Разпореждане № 1043 от 08.06.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 471/2026
- Вид
- Разпореждане № 1043
- Подписан
- 08.06.2026
- В сила
- 08.06.2026
- Състав
- МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1043 гр. Перник, 08.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Съдия:
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20261700500471 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от Л. М. Г. срещу Решение № 332/05.05.2026 г., постановено по гр. д. № 307/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу П. Ж. Х. за заплащане на сума в размер на 3,58 евро, с равностойност 7,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - преживян стрес и психически дискомфорт, накърняване на честта и достойнство на ищеца, вследствие на подаден сигнал с вх. № 8029/25.01.24 г. от ответницата в деловодството на РС-Петрич.
Със същото решение, съдът се е произнесъл и по отношение на разноските, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
По подробни съображения, изложени във въззивната жалба, се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, като неправилно и несправедливо. Жалбоподателят твърди, че решението е в противоречие с разпределената от съда доказателствена тежест. Възразява, че сигналът, депозиран срещу него от ответницата, не е бил обстойно изследван от първоинстанционният съд. Твърди още, че възраженията му са останали необсъдени от съдията-докладчик, както и че събраните доказателства по делото са избирателно анализирани. Просторно се излага становище в подкрепа на релевираните възражения, задават се редица риторични въпроси и се правят аналогии и препракти към други съдебни производства, извън настоящото. Към жалбата са приложени писмени доказателства. В заключение се иска отмяна на постановеното решение, както и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е изразила становище по жалбата, като сочи, че постановеното решение е правилно и законосъобразно.
Възразява срещу представените с въззивната жалба писмени доказателства като се сочи, че същите са преклудирани доколкото не са налице предпоставките на чл.266 ГПК. В подробно изложение се сочи неоснователността на наведените доводи и се твърди, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че не са 1 налице всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, поради което съдът е отсъдил единствения възможен изход от делото. Относно твърдението на жалбоподателя, че е налице предубеденост в първоинстанционният съдия, страната възразява, че това възражение е неоснователно, доколкото не се сочи конкретно действие на съдията, което да индикира за наличие на предубеденост. Възразява се в отговора още, че не е налице непален и избирателен анализ на доказателствата по делото.Въззиваемата сочи относима съдебна практика в подкрепа на изложеното от нея и релевираните възражения. В заключение се иска оставяне на въззивната жалба без уважение, както и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима, (подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С жалбата и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.
267 ГПК.
Относно представените с въззивната жалба писмени доказателства, съдът намира, че същите са преклудирани по смисъла на чл.266, ал.1 ГПК. Съдът намира, че с оглед фактите и обстоятелствата, които същите възпроизвеждат, писмените доказателства са могли да бъдат представени в хода на първоинстанционното производство като непредставянето им се дължи на пропуск на страната. Страната не сочи процесуално нарушение от страна на съда, което да е довело до ограничаване на тази възможност, поради което и съдът намира, че не следва да приема и прилага същите като доказателства във въззивното производство.
Доколкото във въззивната жалба и отговора не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече обсъдените погоре възражения, и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 02.07.2026г. от 11.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като на страните се връчи и препис от настоящото разпореждане.
2
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се спести време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява интересите и на двете страни; да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат. да запазите имиджа и тайните си; обичайно се изпълнява доброволно; за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото. медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3