Решение № 232 от 06.02.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 232

Шумен, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА административно дело № 20257270700506 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Д. Н. В. от [населено място], депозирана чрез адв.Сн.Т. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0308-000112/31.10.2025г. по чл.171, т.4 от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Търговище, РУ Омуртаг. С обжалвания акт на Д. Н. В. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП, а именно – временно отнемане на СУМПС на водач, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е постановена при неспазване на законоустановената форма и съдържание, както и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Оспорва проявлението на фактическото основание за издаване на заповедта, като заявява, че не знае да му е издадено и още повече връчено НП № 25-0869-002495/21.08.2025г. на сектор ПП при ОДМВР – Шумен, влязло в законна сила на 15.10.2025г., с което му били отнети 10 контролни точки, респективно не е уведомен, че има отнемане на въпросните контролни точки и следва да изпълни задължението си да върне СУМПС. По изложените в жалбата съображения моли за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание редовно и своевременно призован лично и с адв.Сн.Т. заявява, че поддържа жалбата. Релевира доводи за незаконосъобразност на ЗППАМ, въз основа на които настоява за нейната отмяна. Претендира присъждане на сторените разноски.

Ответната страна – полицейски инспектор към ОДМВР – Търговище, РУ Омуртаг не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Съдът като съобрази аргументите изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0308-000112/31.10.2025г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Търговище, РУ Омуртаг на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП, а именно – временно отнемане на СУМПС на водач, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП, като са отнети документи - СУМПС [номер]. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че водачът е изчерпал всички налични контролни точки със следните връчени и влезли в сила наказателни постановления: 1.НП № 23-0869-000073 на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен, влязло в законна сила на 13.02.2023г., отнети 8 контролни точки; 2.НП № 23-0869-000312 на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен, влязло в законна сила на 06.04.2023г., отнети 6 контролни точки; 3. НП № 23-0869-001762 на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен, влязло в законна сила на 04.11.2023г., отнети 10 контролни точки; 4. НП № 24-0869-001144 на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен, влязло в законна сила на 07.06.2024г., отнети 10 контролни точки; 5. НП № 25-0869-002495 на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен, влязло в законна сила на 15.10.2025г., отнети 10 контролни точки. Според административния орган, на 15.10.2025г. с влизане в сила на последното НП водачът е изчерпил лимита си от 39 контролни точки и не е върнал СУМПС в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен, с което е нарушил чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на Д. Н. В. на 31.10.2025г.

Недоволен, жалбоподателят оспорил принудителната административна мярка по съдебен ред с жалба вх. рег. № ДА-01-2977/14.11.2025г., подадена в деловодството на Административен съд – Шумен.

В хода на съдебното производство като писмени доказателства по делото са приети документите, съставляващи административната преписка, представени със съпроводителни писма рег. № ДА-01-3192/03.12.2025г. и ДА-01-98/13.01.2026г., в това число препис от наказателните постановления, посочени в ЗППАМ.

Представени са и писмени доказателства за компетентността на органа, издал оспорваната заповед.

Въз основа на фактите, установени от приобщените доказателства, съдът приема следното:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП № 25-0308-000112/31.10.2025г. по чл.171, т.4 от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Търговище, РУ Омуртаг - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. Заповедта е връчена на нейния адресат на 31.10.2025г., поради което настоящата жалба, подадена на 14.11.2025г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл.171, т.4 от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 363з-1773/05.09.2025г. директорът на ОДМВР - Търговище е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.4 от ЗДвП). С т.2.8 от заповедта са оправомощени служители на длъжност „полицейски инспектор“ при Районно управление Омуртаг - с компетентност на територията на съответното РУ. Настоящата заповед е издадена от А. В. А. в качеството му на полицейски инспектор при РУ Омуртаг и касае деяние, осъществено на територията на [населено място]. С оглед изложеното съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, надлежно упълномощен от директора на ОДМВР – Търговище.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от с.к. реквизити. Същата съдържа фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му. Посочено е правното основание за издаване на заповедта, а именно чл.171, т.4 от ЗДвП, който гласи, че „за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4“. Съгласно последно цитираната норма „водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи“. Следователно, за да издаде заповед по чл.171, т.4 от ЗДвП, компетентният административен орган следва да установи наличието на следните законово изискуеми предпоставки: лице – водач на МПС, което притежава валидно СУМПС, на водача да са отнети максималният брой контролни точки и същият да не е върнал валидното си свидетелство за управление в съответната служба на МВР. Процесната ПАМ е материално правно обоснована с твърдението, че жалбоподателят е водач с изчерпани контролни точки и не е върнал сам СУМПС в определения от закона срок. Отнемането на всички контролни точки е релевантният факт, с чието проявление нормата на чл.157, ал.4 от ЗДвП свързва загубване на правоспособността за управление на МПС и възникване на задължение за водача да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на Закона за движението по пътищата е 39. Разпоредбите на чл.3, ал.1 и ал.2 от същата наредба определят, че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, като в същото се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки. С оглед цитираните нормативни текстове от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР, за да се установи по несъмнен начин отнети ли са с определен влязъл в сила санкционен акт, контролни точки от водач на МПС и какъв е техният брой, е необходимо по делото да бъде представено и прието като писмено доказателство съответното влязло в сила наказателно постановление, което представлява официален документ, в което тези факти са отразени. Това е сторено от ответника, който е представил всички наказателни постановления с доказателства, удостоверяващи надлежното им връчване, както и отразяване на датата, на която същите са влезли в сила. Видно от приобщените по делото доказателства, с НП № 23-0869-000073/27.01.2023г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен, влязло в законна сила на 13.02.2023г., са отнети 8 контролни точки; с НП № 23-0869-000312/16.02.2023г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен, влязло в законна сила на 06.04.2023г., са отнети 6 контролни точки; с НП № 23-0869-001762/18.09.2023г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен, влязло в законна сила на 04.11.2023г., са отнети 10 контролни точки; с НП № 24-0869-001144/04.04.2024г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен, влязло в законна сила на 07.06.2024г., са отнети 10 контролни точки; с НП № 25-0869-002495/21.08.2025г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен, влязло в законна сила на 15.10.2025г., са отнети 10 контролни точки. Във всяко едно от НП е посочен броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки. Общият брой на отнетите контролни точки възлиза на 45 точки, което е повече от максималния брой точки, който водачът е притежавал. Всички точки са отнети съобразно указанията на приложимата наредба и конкретно хипотезите на чл.6, в приложимата редакция за всеки от случаите.

С настоящата жалба се оспорва издаването и връчването на НП № 25-0869-002495/21.08.2025г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен, с което на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки. Релевират се твърдения, че Д. Н. В. не знае да му е издавано и още повече връчено такова НП. Съдът намира възражението за неоснователно, като счита, че същото се опровергава от приобщените доказателства и в частност от представените по делото документи, удостоверяващи плащане на наложената глоба. Съобразно изявлението на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен, обективирано в писмо рег. № ДА-01-98/13.01.2026г., при направена справка в АИС АНД е установено, че въпросното НП е връчено на лицето чрез Портал за електронни административни услуги на 30.09.2025г. Представени са и доказателства за плащане на наложената санкция – разпечатка от АИС АНД – картон на НП и подробен преглед на плащане, видно от които глобата е заплатена на 30.09.2025г. При наличие на доказателства за плащане на глобата, наложена с НП № 25-0869-002495/21.08.2025г., следва да се съобрази нормата на чл.186а, ал.6 от ЗДвП, според която „за връчени се считат и електронен фиш или наказателно постановление, глобата или имуществената санкция по които са заплатени, като за дата на връчване се счита датата на плащането“. При това положение съдът намира за необосновано твърдението на жалбоподателя, че НП не му е връчено. Фактът на връчването е законоустановен с приложимата към казуса императивна норма на чл.186а, ал.6 от ЗДвП. Според текста на закона за връчено следва да се счита и това НП, глобата по което е платена, независимо от липсата на положен подпис в разписката към него. Разпоредбата на чл.186а, ал.1 от ЗДвП е специална и намира приложение в случаи, като процесния. Смисълът на тази разпоредба е да се приеме за връчен санкционен акт глобата, по който е платена, независимо дали е удостоверено самото връчване с полагане на подпис. В противен случай законодателят нямаше да приеме подобна хипотеза, след като за меродавно относно връчването е посочено само наличието на плащане на глобата, а не други условия, като получаване срещу подпис и т.н. Ето защо при наличие на плащане на 30.09.2025г., което е безспорно установено, следва да се приеме, че НП е надлежно връчено на същата дата, респективно – влязло в законна сила след изтичане на 14-дневния срок за неговото обжалване, а именно – на 15.10.2025г. Последица от влизане в сила на НП № 25-0869-002495/21.08.2025г. е и отнемането на 10 контролни точки, с което сумарно отнетите точки стават 45 точки.