Определение № 7033 от 08.05.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7033 гр. София, 08.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любка Голакова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20241100104860 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба с вх. №47990/24.04.2024г. от Л. Й. Д. срещу съдия С. Ш..

В исковата молба ищецът единствено е посочил името на ответника и са цитирани норми от Конвенцията за правата на човека и основните свободи.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:

В исковата молба е направено искане за предоставяне на правна помощ.

Съдът като взе предвид, че в същия документ не са посочени никакви твърдения на ищеца /което може да бъде направено и без служебен адвокат/ относно защо се предявява иск срещу този ответник и какви са претенциите му към него счита, че на основание чл. 24, т. 2 от Закона за правната помощ следва да бъде оставено без уважение това искане на ищеца, тъй като очевидно претенцията е неоснователна, необоснована и недопустима. В посочения закон има уредена изрична възможност на едно лице в случай, че желае да заведе дело, да направи искане пред Националното бюро за правна помощ да му бъде предоставена правна помощ по чл. 21, т. 1 „консултация и/или подготовка на документи с оглед на постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело“. Съдът счита, че в разглеждания случай ищецът е следвало да направи това искане и по този начин да му бъдат подготвени документите за съдебно производство, а не да сезира директно съда, без да посочва защо го прави и какво е искането му.

1

Тази правна норма е неслучайно създадена, за да осигури възможност на всяко лице, което не може да си позволи заплащане на правна услуга, при наличието на съответните в закона предпоставки, да му бъде предоставена възможност за достъп до адвокатски услуги. Съдът счита, че следва да бъде спазена последователността в предоставянето на правната помощ, а не директно да бъде сезиран съда, тъй като по този начин лицето ще бъде уведомено подробно за допустимостта и вероятната основателност на своето искане, за да може същото да направи преценка дали следва да сезира съда и какви ще са последиците за него от това.

За пълнота следва да се посочат мотивите на съда, въз основа на които е направен изводът относно очевидната недопустимост на иска. Съгласно чл.

132, ал. 1 от Конститутицята на Република България „При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер”. В исковата молба не се твърди, че ответникът е извършил умишлено престъпление от общ характер. Следва да се отбележи, че дори и да има такива твърдения от страна на ищеца, то те не са достатъчни, а е необходимо да има влязла в сила присъда срещу ответника, с която същият да е осъден за умишлено престъпление от общ характер. Съдът като взе предвид посочената правна норма и длъжността заемана от ответника, счита, че иск срещу това лице е недопустим.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Л. Д. за предоставяне на правна помощ за настоящото производство.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №4 860/2024г. по описа на СГС, I отделение - 24 състав.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, с частна жалба, в 1 – седмичен срок от получаване на препис от съдебния акт от ищеца.

2

ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3