Решение № 1 от 04.01.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 547/2022
- Вид
- Решение № 1
- Подписан
- 04.01.2023
- Състав
- Дарина Стоянова Маркова, Даниела Димова Томова, Даниела Илиева Писарова
Цитирани разпоредби
- чл.17 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13 ал.9 · Закон за енергетиката
- чл.31 ал.5 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл.35 ал.5 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- § 1 т.29 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл.19а ал.3 · Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия
РЕШЕНИЕ
№1 гр. Варна, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Дарина Ст. Маркова
Членове:
Даниела Д. Томова
Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Т. като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20223001000547 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „ВГ – 5“ ЕООД със седалище гр.София срещу решение № 189 от 18.05.2022г. по търг.дело № 794/21г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу „Енерго – Про Продажби“ АД със седалище гр.Варна осъдителни искове за суми, дължими на основание договор за изкупуване на електроенергия № 88 от 05.05.2010г., както следва: сумата от 127 988.29лв., обективирана в дебитно известие № 130 от 30.11.2018г. към фактура № 129 от 12.11.2018г., претендирана като цена на произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м.октомври 2018г., както и сумата от 37 834.29лв., претендирана като обезщетение за забава за периода от 16.12.2018г. до 16.11.2021г., за сумата от 114 471.47лв., дължим остатък от обективирана във фактура № 131 от 30.11.2018г. цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м.ноември 2018г., както и сумата от 33 928.14лв., претендирана като обезщетение за забава за периода от 16.12.2018г. до 16.11.2021г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от предяваване на иска до окончателното им изплащане, и в частта, с 1 която е осъден да заплати направените по делото разноски.
Твърди че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.
Твърди че обжалваното решение е постановено в противоречие на тълкувателно решение № 1/2017г. от 09.07.2019г. по тълк.дело № 1/2017г. на ОСГТК. Сочи че решението е постановено в нарушение на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК при наличие на преюдициален спор предвид висящото производство по проверка на законосъобразност на Решение № СП-5 от 28.03.2019г. на КЕВР, предмет на висящи производства. Твърди че първоинстанционният 1 съд е следвало да спре делото до окончателното влизане в сила на Решение № СП-5 на КЕВР. Твърди че постановеното решение е издадено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди че първоинстанционният съд въобще не е анализирал ефекта на измененията в ЗЕВИ от м.юли 2015г. върху механизма на заплащане на производителите от ВяЕЦ. Оспорва извода на съда, че количеството произведена ел.енергия се изкупува до размера на НСПЕ както е определено последователно в решения № СП-1/2015г. и № СП5 и че е приложима цената само по т.8 от Решение № Ц-10/2011г. на КЕВР, без да е извършван какъвто и да било анализ на отношенията между страните преди измененията на чл.35 ал.5 от ЗЕВИ. Твърди че с изменението на чл.чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., количествата електрическа енергия, подлежащи на изкупуване по преференциални цени, се определят чрез въвеждане на допълнителен критерий, а именно НСПЕ, но без да се променят преференциалните цени. Твърди че нито в текста на закона, нито в съответните подготвителни документи са налични данни законодателят да е възнамерявал да промени структурата, размера и/или до сега прилаганата методология по отношение на приложимите преференциални цени към производителите на енергия от възобновяем източник по какъвто и да било начин. Излага, че с въпросните изменения на ЗЕВИ са ограничени количествата електрическа енергия, които да се изкупуват – до размера на НСПЕ, но не са предвидени каквито и да било нови пазарни механизми или нова регламентация на пазара, още по-малко са преуредени по какъвто и да било начин съществуващите договори и пазарни практики. Поради което и твърди, че преференциалните цени, определени в т.8 и т.9 от Решение Ц-10 остават непроменени и се прилагат, както са се прилагали преди измененията 2 в ЗЕВИ, като единствените промени, въведени с измененията на ЗЕВИ са максималните количества електрическа енергия, които следва да бъдат изкупени по преференциалните цени на Решени е Ц-10. Излага че съдът не е изложил аргументи относно приложението само на т.8 от Решение № Ц-10, съответно Решение СП-5 в отношенията между страните. Сочи че в решението не е разгледан въпроса