Решение № 190 от 15.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Бургас, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Търговско дело № 20222100900473 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Гарант ПП“ ООД, ЕИК 204919889, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, жк“Славейков“, бл.122-партер, представлявано от управителя Станислав Иванов Петров, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Пиротска“ №26, офис 2, чрез адв. Сава Каров против „ЕИВ“ ООД, ЕИК 200970046, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, жк“Славейков“, бл.161-партер, представлявано заедно от управителите Емил Тодоров Георгиев и Иван Василев Киряков, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати сумата от 60 149,82 лв., дължима по сключен между страните договор за доставка на битумна емулсия, необходима за извършването на пътно-строителни дейности, ведно с обезщетение за забавено плащане за периода 01.01.2022г. до 07.12.2022г. в размер на 5697, 52 лв. и законната лихва от 08.12.2022г.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, както и направените в настоящото и в заповедното производство разноски. Искът е с правно основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК–осъдителен иск, предявен след отхвърляне на заявление по чл.410 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД.

С молба от 10.01.2023г. процесуалният представител на ищеца е заявил, че главницата от 60 149, 82 лв. е заплатена от ответното дружество на 06.01.2023г., поради което не поддържа претенцията по главния иск. Обръща внимание, че това се е случило след образуване на настоящото производство. Заявява, че е останала неплатена претенцията за мораторна лихва за заявения период и в предявения размер.

Поддържа и претенцията си за разноски, направени както в заповедното, така и в настоящото производство: държавна такса в заповедното производство в размер на 1317, 43 лв., държавната такса за настоящото производство в размер на 1316, 95лв., адвокатското възнаграждение в размер на 2765 лв. в заповедното производство и 3152 лв. – за настоящото.

В подкрепа на твърденията си представя и ангажира доказателства.

Ответната страна не е депозирала отговор на исковата молба. Не се е явила в съдебно заседание и не е ангажирала доказателства.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на 1 страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа и правна страна :

По делото е представено и прието като доказателство ч.гр.д.№7945/22г. по описа на БРС, видно от което е, че ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, по което е постановен отказ и му е указано, че в едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането следва да предяви осъдителен иск срещу длъжника за претендираните суми. Искът е предявен в срок.

В исковата молба се твърди, че поисканото количество битумна емулсия се е доставяло от ищеца по заявки от ответника, като са съставяни експедиционни бележки за всяка една доставка. Въз основа на тях са издавани и изпращани на ответника фактури за стойността на доставеното количество. По 13 броя от тях, представени по делото, не е извършено плащане от страна на ответника, въпреки че дългът в претендирания размер е потвърден от него, в подкрепа на което ищецът е представил изпратената от ответника молба за потвърждение на вземанията към 31.12.2021г.

Предвид представените доказателства, претенцията на ищеца за сумата от 60 149,82лв. е основателна. Към настоящия момент, ищецът заяви изрично пред съда, че търсената сума- главница е погасена от ответното дружество и той не поддържа претенцията си за осъждането му да я заплати. По тези съображения, като взе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, а именно извършеното погасяване на главницата, съдът счита, че на това основание искът следва да се отхвърли, като са останали дължими само мораторната и законна лихви върху нея.

Претендира се обезщетението за забавено плащане за периода 01.01.2022г.07.12.2022г. в размер на 5697,52лв. Безспорно се установи по делото, че сумата по договора в размер на 60 149,82 лв. е следвало да бъде платена през м.декември 2021г.

Безспорно е, че това не се е случило и след покана от страна на ищеца, поради което претенцията за обезщетение за забавено плащане е основателна. На основание чл.162 ГПК, съдът приема, че размерът й е 5697,52 лв.

Основателна е и претенцията за законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Макар и осъдителен, искът е такъв по чл.415, ал.1, т.3 ГПК - след подадено заявление по заповедно производство и предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК, поради което съгласно чл.422, ал.1 ГПК, се смята за висящ от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта /08.12.2022 г. /, независимо, че заявлението е отхвърлено.

Относно претенцията за заплащане на разноските на ищеца съобразно изхода на спора: Както бе посочено, ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№7945/22г. по описа на БРС и е постановен отказ, поради което и му е указано, че в едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането следва да предяви осъдителен иск по чл.415, ал.1, т.3 ГПК срещу длъжника за претендираните суми. Съгласно ТР 4/2013г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл.415, ал.1 респ. чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, както и разпределя отговорността за заплащането им. Това тълкуване касае чл.415, ал.1 ГПК като не се прави разлика между хипотезите на чл.415, ал.1 ГПК- по установителните или осъдителния иск. Искане за присъждане на разноски в заповедното производство е направено със заявлението. В заповедното производство е внесена държавна такса в размер на 1316, 93 лв., държавната такса за настоящото производство е в същия размер; адвокатското възнаграждение в заповедното производство е в размер на 2765 лв. и 3152 лв. – за настоящото. На основание чл.78, ал.1 ГПК, предвид основателността на претенциите, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в двете производства.

Мотивиран от изложеното, по-горните съображения, Бургаският окръжен съд 2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Гарант ПП“ ООД, ЕИК 204919889, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, жк“Славейков“, бл.122-партер, представлявано от управителя Станислав Иванов Петрон, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Пиротска“ №26, офис 2, чрез адв. Сава Каров против „ЕИВ“ ООД, ЕИК 200970046, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, жк“Славейков“, бл.161-партер, представлявано заедно от управителите Емил Тодоров Георгиев и Иван Василев Киряков за осъждането му да заплати сумата от 60 149,82 /шестдесет хиляди сточетиридесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/ лв., дължима по сключен между страните договор за доставка на битумна емулсия, необходима за извършването на пътно-строителни дейности, поради заплащане на сумата.

ОСЪЖДА „ЕИВ“ ООД, ЕИК 200970046, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, жк“Славейков“, бл.161-партер, представлявано заедно от управителите Емил Тодоров Георгиев и Иван Василев Киряков да заплати на „Гарант ПП“ ООД, ЕИК 204919889, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, жк“Славейков“, бл.122партер, представлявано от управителя Станислав Иванов Петрон, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Пиротска“ №26, офис 2, чрез адв. Сава Каров сумата от 5697, 52 /пет хиляди шестстотин деветдесет и седем лева и петдесет и две стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода 01.01.2022г. до 07.12.2022г., както и законната лихва върху главницата от 60 149,82 лв., считано от 08.12.2022г.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „ЕИВ“ ООД, ЕИК 200970046, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, жк“Славейков“, бл.161-партер, представлявано заедно от управителите Емил Тодоров Георгиев и Иван Василев Киряков да заплати на „Гарант ПП“ ООД, ЕИК 204919889, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, жк“Славейков“, бл.122партер, представлявано от управителя Станислав Иванов Петрон, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Пиротска“ №26, офис 2, чрез адв. Сава Каров разноски в размер на 2633,86 /двехиляди шестстотин тридесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/ лева, представляващи заплатена държавна такса за настоящото и заповедното производство, както и сумата от 5917 /пет хиляди деветстотин и седемнадесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото и заповедното производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

3