Решение № 46 от 13.12.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Монтана, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева при участието на секретаря Соня Д. Г. като разгледа докладваното от Аделина Троева Търговско дело № 20231600900044 по описа за 2023 година

Предявен е иск справно основание чл. 134 от ТЗ.

Ищцата Д. К. твърди в исковата молба, че е съдружник в ответното дружество от 2017 г. По решение на Общото събрание на съдружниците от 21 ноември 2017 г. тя внесла допълнителна парична вноска в размер на 598 549 лв. Съгласно споразумение от 29 ноември 2017 г. е следвало сумата да й бъде върната в срок до 27 ноември 2023 г. Дружеството ответник е превело само 40 000 лв на 16 декември 2020 г., а остатъкът от дълга е останал непогасен. Ищцата моли да бъде осъдено „В.“ ООД да плати сумата 558 549 лв, представляващи невърнат остатък от допълнителна парична вноска, както и законна лихва върху същата сума от завеждане на иска – 21 декември 2023 г., до окончателното изплащане.

Ответникът по иска “В.“ ООД, представлявано от управителя П.К., моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Навел е възражения за нищожност на споразумението от 29 ноември 2017 г. и анекса към него поради липса на предмет, както и възражение за нищожност на решението на общото събрание на съдружниците от 21 ноември 2017 г.

Доказателствата по делото са писмени, прието е заключение по съдебносчетоводна експертиза. МОС обсъди събраните доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Ищцата е съдружник във „В.“ ООД, както се установява от справка по партидата на дружеството в Търговския регистър. На 21 ноември 2017 г. общото 1 събрание на съдружниците на дружеството взело решение ищцата да внесе допълнителна парична вноска от 598 549 лв за погасяване на просрочени задължения на дружеството. Сумата била преведена по банковата сметка на „В.“ ООД на 21 ноември 2017 г.

Между ищцата и ответното дружество било подписано на 29 ноември 2017 г. споразумение, с което е прието, че внесената парична сума има характера на заем и ще бъде върната на съдружничката в срок до 21 ноември 2021 г. На 19 юли 2021 г. бил подписан анекс между Д. К. и „В.“ ООД, с който срокът за връщане бил променен на 27 ноември 2023 г. От името на „В.“ ООД двата документа са подписани от Д. К., която към датата на съставянето им е била и управител на дружеството.

На 16 декември 2020 г. дружеството е превело по сметка на Д. К. сумата 40 000 лв.

От заключението по съдебносчетоводната експертиза се установи, че сумата 598 549 лв е постъпила по банковата сметка и осчетеводена от дружеството по кредитна сметка 117 „Допълнителни резерви“, по която се отчитат създадените резерви по решение на собствениците извън резервите, предвидени по нормативен акт. Към сметката са създадени две аналитчни партиди: на Д. К. и на П.К. (съдружник и настоящ управител на „В.“ ООД) и внесената сума е разпределена по равно в тези две аналитични сметки, като вещото лице не е открило основание за такова счетоводно записване.

Ищцата е отправила нотариална покана до „В.“ ООД чрез управителя П.К. за връщане на сумата, като поканата е била връчена на 19 декември 2023 г.

При така установените факти съдът намира предявения иск за основателен.

С вземането на решението от 21 ноември 2017 г. от общото събрание на съдружниците на „В.“ ООД за допълнителна парична вноска от 598 549 лв за ищцата Д. К. като съдружник е възникнало задължение да я плати. Тя е изпълнила решението на общото събрание на съдружниците и е внесла допълнителна парична вноска чрез банков превод.

Задължаването на съдружниците по реда на чл. 134, ал. 1 ТЗ да внесат допълнителните парични вноски представлява способ за кредитиране на дружеството с ограничена отговорност за преодоляване на икономически трудности с временен характер. От решението на общото събрание възниква облигационно правоотношение.

Тъй като допълнителните парични вноски са форма на вътрешно дружествено кредитиране, то внесените суми подлежат на връщане.

Общото събрание в своето решение не е фиксирало срок за връщане, поради което следва да се счита, че сумата е платима след покана (по общото правило на чл.

69 от ЗЗД), след получаването на която длъжникът изпада в забава (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД).