кои точки от Решение СП-1 са относими към ВяЕЦ на жалбоподателя. Твърди че поради липса на анализ на последиците от измененията на ЗЕВИ, съдът е достигнал до неправилния и необоснован извод че по отношение на жалбоподателя са приложими само преференциалните цени по т.8 от Решение № Ц-10. Твърди че първоинстанционният съд неправилно е приложил последствията от отмяната на решение № СП-1/31.07.2015г. с влязло в сила решение на административния съд. Сочи че съдът само е констатирал отмяната без да направи анализ по какъв начин това се отразява на отношенията между страните по делото. Твърди че т.1.7 от Решение СП-1 е окончателно отменена с обратна сила спрямо всички. Сочи че съдът не е зачел и обратното действие на решението на ВАС, включително и обратното действие на отмяната на Решение СП-1. Дали и как новото решение № СП-5 на КЕВР се отразява на тези отношения също не е анализирано. Съдът не е изследвал ефектите и на решение № СП-5, което е обявено за нищожно с решение на административния съд и не е изследвал дали това решение има 2 обвързаваща сила и ефект. Позовава се на решения на административен съд, с които е отменено решение СП-1 на КЕВР в частта по т.2.7 и т.2.8 за определяне на НСПЕ. Твърди че в решения на ВАС /№ 3312 от 04.03.2020г. по адм.дело № 14112/18г., № 9209 от 09.07.2020г. по адм.дело № 4146/19г./ е даден положителен отговор на материално-правния въпрос, касаещ основателността на претенцията. Твърди че е възможно юридически ВяЕЦ на жалбоподателя да попада под двете групи производители на електрическа енергия, работещи в рамките на една календарна година, като това разбиране е било ясно и между страните, като са уговорили в чл.18 ал.4 от договора изрично тази възможност и приложението на двете преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия в рамките на една календарна година. Твърди че след като липсва нормативен акт или нормативен административен акт, определящ индивидуализиращ критерий, по който всеки от енергийните източни може да бъде условно отнесен към едната или другата група производители, то 3 неговата теза е основателна. Твърди също така че с отмяната на СП-1 в приложимия към настоящия казус раздел втори, с обратна сила са отпаднали праговете на нетно специфично производство на електроенергия, което води до извод, че не съществува императивно ограничение да продава произведената елекрическа енергия по преференциални цени. Твърди че първоинстанационният съд е следвало да се произнесе по валидността на Решение № СП-5 по реда на чл.17 от ГПК, което не е сторено. Твърди че първоинстанционното решение е необосновано, като първоинстанционният съд не е разгледал нито един от аргументите и твърденията на жалбоподателя: не е разгледал съществуващата до момента на промените практика между страните и не е споменат факта, че между дружествата са прилагани и двете точки на Решение Ц-10, не е обсъдил че отказът на насрещната страна за плащане е обоснован само и единствено с тълкуването, дадено от НЕК, която не е относима към задълженията на ответника да закупува определени количества електрическа енергия по преференциални цени.
Моли съда да отмени обжалваното решение изцяло и да постанови ново, с което предявените от него осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.
Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Въззиваемата страна „Енерго – Про Продажби“ АД със седалище гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените за въззивно обжалване разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски.
Третото лице помагач на въззиваемата страна „НЕК“ ЕАД със седалище гр.София, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. В депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е осъдителен иск от „ВГ – 5“ ЕООД - производител на 4 електрическа енергия от възобновяем енергиен източник срещу „Енерго-Про Продажби“ АД – краен снабдител на електрическа енергия з а суми, претендирани като неплатена продажна цена на произведена и доставена електрическа енергия за м.октомври 2018г. и м.ноември 2018г. от ВяЕЦ за нетно специфично производство над 2 000 Квтч по приложими преференциални цени и искове за суми, претендирани като обезщетение за забава в плащането за периода от датата на забава за всяко задължение до предявяване на иска в съда.
Няма спор по фактите пред въззивния съд:
Между въззиваемото дружество, като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и въззивникът – краен снабдител на електрическа енергия е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 87 от 17.02.2010г., по силата на който купувачът е поел задължение да изкупува електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници по преференциална цена, опредