Определение № 205 от 21.03.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 361/2025
- Вид
- Определение № 205
- Подписан
- 21.03.2025
- В сила
- 21.03.2025
- Състав
- Светла Василева Даскалова, Стоян Константинов Попов, мл.с. Гинка Тодорова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 205 гр. Варна, 21.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светла В. Даскалова
Членове:
Стоян К. Попов мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно частно наказателно дело № 20253100600361 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 от НПК.
Настоящото производство е образувано въз основа на частна жалба от К. П., чрез адв.
П. Н. - ВАК, срещу определение № 81 от 20.01.2025 г. постановено по НЧХД № 4690 / 2022 г. на ВРС. В същата е изразено недоволство от присъдените разноски на П П. за адвокатско възнаграждение, с довод за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, присъдено от първоинстанционния съд. Иска се редуцирането му до предвидените в Наредбата минимални адвокатски възнаграждения.
Въззивният съд, като взе предвид доводите в частната жалби и материалите по делото, намира за установено следното:
Производството по НЧХД № 4690 / 2022 г. по описа на ВРС е образувано по тъжба на П П. срещу подс. К. П., за извършено престъпление по чл. 130 от НК.
С Присъда от 16.07.2024 г. на ВРС подс. К. П. е оправдан. С Присъда от 05.12.2024 г. на ВОС подс. К. П. е признат за виновен. Присъдата е ВЗС на същата дата.
Адв. Й е депозирал молба пред ВРС, с която поискал на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, да се присъдят в полза на частния тъжител, направените от него разноски по делото, вкл. за адвокатско възнаграждение за пред тази инстанция в размер на 4550,00 лева.
ВРС е приел, че е компетентен да разгледа молбата, респ. с атакуваното определение е осъдил подсъдимия да заплати на частния тъжител сумата от 4852,00 лева, от тях - 4550,00 лева разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството пред първия съд.
Посочената фактология обуславя следните правни изводи:
Възраженията за прекомерност са несъстоятелни. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие сключен между ч.т. Пл. П. и адв. Й. ВРС го е приел за процесуален представител на ч.т. Пл.П., последният е участвал по делото, респ. е изпълнил поетото с договора задължение. Реално е осъществено процесуално представителство от страна на адв. Й Й, включително и в открити съдебни заседания.
Присъждането на разноски в наказателното производство е допустимо само когато същите са действително направени. В настоящият случай, видно от представения договор за правна защита и съдействие между ч.т. Пл.П. и процесуалния му представител адв. Й е уговорено възнаграждение в размер на 4550,00 лева. Видно от приложената разписка, 1 договореното възнаграждение е заплатено на защитника. Поради горното и с оглед изхода на делото, цитираната сума следва да бъде възложена в тежест на подсъдимия, в какъвто смисъл е и определението на първата инстанция подчинено на чл. 189, ал. 3 от НПК.
В НПК не присъства разпоредба, която да дава възможност за въвеждане от съда на корекция, относно размера на направените разноски при съзиране на прекомерност, още помалко да преценява дали хонорара е морално укорим или конституционно нетърпим. Освен това, заявеното адвокатско възнаграждение, в конкретния случай, изобщо не може да се определи като такова. Настоящото дело, макар и от частен характер има своята фактическа и правна сложност изискваща подготовка и пряко участие с.з, какъвто е и процесуалния развой на делото протекло пред първата инстанция в 12 с.з..
Въз основа на горното и на основание чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 81 от 20.01.2025 г. постановено по НЧХД № 4690 / 2022 г. на ВРС, с което К. А. П. е осъден да заплати на П А. П. сумата от 4852,00 лева, представляваща направени от последния разноски по делото, вкл. и за адвокатско възнаграждение на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2