Определение № 2283 от 17.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2283 гр. София, 16.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20241000502290 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с с. чл. 129, ал. 3 и чл. 95, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от П. Ж. П. срещу определение № 10102 от 27.06.2024г., постановено по гр.д. № 20241100104421 по описа на СГС за 2024г., ГО, І - 6 състав, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ по делото и е върната исковата молба, поради неизпълнение на дадените задължителни указания за отстраняване на констатирани от съда нередовности в указания срок.

Частният жалбоподател - П. Ж. П. счита, че обжалваното определение нарушавало всички закони и преграждало делото с пряк умисъл по чл.

288 НК за да прикрие ОПГ на нотариус М. Б. и съдия Г.. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение.

Препис от определението не се връчва на насрещните страни – Прокуратура на РБ, Главен прокурор и Апелативен съд град Пловдив за причинени солидарно вреди в размер на 1 000 000 лева, на основание чл. 129, ал. 3 изр. второ ГПК.

Частната жалба е депозирана в срок от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Производството по гр.д.№ 20241100104421 по описа на Софийски градски съд, е образувано по искова молба от П. Ж. П. за обезщетение за вреди с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД срещу Прокуратура на РБ, Главен прокурор и Апелативен съд град Пловдив за 1 причинени вреди и претендирано обезщетение в условията на солидарност в общ размер на 1 000 000 лева. Първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е нередовна и с определение от 22.04.2024 година е указал на ищеца да отстрани констатираните нередовности в мотивите на това определение – да посочи конкретни действия на всеки един от ответниците, с които са нанесли вреди на ищеца, както и на основанията за солидарно осъждане. С молба уточнение подадена по пощата на 30.04.2024г., ищецът е уточнил че били извършени 40 престъпления и е поискал предоставяне на правна помощ. СГС е дал нови указания за нередовности – ищецът да посочи какви са тези 40 престъпления от кого са извършени и защо ответниците трябвало да му заплатят обезщетение, като е указано, че при неизпълнение в срок производството по делото ще бъде прекратено. Съобщението за това разпореждане е връчено на 11.06.2024 година, ищецът не е отстранил тези нередовности в указания от съда едноседмичен срок. С обжалваното определение СГС е оставил без уважение искането за правна помощ по съображения, че предявените искове са вероятно неоснователни и е прекратил производството по делото, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Доводите в частната жалба, че обжалваното определение нарушавало всички закони и преграждало делото с пряк умисъл по чл. 288 НК за да прикрие ОПГ на нотариус М. Б. и съдия Г., са хаотични, необосновани и без връзка с предмета на частната жалба Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, дадено с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019г. по тълкувателно дело № 6/2017 година на ОСГТК на ВКС, че обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно следва изводът, че настоящата инстанция действа при условията на пълен въззив и не е обвързан от правните доводи в частната жалба.

Законосъобразни и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в процесния случай е налице хипотезата на чл. 24, т. 1 ЗПП, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, което кандидатства за нейното предоставяне.

Предоставянето на правна помощ, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита, се извършва по реда на чл. 95 ГПК и при условията и наличието на предпоставките, уредени в Закона за правната помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗПрП, същата обхваща и процесуалното представителство на физически лица, които поради имотното си състояние нямат възможност да ползват такава и когато това е в тяхна полза. Законът не задължава съда да предостави тази помощ безусловно, а дава възможност за преценка доколко това би било от полза за молителя и доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗПрП, правна помощ не се предоставя, когато тя е неоправдана от гледна точна на ползата, която би донесла на кандидатстващото лице и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. С разпоредбата на чл. 24, т. 2 от ЗПП е предоставена възможност на органа, който ръководи процесуалните действия, да прецени целесъобразността на поисканата правна помощ.

Определението в частта, с която е оставено без уважение искането за правна помощ е 2 законосъобразно и правилно и следва да се потвърди.

Незаконосъобразно е определението в частта, с която е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, по следните съображения.

В случай на нередовност на исковата молба и при направено искане за предоставяне на безплатна правна помощ, срокът за отстраняване на нередовността се прекъсва и не тече до произнасянето на съда по искането за правна помощ. В процесния случай, съдът е дал нови указания за отстраняване нередовности на исковата молба, преди произнасянето по молбата за правна помощ. Незаконосъбразно е връщането на искова молба преди приключване на производството по молбата за правна помощ с влязло в сила определение и представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В този смисъл е трайно установената и непротиворечива практика на съдилищата, включително и на ВКС определение № 120 от 14.03.2018г. по ч. гр. д. № 580/2018 г., ІІІ гр. и други. По аргумент от разпоредбата на чл. 259, ал. 3 ГПК, от влизането в сила на определението за отхвърляне на молбата за правна помощ, започва да тече нов срок, за който страната следва да бъде уведомена служебно от съда.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВРЪЖДАВА определение № 10102 от 27.06.2024г., постановено по гр.д. № 20241100104421 по описа на СГС за 2024г., ГО, І - 6 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането от П. Ж. П. за предоставяне на правна помощ по делото.

ОТМЕНЯ определение № 10102 от 27.06.2024г., постановено по гр.д. № 20241100104421 по описа на СГС за 2024г., ГО, І - 6 състав, в частта, с която е върната исковата молба от П. Ж.

П. за обезщетение за вреди с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД срещу Прокуратура на РБ, Главен прокурор и Апелативен съд град Пловдив за причинени вреди и претендирано обезщетение в условията на солидарност в общ размер на 1 000 000 лева.

Връща делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от определението да се връчи на П. Ж. П. за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3