Определение № 223 от 29.03.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 223 гр. Габрово, 29.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500124 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба на „Банка ДСК“АД разпореждане №51 от 16.02.2024г. по ч.гр.д.№27/2024г. на РС-Трявна. срещу

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Твърди се, че в производството по чл.417 ГПК не се извършва преценка дали е било налице валидно изразено съгласие от длъжника за сключване на договора и дали същият би могъл да разбира и ръководи действията си . Такава преценка може да се направи само в исково производство . Сочи се каква проверка следва да бъде извършена при издаване на заповед по чл.417 ГПК ,като тя касае единствено редовността на документа от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Твърди се ,че в случая предсрочната изискуемост на кредита е надлежно обявена.

Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и ИЛ срещу длъжника Ж.

Р. С..

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

С постановеното от първоинстанционния съд разпореждане №51 от 16.02.2024г. по ч.гр.д.№27/2024г. по писа на РС-Трявна е отхвърлено заявлението на "Банка ДСК" АД за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл.417 от ГПК и на изпълнителен лист срещу Ж. Р. С. за сумите : 17924,06 лева - главница по договор за кредит за текущо потребление от 05.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане на задължението; 1220,05 лева - договорна лихва за периода 15.04.2023г. - 17.01.2024г.; 31,72 лева - обезщетение за забава за периода от 1

15.05.2023г. до 17.01.2024г.; 130,46 лева - законна лихва за периода от 18.01.2024г. до 06.02.2024г., включително; 388,53 лева платена държавна такса по делото и 120 лева юрисконсултско възнаграждение.

Заповедният съд е приел, че на съда е служебно известно, че лицето, спрямо което се иска издаване на заповед за изпълнение е душевно болно и същото многократно е лекувано в психиатрично заведение по повод заболяването си. В производствата по настаняване на задължително лечение е изяснено, че лицето не може да ръководи постъпките си и да дава информирано съгласие. Състоянието му е видимо при нормален контакт с него и не може да се предположи, че би останало незабелязано в процедурата по изготвяне, разясняване и подписване на документите, свързани с отпускане на кредита.

Лицето е лекувано в ДПБ - Севлиево до края на март 2022г., съгласно Решение по ЧНД 99/2021г. на РС - Трявна, след това е изписано от лечебното заведение, но в началото на септември 2022г. е инициирано ново производство по ЗЗ и с Решение по ЧНД 70/2022г. през октомври 2022г. отново е настанено в ДПБ - Севлиево. Към датата на подписване на договора - 05.07.2022г. не е било на стационарно лечение, но видимо не е било в състояние да преценява естеството на постъпките си. Заповедният съд е приел и че лицето не е надлежно уведомено за предсрочната изискуемост на кредита, тъй като към датата на получаване на поканата - 18.01.2024г., същото отново се е намирало в ДПБ - Севлиево, въз основа на Решение по ЧНД № 113/2023г. Поканата е връчена на баба му, без връчителят да отбележи, че лицето е в психиатрично заведение, без възможност да изразява информирано мнение и не е в състояние да предприеме действия по повод поканата. Банката не е представила доказателства, че при сключване на договора, както и при връчване на поканата е спазила изискването за добросъвестност по чл.12 от ЗЗД и служителите са се уверили, че конкретният клиент разбира какви задължения поема и какви са последиците от подписване на договора.

Въззивният съд не споделя изводите на заповедния съд, че от приложените към заявлението документи не се установява ,че предсрочната изискуемост на кредита е била надлежно обявена на длъжника.

От приложената към заявлението покана -уведомление е видно, че е изпратена на адреса на кредитополучателя , посочен в сключения между страните договор за кредит и е удостоверено от връчителя ,че е връчена на бабата на адресата , със задължение да я предаде. Връчването е извършено в съответствие с разпоредбата на чл.46 ГПК, с последиците по чл.46,ал.4,пр.1 ГПК.

Въззивният съд не споделя и изводите на заповедния съд, че обстоятелството, че страна по договора е лице ,което многократно е лекувано в ДПБ-Севлиево ,при провеждани съдебни производства по настаняване на принудително лечение , обосновава като извод, че насрещната страна по процесния договор не е доказала, че при сключването му е действала добросъвестно. Кои пороци на договора ,водят до неговата нищожност и кои до унищожаемост , изрично е регламентирано с разпоредбите на чл.26 и сл. от ЗЗД.

2

Обстоятелствата, които се сочат от заповедния съд относно здравословното състояние на длъжника по процесния договор , сочат на хипотезата на чл.31 ЗЗД. С постановеното решение по т.д.№5/2020г. на ОСГТК на ВКС е прието ,че договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, като в мотивите е указано кой може да иска унищожаемост на сделката и по какъв начин да упражни това свое право/ чрез иск или възражение /, както и че това е различна хипотеза от тази по чл.26 ЗЗД - сключване на договор при липса на съгласие. Съобразявайки законовата разпоредба на чл.31,ал.1 ЗЗД и дадените разяснения по т.д.№5/2020г. на ОСГТК, то при липсата на надлежно сезиране за порок на сделката по чл.31,ал.1 ЗЗД, не може в заповедното производство да се изследва дали за договора, на който се позовава заявителя , са налице основания за неговото унищожаване в хипотезата на чл.31,ал.1 ЗЗД.

Вземането на заявителя произтича от договор за потребителски кредит, сключен на 05.07.2022г. между „Банка ДСК“АД като кредитор и Ж. Р. С. като кредитополучател , за който са приложими разпоредбите на ЗПК и съдът следва да прецени дали има неравноправни клаузи.

Приложеният към заявлението договор е с уговорен ГПР по кредита от 9% съгласно чл.9. В погасителния план към договора ГПР е посочен 10,70. Това несъответствие сочи, че при процесния договор не е спазено изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.

Съгласно установената съдебна практика когато ГПР е посочен като %, но същият е по-нисък от действителния се касае за хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10, /. Посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи , лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин ,както непосочването на този процент, и санкцията за това е обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница /решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 /.В случая несъответствието между размера на ГПР ,посочен в договора и този, посочен в погасителния план към договора ,създава неяснота, кой е действително договорения с потребителя и относно възможността същият реално да прецени какви са действителните разходи по договора. Неточният размер на ГПР води до недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл.22 във вр. с чл.11 , ал.1,т.10 от ЗПК.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.

От представеното по делото извлечение от счетоводни книги има данни единствено за непогасените вноски до обявяване на кредита за предсрочно изискуем /първата от тях от 15.05.2023г./ , но не и какви суми са внасяни от сключване на договора до 15.05.2023г.

Поради това не може да се установи какъв е размерът на непогасената главница и че тя е дължима в посочения от заявителя размер съгласно представеното извлечение от счетоводни 3 книги .

Поради съвпадане на крайния извод с този на заповедния съд за отхвърляне на заявлението по чл.417 ГПК ,обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №51 от 16.02.2024г. по ч.гр.д.№27/2024г. на РС-Трявна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4