Решение № 2094 от 30.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2094 гр. Плевен, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20254430103813 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от М. Р. Г. против ***, ***, в която се твърди, че страните са сключили ***, по силата на ответникът предоставил заемна сума на ищеца в размер на 50лв. и ГПР от 49,21%. На основание чл. 5 от Договора за потребителски кредит е уговорено и обезпечение, което се предоставя от ***в полза на кредитора. В договора за кредит обаче не било посочено възнаграждение за предоставяне на гаранция, а ищецът твърди, че след като усвоил сумата от 50 лв., установил, че са му начислили освен заемната сума, и сумата от 4.42 лв. - такса за обезпечение с поръчителство.

Твърди, че е погасила задълженията си по договора за кредит, но счита същия за недействителен, като излага съображения за това във връзка с чл. 10, ал.2, чл. 10 ал. 4, чл. 19 ал. 1 и 4 от ЗПК, чл. 143, ал.1. т.9 от ЗЗП. Моли съда осъди на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, ответника да й заплати сумата в размер на 2.00лв. - частичен иск от 4.75лв., представляваща платена при изначална липса на правно основание сума по ***, ведно сьс законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

1

Претендира разноски.

В с.з. на 02.12.2025г. е допуснато изменение на предявения иск, като същият се счита предявен за цялата сума от 4.75лв.

Ответникът оспорва като неоснователен иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД, не се обсъжда предявения иск по чл. 55 от ЗЗД. Оспорва твърденията на ищеца за липса на избор на начина на обезпечаване на задължението, възразява срещу непредявени от ищца искове, счита, че искът не е насочен срещу правилната страна, оспорва твърденията за нищожност на клаузата в договора, за нарушение на посочените правни норми на ЗПК и ЗПП. Твърди, че кредиторът и гаранта са различни правни субекти и имат отделни банкови сметки. Моли съда да отхвърли предявения иск, претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Не се спори между страните, и се установява от представения ***, и представената Преддоговорна информация/Стандартен европейски формуляр, че между ищеца - като кредитополучател, и ***, е сключен Договор за паричен заем за сумата в размер от 50 лв., със срок на заема 6 дни, с падежна дата 11.07.2021г., и посочен ГПР от 49,21 % и обща дължима сума

–

50.33лв.

От представения

Договор за гаранция/поръчителство/, сключен между ищцата и Фератум банк, се установява, че същия е сключен за обезпечаване на вземането по *** а таксата за предоставяне на гаранция/поръчителство/ е в размер на 4.42лв. В писменият си отговор ответникът изрично е посочил, че разходите за гаранция не се включват в ГПР, т.к. услугата е незадължителна. Представената от ответника справка за получени плащания, независимо от разменените данни в таблицата сочи, че на 06.07.2021г. е заплатена сумата от 54.75 лв., но по отношение на сумата от 4.42лв. уклончиво е посочено на кого се дължи тази сума, цитирана е разпоредба от договора, съгласно която кредиторът има право да нареди тази сума, в случай че не му е дължима, и е посочено, че не е задържана от него.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Относно сключения между страните договор за потребителски кредит съдът намира, че важат разпоредбите на Закона за потребителския кредит. В чл. 9, ал. 1 ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит е договор, 2 въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Съгласно чл. 22 от ЗПК, освен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 /неприложим в настоящия случай, доколкото процесния кредит не е предоставен под формата на овърдрафт/. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали договорът не противоречи на закона и добрите нрави. Това е така, тъй като се касае за вземане, по което длъжникът има качеството на "потребител", от което следва, че съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК.

Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума на заемателя. Фактът на реално предаване на заемната сума от 50 лв. в случая не се и оспорва от ищеца. Съобразно изрично уговореното в чл. 5 от Договора за кредит се посочва, че заемът се обезпечава с поръчителство от *** в полза на кредитора. Предвид това съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен, като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит и общата дължима сума по същия. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

Действително, при кандидатстването за кредит при *** потребителят може да избере освен обезпечение под формата на поръчителство и личен гарант, но при невъзможност да осигури такъв, алтернативата за него е или да не получи искания заем или да избере да сключи договор за гаранция с ***. *** е посочен за възможен поръчител от самия кредитор ***, поради което ответното дружество е наясно с условията за предоставяне на поръчителство от *** и в частност - с възмездния характер на договора за гаранция. Съгласно посоченото в договора за кредит, в чл. 5 от него, се установява, че неговото сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от 3 предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя, което показва, че двете правоотношения са взаимно свързани и осигуряването на поръчителство (и то от определено свързано на кредитора трето лице) е било необходима предпоставка за предоставяне на потребителския кредит при условията по договора, както бе посочено по - горе, то е conditio sine qua non.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 49.21%, който формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК към момента на сключване на договора. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва известния на кредитора разход за поръчителство, и при включването му, категорично ще бъде по-висок. Съгласно Решение на СЕС по дело C‑714/22, когато в ДПК не е посочен ГПР, включващ всички предвидени разходи, този договор следва да се счита освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от потребителя на предоставената главница.

Според задължителната практика в т. 1 от ППВС № 1/1979 г., фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предполага преминаване на имуществени блага от една правна сфера в друга и начална липса на основание за разместване на благата. В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, е да докаже разместването на благата - напр. даване на вещ или плащане на определена сума пари, довело до намаляване на патримониума му, т.е. наличието на обедняване, а съществуването на основание за разместването подлежи на доказване от ответника. В случая, като продължение на дотук изложеното за неточно посочен ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита, съдът приема, че процесния договор следва да се счита освободен от лихви и разноски, така че констатирането на неговата нищожност води единствено до връщане от потребителя на предоставената главница от 50.00лв. Съдът намира, че представената от ответника по делото „справка за получени плащания“, не представлява изисканата от съда счетоводна справка за всички извършени плащания по начина, по който е поискана – с платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадки от счетоводни книги. Тя е изявление на самия ответник, което обаче не съдържа всички данни – след като е посочено, че определена сума не е задържана от него, е следвало да се посочи каква сума е получена и кога и как 4 е преведена/“не е задържана“. Поради горното, съдът намира, че в случая следва да приложи чл. 161 от ГПК, за което изрично е уведомил ответника, и да приеме за доказани твърденията на ищеца относно вида на плащанията към ответника и техния размер. В случая съдът приема, че извън връщането на главницата от 50.00 лева, ищецът е заплатил на ответника и сумата от 0.33 лв.

– възнаградителна лихва, и таксата за предоставяне на гаранция/поръчителство/ в размер на 4.42лв., или общо 4.75лв. – сума над заетата такава. Именно поради посоченото невключване на разходът за възнаграждение на гаранта в ГПР, който ответникът е посочил в СЕФ като задължителен, съдът намира, че целият ***, е недействителен, и по него ищецът е следвало да върне само главницата, а останалите платени суми от 4.75лв. се явяват заплатени при начална недействителност, т.е. са недължимо платени и подлежат на връщане. Поради горното, и предявеният иск на осн. чл. 55 ал. 1 пр. първо от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски, които са в размер на 66.68 лв. – държавна такса и др.разноски, и адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00лв., или общо 1266.68 лв. В случая ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК, а по делото са представени доказателства за заплатено такова в посочения размер.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, ***, ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. Г., ЕГН **********, от ***, сумата от 4.75лв. – платена сума при изначална липса на правно основание по ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.06.2025г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ***, ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. Г., ЕГН **********, от ***, направените по делото разноски в размер на 1266.68 лв.

5

Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банков път по следната сметка на ищеца, IBAN: ****

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6