Определение № 310 от 20.09.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 310 гр. Пловдив, 20.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20235000500376 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.248 от ГПК.

В депозираната срещу Решение №194/17.11.2023г. по в.гр.дело №376/23г. на Апелативен съд-Пловдив касационна жалба вх.№28/02.01.2024г. от „Г. - Л.“ ЕАД и „Л.И.“ АД се съдържат доводи за липса на основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА във въззивното производство в полза на представлявалия ищеца адвокат адв.Е. Г. В.. Предвид това и с оглед указанията на касационната инстанция в Определение № 1807/28.06.24г., постановено по к.д. № 360/2024г. на ВКС, следва да се приеме, че от двете дружества е налице подадена молба по чл.248 ГПК, съдържаща се в касационната им жалба, за изменение на въззивното решение в частта за разноските, с която „Г. - Л.“ ЕАД, ЕИК *********, и „Л.И.“ АД, ЕИК *********, и двете със седалище гр. Л., ул. О. *, са осъдени да заплатят на адв.Е. Г. В. от АК П., с адрес на кантората гр.А., ул."И." № ** сумата от 7093,02 лв адвокатско възнаграждение за предоставената на В. С. К. безплатна адвокатска помощ пред въззивната инстанция.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК, ищецът В. С. К., чрез адв.В., е подал отговор по молбата на ответниците по чл.248 ГПК, с която се изразява становище са неоснователност на молбата, за което са изложени конкретни съображения.

Пловдивският апелативен съд намира, че молбата по чл.248 ГПК е 1 допустима и изхожда от легитимирани страни. По същество, молбата е неоснователна, по следните съображения:

Искането на двете ответните дружества за изменение на въззивното решение досежно присъдения със същото в полза на адвоката на ищеца адв. хонорар за оказана безплатна адвокатска помощ във въззивното производството е мотивирано с твърдението, че по делото пред настоящата инстанция изобщо не е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено, че адвокатът ще изпълни поетите по същия ангажименти безплатно, на основание чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, поради което се прави извод, че адвокатът изобщо не е бил овластен и задължен да извършва безплатно правна защита и съдействие, респ. процесуално представителство по делото.

Така изложените аргументи не могат да бъдат споделени. На първо място, следва да се посочи, че „овластяването“ на адвоката да извършва действия от името на клиента си по делото става с упълномощаването му с такива права, т.е. посредством пълномощно за осъществяване на процесуално представителство и извършване на действия по делото, каквото в случая е представено във въззивното производство (на л.66 от делото).

В тази връзка, съгласно чл. 25, ал.1 и 2 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно, като упълномощаването пред съд може да бъде извършено и устно в съдебното заседание, което се отразява в съдебния протокол. Предвид това, без съмнение, в настоящия случай, адв.Е. В. е бил надлежно упълномощен (овластен) да представлява и защитава ищеца В. С. в производството пред настоящата инстанция.

По отношение на възражението на ответниците за липса на уговорка за безплатна адвокатска защита, обективирана в договор между ищеца и адвоката му, съдът съобрази, че съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд, като размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. При липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента, адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. Според настоящата инстанция, така цитираната нормативна 2 уредба сочи, че размерът на възнаграждението за услугите на адвоката принципно се уговаря в договора между него и клиента, но липсата на договор не означава, че такова не се дължи на адвоката.

В настоящия случай, няма спор, а и от материалите по делото е видно, че писмен договор за адвокатска защита и съдействие пред настоящата инстанция между ищеца и адв.В. не е сключван, съответно липсва писмена уговорка помежду им, че адв.В. ще представлява безплатно клиента си.

Същевременно, безспорно се установява, че адв.В. е осъществил процесуална защита и съдействия на клиента си във въззивното производство – подал е отговори на въззивната жалба и на частната жалба на ответниците, заявил е електронен достъп до делото, явил се е в проведеното едно съдебно заседание, в което е взел становище по въззивната жалба, по приемане на постъпилите доказателства и по същество на спора.

Установява се също, че в последното заседание по делото, адвокат Е.

В., представляващ ищеца, е заявил, че осъществява безплатно защитата на клиента си в производството пред въззивния съд, като материално затруднено лице, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, което негово изявление е отразено в съдебния протокол. От текста на въпросната разпоредба е видно, че се касае за право на адвоката да оказва безплатно адвокатска помощ на посочените в т.1-3 категории лица, зависещо от неговата лична субективна преценка, поради което и за това не е необходимо постигнато с клиента съгласие, обективирано в договор. Ето защо, съдът приема, че направеното от адв.В. изявление в последното заседание пред настоящата инстанция, че осъществява безплатна адвокатска помощ в полза на ищеца, като материално затруднено, при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, е достатъчно, за да се приеме това обстоятелство за доказано. Поради това и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, с оглед изхода на спора, адвокат Е. В. е имал право да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца във въззивното производство безплатна адвокатска помощ, както е процедирано и с постановеното решение.

В заключение, съдът намира, че не са налице основания за изменение н а Решение №194/17.11.2023г. по в.гр.дело №376/23г. на Апелативен съдПловдив в частта за разноските, с която „Г. - Л.“ ЕАД, ЕИК *********, и „Л.И.“ АД, ЕИК *********, и двете със седалище гр. Л., ул. О. *, са осъдени 3 да заплатят на адв.Е. Г. В. от АК П., с адрес на кантората гр.А., ул."И." № ** сумата от 7093,02 лв адвокатско възнаграждение за предоставената на В. С. К. безплатна адвокатска помощ пред въззивната инстанция. Поради това, молбата на „Г. - Л.“ ЕАД, ЕИК *********, и „Л.И.“ АД, ЕИК ********* по чл.248 ГПК ще се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Г. - Л.“ ЕАД, ЕИК *********, и „Л.И.“ АД, ЕИК ********* по чл.248 ГПК, съдържаща се в депозираната от тях срещу Решение №194/17.11.2023г. по в.гр.дело №376/23г. на Апелативен съд-Пловдив касационна жалба вх.№28/02.01.2024г., за изменение на въззивното решение в частта за разноските, с която „Г. - Л.“ ЕАД, ЕИК *********, и „Л.И.“ АД, ЕИК *********, и двете със седалище гр. Л., ул. "О." № * са осъдени да заплатят на адв.Е. Г. В. от АК П., с адрес на кантората гр.А., ул."И." № ** сумата от 7093,02 лв адвокатско възнаграждение за предоставената на В. С. К. безплатна адвокатска помощ пред въззивната инстанция.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС, в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4