Решение № 101 от 12.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Пазарджик, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20265200500032 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 308/09.10.2025г. постановено по гр.д. № 20245210101033 по описа на Районен съд – В. е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че Община В., ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, дължи на адв. Г. Х. Б.

-АК П., ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, сумата в размер 3953,82 лв. - дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община В. по ч. гр. д. № 1059/2011 г. по описа на Районен съд В., определено с Решение № 144/13.03.2024 год. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол № 7/13.03.2024 год., ведно със законната лихва за периода от 18.07.2024 год., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 507/22.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 894/2024 г. по описа на Районен съд В..

Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Община В., ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати на адв. Г.

Х. Б. - АК П., ЕГН: **********, с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, разноски за държавна такса в размер на 79,08 лв. по гр. д. 1033/2024 г. на РС В..

Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА Община В., 1

ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер *********** с адрес на кантората гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско възнаграждение за защита по гр. д.

1033/2024г. на РС В., в размер на 1000 лв. с ДДС.

Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Община В., ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати на адв. Г.

Х. Б. - АК П. ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10 разноски за държавна такса в размер на 79,08лв. по гр. ч. гр. д. 894/2024г. на РС В..

Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА Община В., ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер *********** с адрес на кантората гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско възнаграждение за защита по ч. гр. д.

894/2024 г. на РС В., в размер на 600 лв. с ДДС.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Община В., чрез адв. П. Г. с изложени оплаквания за неправилност и необоснованост.

Твърди се, че решението на РС е постановено в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства. Сочи се, че исковата претенция е останала недоказана както по основание, така и по размер, както и че в цялост не се сочат конкретни обстоятелства, на които се основава иска.

Излагат се подробни съображения в тази насока. Повдига се възражение и за акта, от който черпи правата си адв. Б.. Искането е решението на РС – В. да бъде отменено, вместо което да се постанови друго с което да се отхвърлят изцяло предявените искове, алтернативно да бъде изменено, като се постанови справедлив размер на адвокатското възнаграждение. Претендират се разноски и за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. С. С. с искане решението на РС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изложени са подробни съображения в тази насока. Претендират се разноски.

Въззивният съд след като се запозна с доводите, изложени във въззивната и частната жалба и писмения отговор на въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Г. Х. Б. срещу Община В. с предявени искове с правно основание чл.422 от ГПК, с които се иска да се признае за установено, спрямо ищеца, че ответникът му дължи сума в размер на 3 953,82 лв. - главница, ведно със законната лихва за 2 периода от 18.07.2024 год.. до изплащане на вземането, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника по ч. гр. д. № 1059/2011 г. по описа на Районен съд - гр. В., определено от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗАдв за извършени от ищеца правни действия в полза на Община В. по ч. гр. д. № 1059/2011 г. по описа на Районен съд В., за което е издадена Заповед № 507 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.07.2024 г. по ч. гр. д. 894/2024г. на РС В..

Ищецът е твърдял, че в негова полза е издадена Заповед за изпълнение № 507/22.07.2024 г. на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 894/2024 год. по описа на Районен съд В., с която било разпоредено длъжникът Община В. да му заплати сумата от 3 953,82 лв. - главница, ведно със законната лихва за периода от 18.07.2024 год. до окончателното изплащане на главницата, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника по ч. гр. д. № 1059/2011 г. по описа на Районен съд - гр. В., определено от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗАдв.

Твърдял е, че с пълномощно от 04.02.2019 год. на Община В., К.К. в качеството си на Кмет на Община В. го е упълномощил да осъществява процесуално представителство в производството по ч. гр. д. № 1059/2011 г. по описа на Районен съд - гр. В., като извършва всякакви съдопроизводствени действия до приключване на делото във всички съдебни инстанции. В процесуалните права на пълномощника се включвали и тези по чл. 34, ал. 1, 3 и 4 от ГПК. Пълномощното било от дата 04.02.2019 г. и същото било подписано от упълномощителя К.К. - Кмет на Община В. и от адвокат Б..

Договор за правна защита и съдействие по ч. гр. д. № 1059/2011 г. между Община В. като довереник и адвокат Г. Б. като доверител не бил подписван нито към датата на упълномощаването, нито след тази дата. На основание издаденото пълномощно за процесуално представителство по ч. гр. д. № 1059/2011 г. по описа на Районен съд - гр. В., адвокат Б. се запознал с предмета на делото и осъществил процесуална защита. Изложил доводи, че производството по делото е водено от ненадлежна страна. Твърдял е, че по ч. гр. д. № 1059/2011 г. на Районен съд В. изначално не било възникнало надлежно процесуално правоотношение поради липса на надлежна активна процесуална страна. Поискал е да се обезсилят Заповед за незабавно изпълнение № 584/11.10.2011 г. и Изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч. гр. д. № 1059/2011 г. на Районен съд В., като издадени в полза на неправосубектна страна.

Първоначално първоинстанционния съд намерил, че процесуалното действие е нередовно и дал указания за отстраняване на нередовностите му по 3 реда на чл. 101, ал. 1 ГПК. Въпреки предприетите от адвоката процесуални действия, молбата за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист били оставени без разглеждане. Пълномощникът на ответника обжалвал разпореждането, което било отменено от въззивната инстанция с указания за произнасяне по основателността на молбите. С определение, постановено по ч. гр. д. № 1059/2011 г., Районен съд В. приел молбата за неоснователна и я е отхвърлил. Постановеният акт е бил обжалван от адвокат Г. Б. пред Окръжен съд Пазарджик. Подадената до Окръжен съд Пазарджик частна жалба е била оттеглена по молба лично от Кмета на Община В. и било поискано прекратяване на производството. С Определение № 675/06.12.2019 г. на ОС Пазарджик частната жалба е била върната.

Определението влязло в законна сила като необжалвано на 24.12.2019 г. С това бил сложен край на производството по ч. гр. д. № 1059/2011 г. на Районен съд В..

Ищецът е твърдял, че е предприел и извършвал процесуални действия в полза на своя клиент, като е положил дължимата грижа за правилния и срочен ход на делото. Така в резултат на осъществената процесуална защита и съдействие по ч. гр. д. № 1059/2011 г. на Районен съд В. между страните по делото било сключено Споразумение № 1378/10.12.2019 год., съгласно което страните приемат, че са влезли в законна сила заповеди за незабавно изпълнение, издадени по ЧГД по описа на Районен съд В..

Ищецът е заявил, че по ч. гр. д. № 1059/2011 г. на Районен съд В. е осъществявал правна помощ и процесуално представителство въз основа на пълномощно изх. № 92 00/385/04.02.2019 год. на К.К. в качеството си на Кмет на Община В.. Договор за правна помощ и съдействие между Община В. и Б. по ч. гр. д. № 1059/2011 г. не бил подписван нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. Липсата в случая обаче на писмен договор за правна защита и съдействие и причините, поради които такъв договор не е бил подписан, били без значение, защото отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждали при специалната регламентация по Закона за адвокатурата. Поначало законът предполагал дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор - чл. 36,ал.2 от ЗА, но това не било императивно изискване - договор можело и да няма, както в настоящия случай, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение - чл.36, ал.3 от ЗА.

При липса на договор или когато страните по договора не са определили размера му, то възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определял от Адвокатския съвет, съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения. В тази 4 хипотеза липсващата воля по договарянето на възнаграждение можела да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗАдв, като съдът не разполагал с правомощия да определя размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на договаряне. Затова адвокатът поискал да му се определи възнаграждение по реда на чл. 36 ЗА.

С Протокол № 7/13.03.2024 год. от проведено заседание на Адвокатски съвет гр. П. и Решение № 144/13.03.2024 год. на Адвокатски съвет гр. П. било прието, че в конкретния случай е налице липса на договор за правна защита и съдействие по въпросните дела, че не е сключван такъв нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. Затова Адвокатски съвет гр. П. приел, че съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да му се определи възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет и уважил направените искания. Определил на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 3953,82 лева с ДДС в полза на адвокат Г. Б. за извършена правна защита и процесуално представителство на длъжника по ч. гр. д. № 1059/2011 год. на Районен съдВ.. В мотивната част на решението Адвокатският съвет приел, че по аналогия следва да се приложи и разпоредбата на чл. 3 от Наредбата, съгласно който текст „Когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение или споразумение или бъде прекратено, поради оттегляне или отказ от иска, внесеното възнаграждение не се връща“.

Прието е, че този текст е приложим по конкретното дело, тъй като е постигнато доброволно решение на спора - подписано е споразумение, а от друга страна след като внесеното възнаграждение не се връща, на същото основание следва да може да се претендира такова на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата.

По подаденото заявление по чл. 410 ГПК с вх. № 5172/18.07.2024 год.

Районен съд В. разпоредил издаване на Заповед № 507/22.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Община В., ЕИК 000351580, да заплати на адвокат Г. Б. с ЕГН ********** - адвокат от Адвокатска колегия гр. П., с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10 паричното вземане в размер на 3953,82 лв. главница, ведно със законната лихва за периода от 18.07.2024 год. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 79,08 лв. и 597,23 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат С. от АК П., на основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за извършване на правни действия в полза на Община В. във връзка с ч. гр. д. № 1059/2011 г. по 5 описа на Районен съд В..