Решение № 153 от 25.10.2018, Районен съд - Асеновград
- Съд
- Районен съд - Асеновград
- Дело
- Административно наказателно дело 671/2018
- Вид
- Решение № 153
- Подписан
- 25.10.2018
- Състав
- СВЕТОМИР ВИТКОВ БАБАКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 42, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 153 гр. Асеновград, 25.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ при участието на секретаряАся Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 671/2018 г. по описа на АРС, I нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №18-1030-005082/21.06.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция Пловдив с което на Б.С.С., ЕГН ********** е ибло наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за извършено от него нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателя, чрез процесуалния представител адв. Марков обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание, не изпрати представил и не взе становище по съществото на делото.
Асеновградският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателя е бил санкциониран за това, че на 11.06.2018 г., около 18,00 ч. като водач на лек автомобил Ауди А8 с рег. № СТ 0087ВМ като е предприел маневра изправарване на движещия се пред него т.а. „Мерцедес“, които намаля скоростта и завива наляво, при което го блъска отзад и е настъпило ПТП с материални щети
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Д.П. и свидетеля по АУАН И.И..
Съдът кредитира депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
От представената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателя е правоспособен водач на МПС.
В хода на административно-наказателното производство обаче, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и е основание за отмяна на атакуваното НП.
Установи се по делото, че съставения АУАН не е бил предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише, което е безусловно задължение на актоъставителя, съгл. чл. 43 от ЗАНН. В АУАН не е отбелязано също, че нарушителя отказва да подпише акта, което обстоятелство да е потвърдено и от подписа на свидетел.
Единствено, удостоверено е с подписа на нарушителя, че копие от АУАН му е било връчено, което обаче не е достатъчно да се приеме, че нарушителя е бил запознат със съдържанието на документа. Посоченото е напълно достатъчно основнаие за отмяна на НП на формално основание.
Независимо от горното, съдът държи да отбележи, че нарушението е било неправилно квалифицирано по чл. 42 ал 2 т.3 от ЗДвП. Не може при конкретните факти да се твърди, че при предприето изпреварване, водачът на изправарващото МПС не е осигурил достатъчно странично разстояние за извършване на маневрата, тъй като преднодвижещото се МПС междувременно е предприело маневра завой на ляво. Т.е. предприетото изправарване не е в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.
По- скоро мислима е хипотезата на нарушение по чл. 20 ал.2 от ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да намалят скоростта и да спрат в случай на възникнало препятствие на пътя. В случая, „изпреварвания“ автомобил се е правърнал в препятствие, навлизайки в насрещната пътна лента, за да направи завой наляво.
Ето защо, наказателното постановление следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №18-1030-005082/21.06.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция Пловдив с което на Б.С.С., ЕГН ********** е ибло наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за извършено от него нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред
ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: