Решение № 171 от 06.06.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Перник, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20221700500181 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против решение № 28/13.01.2022 г. по гр.д. № 4413/2021 г. на РС – Перник, с което са отхвърлени предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу В.М. искове за признаване на установено, че дължи сумата 8181.64 лв. по сключен с „БНП ПАРИБА Ф. С.А.“, клон България Договор за потребителски кредит № *** от *** и извършена впоследствие цесия – на 19.08.2019 г. между „БНП ПАРИБА Ф. С.А.“ клон България и ищеца, от която главница в размер на 6 144,40 лв. за периода ***-***; договорна лихва в размер на 1 373,64 лв. за периода ***-***.; лихва за забава в размер на 663,60 лв. за периода *** - до датата на заявлението по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението пред съда ***, по което е издадена Заповед за изпълнение от 07.05.2021г. по ч.г.д. № 02141/2021 г. на ПРС - до окончателното изплащане на вземането.

В жалбата по подробни доводи и съображения се иска решението да бъде отменено от въззивната инстанция като неправилно и незаконосъобразно и уважаване на исковете, като се твърди, че договорът съдържа клауза по реда на чл. 26, ал. 1 ЗПК; налице е изрично уведомяване на ответника по реда на чл. 99 ЗЗД и за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението, включително но не само и с книжата към исковата молба; кредитодателят е спазил изцяло изискванията на чл. 11 и чл. 19 ЗПК и ДПК е действителен, поради което 1 като е приел противното Районен съд – Перник е постановил решението си в противоречие със събраните в хода на производството доказателства.

Въззиваемият изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване на решението.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Установява се от събраните в производството пред РС доказателства, че на *** между "БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. - кредитор и ответникът В. Б. М. – кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № *** от ***, съгласно който договореният кредит е 9600 лв., от която е удържана такса ангажимент от 336 лв.; обща сума за погасяване 17509,20лв. при ГПР – 20,69% и лихвен процент – 17,25%, разсрочени на 60 равни месечни вноски от по 291,82 лв., включващи застрахователна премия от 3225,60 лв., с първи падеж– *** и последен падеж– ***, съгласно инкорпорирания в договора погасителен план.

От събраните в производството пред РС доказателства се установява, че ищецът "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е придобил вземания от „БНП ПАРИБА Ф. С.А.“, клон България по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., в т. ч. на вземане към ответника В. Б. М. по Договор за потребителски кредит № *** от *** с отпусната главница от 960 лв. /в Приложение № *** под № *** е включено вземане спрямо ответника В. Б. М. по договор № *** от *** с отпусната главница от 9600 лв. и дължим остатък към 10.08.2020 г. в размер от 7699,68 лв., от които 6144,40 лв. главница, 1373,64 лв. дог. лихва и 181,64 лв. лихва за забава/. Няма законова пречка първоначалният кредитор по договора да упълномощи цесионера да уведомява длъжници, както и да преупълномощава трети лица за изпращане на уведомления за извършената цесия на вземания по договори, в който смисъл е и съдебната практика – решение № 137/02.06.2015 г. по дело № 5759/2014 г. на ВКС и много други. Договорът за цесия е произвел действието си и към датата на подаване на заявлението от ищеца за снабдяване със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, тъй като за прехвърлянето на вземането на цедента на цесионера /ищецът по делото/ не е необходимо съгласие или уведомяване на длъжника. Ето защо доводите за нищожност на извършените цесии са неоснователни. Неоснователно е и възражението, че цесията не е породила действие, тъй като длъжникът не е бил уведомен за тях. Доколкото длъжникът не е страна по договора за цесия, за да произведе действие същия /т. е. вземанията на цедента да преминат в патримониума на цесионера/ не е необходимо уведомяването на длъжника. Разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е в смисъл, че длъжникът не отговаря спрямо цесионера, в случай, че не е бил уведомен от цедента за прехвърлянето на вземането /включително чрез пълномощник/, но само ако е платил на цедента, вместо на цесионера /т. е. освобождава се от отговорността 2 по чл. 75 ЗЗД/ -така решение № 139 по гр. д. № 4025/2008 г. на ВКС и др. Освен това съобщаването на извършеното прехвърляне на вземането спрямо цедирания длъжник е направено с връчването на препис от исковата молба на ответника по настоящето дело и приложенията към нея, включително препис от самия цесионен договор, Приложение № 1 към него, пълномощно, дадено от законния представител на дружеството – цедент на дружеството – цесионер за извършване на действия по уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на длъжниците, уведомления по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани.

