, както и такси в размер на 788,92 лв. и други суми в размер на 100 лв.

Бил е наложен запор на ищеца върху банковите му сметки на 06.06.2022 г. Видно от съобщението изпратено до Община Сливен на 31.05.2022 г. по изпълнителното дело е бил присъединен взискател- ТД НАП Бургас за вземане в размер на 1053,82 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, като неоспорени от страните.

3

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл.

124, ал. 1 ГПК е допустим. Това е иск на длъжник, който оспорва изпълнението, като може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия правен казус за издаването на изпълнителния титул не е проведено същинско съдебно дирене, тъй като в случая това е Акт за установяване на публични задължения, издаден от орган по приходи при ответната община. Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗМДТ принудителното събиране на публични общински вземания може да се извършва освен от публични изпълнители по реда на ДОПК, също така и от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Във втория случай при принудително събиране на публично общинско вземане, какъвто е казуса поставен за разглеждане, съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се произнесе по възражение за давност, основано на чл. 171 ДОПК. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК / в този см.

Определение № 130/24.07.2017 г. по ч. гр. д. № 756/2017 г. ІІ г. о. ВКС РБ/.

В случая искът е допустим по отношение на неговия предмет, защото е налице висящо изпълнително производство, по което тези вземания в общ размер от 6207, 24 лв. не са платени, тъй като към момента на предявяване на иска- 13.06.2022 г. е било образувано изпълнително дело № 1166/2022 г. на ЧСИ Г Г, като предмет на това производство са вземания на Община Сливен по Акт за установяване на задължения № РА 000239/25.06.2018 г., Акт за установяване на задължения № РА 000006/09.04.2019 г. и Акт за установяване на задължение № АУ000113/03.02.2022 г., като вземанията по този акт не се оспорват от ищеца и не са предмет на настоящото дело. Съгласно Акт за установяване на задължения № РА 000239/25.06.2018 г. и Акт за установяване на задължения № РА 000006/09.04.2019 г. ищецът дължи на Община Сливен сума в общ размер на 4434,36 лв., от които сумата от 2830,02 лв., съставляваща главница и сумата от 1604,34 лв., съставляваща лихва до 20.05.2022 г., като периода на задълженията е от 2013 г. до 2018 г. Тези суми ответната община изрично е заявила, че претендира от ищеца. По отношение на разликата над сумата от 4434,36 лв. до претендирания от ищеца размер от 6207,24 лв. искът се явява недопустим поради липса на правен интерес от страна на ищеца, тъй като тази разлика Община Сливен не претендира от него. По изпълнителното дело е бил присъединен взискател- ТД НАП Бургас за вземане в размер на 1053,82 лв. По всяка вероятност в тази разлика са включени това вземане на присъединения взискател и разноски и такси по изпълнителното дело, на които вземания не е титуляр Община Сливен и по отношение на тези вземания искът се явява недопустим като предявен срещу ненадлежен ответник. С оглед на изложените съображения искът следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим за разликата над сумата от 4434,36 лв. до претендирания от ищеца размер от 6207,24 лв.