Решение № 5840 от 26.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5840 гр. София, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100513218 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20098454/25.07.2023 г., постановено по гр.д. № 24993/21 г. по описа на Софийски районен съд, 28 състав, е отхвърлен предявения от „ДЗИ-ОБЩО

ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу Столична община осъдителен иск с правна квалификация чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД за сумата от т 268,63 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка по застраховка „Каско+“ по щета № 44012132209233 във връзка с реализирано на 07.07.2020 г. в гр. София, по бул. „Сливница” ПТП чрез преминаване на автомобил с рег. № **** през необезопасена и несигнализирана дупка в пътното платно за движение. Първоинстанционният съд с е произнесъл по дължимостта на сторените съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 255458/22.11.2022г., подадена от ответника, с която се обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважат изцяло исковите претенции. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение да бъде 1 потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно право с правна квалификация чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. 45 ЗЗД ЗЗД за сумата от 268,63 лева, представляваща регресно вземане, възникнало вследствие на изплатено застрахователно обезщетение за репариране на причинените имуществени вреди по щета № 44012132209233, вследствие на реализирано ПТП на 07.07.2020 г..

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) надлежно възлагане на определена работа; 2) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на изпълнителя на възложената работа, което е осъществено при или по повод изпълнение на възложеното; 3) и което е в пряка причинноследствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени вреди; 4) действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца; 5) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, т.е. не е необходимо наличието на вина на възложителя, но следва да е налице спрямо извършителя на деянието, а доколкото съществува законова презумпция тя винаги се предполага. Следователно възложителят носи доказателствената тежест да обори презумпцията в условията на пълно и обратно доказване, аргумент то чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД, макар и относително самостоятелна, е във функционална връзка с отговорността по чл. 45 ЗЗД, т.е преди всичко следва да се установи наличието на общите предпоставки на деликта.

Механизмът на процесното ПТП не се установява от събрания по делото 2 доказателствен материал. Свидетелските показания на водача не допринасят до изясняване на обективната истината, доколкото същият твърди, че не си спомня за настъпилото ПТП.

По делото не е представен констативен протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР в кръга на възложените им правомощия, който съставлява официален свидетелстващ документ, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, ако е съставен по предвидения в закона ред – арг. чл. 179 ГПК. Няма нито едно пряко или косвено доказателство, което да допринесе до изясняването на начина по който е настъпил твърдения механизъм.

Настоящият съдебен състав приема, че в условията на пълно и главно доказване не се установиха предпоставките на правопораждащият фактически състав на спорното материално право, поради което искът следва да бъде изцяло уважен, На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на разноски има въззиваемата страна, която е представила доказателства за сторени такива в размер на 150 лева, представляващи юрк. възнаграждение.

Така мотивиран Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20098454/25.07.2023 г., постановено по гр.д. № 24993/21 г. по описа на Софийски районен съд, 28 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407,, да заплати на Столична община сумата от 150 лева, представляваща сторените пред въззивната инстанция съдебни разноски.

Решението е окончателно, арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3