2

Неоснователни са доводите на ответника, че в решението на общото събрание на съдружниците за допълнителна парична вноска липсва срок, поради което ищцата няма изискуемо вземане. Допълнителната парична вноска по чл. 134 от ТЗ не оказва влияние върху участието на съдружника в капитала, тя се прави, за да се преодолеят временни затруднения и по дефиниция е форма на кредитиране. Плащането й се вменява като задължение на съдружник, посочен от общото събрание, но срещу това задължение стои насрещното задължение на дружеството да възстанови сумата. Тя е била внесена целево – за преодоляване на временни затруднения – погасяване на просрочени задължения на дружеството към други съдружници, направили по-рано допълнителни парични вноски (както е видно от текста на решението от 21 ноември 2017 г.). От това следва, че сумата подлежи на връщане, а падежът настъпва с отправяне на покана.

Решението на общото събрание на съдружниците на страда от пороци, които да влекат неговата нищожност. Въведеното от ответника възражение за нищожност може да бъде обсъдено само доколкото съдът следи служебно за недействителност, но на основания, извлечени от самия акт. Решението от 21 ноември 2017 г. е взето от орган, овластен за това съгласно чл. 137, ал. 1, т. 9 от ТЗ, при участието на всички съдружници и е прието единодушно; съдържа ясно изразена воля, очертава необходимите елементи на възникналото правоотношение – задължен съдружник, икономическа необходимост и размер на паричната вноска.

Поради пропускане на срока за подаване на отговор на исковата молба за ответника е преклудирана възможността да въвежда доводи, че решението е нищожно поради присъствие на външни лица на събранието и поради невладеенето на български език от страна на съдружника П.К..

Споразумението от 29 ноември 2017 г. и анекса към него от 19 юли 2021 г. имат характера на договори между съдружника Д. К. и дружеството, но правоотношението по повод паричната вноска е възникнало от акта на общото събрание на съдружниците, то не се урежда от договор, затова и всяка промяна в него може да бъде приета само с ново решение на общото събрание на съдружниците. Източникът на задължение за ищцата е актът на общото събране на съдружниците. Управителят на дружеството е изпълнителен орган, който действа в рамките на решенията, приети от общото събрание и доколкото липсва воля на органа за посочване на срок за връщане на сумата, то управителят не може да замести решението на органа като сключи договор със задължената съдружничка. Споразумението от 29 ноември 2017 г. и анексът към него от 19 юли 2021 г. имат невъзможен предмет, защото целят преуреждане на едно правоотношение, което е възникнало на друго основание и има друг източник на задължение.

Уговорените в двата акта падежи за връщане на паричната вноска не обвързват 3 дружеството и не фиксират срок за изпълнение на задължението от страна на дружеството. Тези два документа обаче сдържат волеизявление от името на дружеството, с което се признава съществуването на задължение към Д. К. за връщане на паричната вноска. Признание за съществуването на дълга е и извършеното на 16 декември 2020 г. частично плащане от 40 000 лв от „В.“ ООД.

Тъй като параметрите на правоотношението по кредитиране на дружеството чрез допълнителна парична вноска са въведени с решението на общото събрание на съдружниците от 21 ноември 2017 г., то счетоводното записване в аналитични партиди към сметка 117, чрез което сумата е разделена по равно между съдружниците Д. К. и П.К., също не може да промени волята на общото събрание и да наложи извод, че плащането е дължимо другиму. Събранието е задължило единствено съдружничката Д.

К., плащането е осъществено от нея, следователно правоотношението се развива между нея и „В.“ ООД, затова и само тя има притезание срещу „В.“ ООД.

Като намира иска за основателен, съдът осъжда „В.“ ООД да плати на Д. К. сумата 558 549 лв – остатък от внесена допълнителна парична вноска.

Върху присъдената сума ответното дружество дължи и законната лихва от датата на завеждане на иска – 21 декември 2023 г., до окончателното изплащане.

При този изход напроцеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищцата деловодните разноски, а те възлизат на 56 022 лв.

На основание горното МОС

РЕШИ:

ОСЪЖДА „В.“ ООД, ЕИК *, със седалище в гр. *, ул. „*“ № *, представлявано от управителя П.К., да плати на Д. К., ЕГН *, от гр. *, ул. „*“ № *, сумата 558 549 лв – невърната част от допълнителна парична вноска, както и законна лихва върху тази сума от 21 декември 2023 г. до окончателното изплащане, а също и 56 022 лв разноски по водене на делото.

Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________ 4