В случая с оглед съдържанието на коментираните рамков договор за цесия и представеното Приложение № 1 индивидуализиращо прехвърлените вземания като произтичащи от конкретен договор за заем, с посочен размер на главницата и общо дължими суми, твърденията за недействителност на цесията, поради това, че към момента на цесията е прехвърлено едно бъдещо вземане, неопределено към момента на продажбата му, съдът намира за неоснователни. Естеството на прехвърлените в случая вземания с оглед отразеното в Приложение № 1 към рамков договор налага извод, че те са определени и определяеми, въз основа на валиден договор за заем, по който заемодателят вече е престирал, поради което следва, че сделката-цесия няма за предмет бъдещи неопределени вземания по смисъла на решение № 32/09.09.2010 г. на ВКС, по т. д. № 438/2009 г. Не съществува пречка с договор за цесия да бъде прехвърлено вземане с ненастъпил падеж.

Договорът за цесия има невъзможен предмет единствено ако имущественото право е непрехвърлимо с оглед своето естество, с оглед императивни разпоредби на закона или с оглед наличието на предварителни договорни ограничения. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗПК кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за кредит предвижда такава възможност. В чл. 17 от процесния Договор за потребителски кредит изрично е предвидена възможност, че кредиторът може незабавно след сключване на договора или по всяко време да прехвърли правата си по договора на избрано от него трето лице без да е нужно да получи предварително съгласието на кредитополучателя. По тези съображения следва, че активно материалноправен носител на процесните вземания по процесния договор срещу ответника е именно ищецът "Агенция за събиране на вземания" ЕАД.

От съдебно- икономическата експертиза пред РС се установява, че кредитът е усвоен от кредитополучателя по посочена от него банкова сметка; преведената сума по банкова сметка е в размер на 9264,00 лева на 24.07.2017г. като удържана от кредитора е сума 336,00 лева за такса ангажимент. Кредитополучателят до 05.01.2020г. включително е извършил плащания в общ размер на 8754,60 лева и отнесени от кредитора за погасяване на следните суми: 3831,84 лева вноска по главница с 30 броя до падежирали месечни вноски за периода от 05.08.2017г. до 05.01.2020г., 3309,96 лева платена договорена лихва за периода от 24.07.2017г. до 05.01.2020г. по кредита и 1612,80 лева платена застрахователна премия за периода от 24.07.2017г до 05.01.2020г.Длъжникът е преустановил плащането на погасителни вноски по кредита считано от ***

3

С оглед предмета, датата на сключване, страните, правата и задълженията следва, че процесният договор за кредит № *** от *** е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, което означава, че е приложим ЗПК, както и ЗЗП. Въззивната инстанция намира, че процесният договор за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11, т. 10 и т.12 от ЗПК. В процесния договор е посочен ГПР от 20,69%, но единствено като абсолютна процентна стойност, като липсва каквото и да било уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент, съответно липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Единствено посочването с цифрово изражение на ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Липсата на посочената конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият процент ГПР, води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

В процесния договор не е посочен общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитора. Следователно, в договора не е посочен размер на възнаградителната лихва в лева, както и начинът на изчислението й, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.

Нито в договора, нито в погасителния план е посочено каква част от месечната вноска представлява главница и каква възнаградителна лихва, с което е нарушен и чл. 11, ал. 1, т.

12 от ЗПК, който изисква в погасителния план да има разбивка на вноската на главница и лихва, за да са ясно посочени дължимите по кредита суми. Липсата на всяко едно от горепосочените императивни изисквания води до изначална недействителност на договора за потребителски кредит - чл. 22 ЗПК, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. По силата на чл. 23 ЗПК подлежаща на връщане е чистата стойност на кредита, без обаче да се дължат възнаградителна лихва или други разходи по него – включително процесните такса ангажимент и застраховка. Ето защо, въззивният съд приема, че искът за сумата 1 373,64 лв. - договорна лихва за периода ***г.-*** е изцяло неоснователен, а обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлена т а з и претенция следва да се 4 потвърди.

Освен това уговорката за тази такса от 336 лв. е неравноправна, тъй като разходът "такса ангажимент“ е известен на кредитора при подписването му, т. е. представлява "общ разход по кредита" по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в ГПР по договора за кредит. На следващо място, не е посочено каква услуга се заплаща с тази такса и следва, че същата не е за допълнителна услуга, а е във връзка с усвояването и управлението на кредита, с оглед на което не попада в приложеното поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Таксата противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита.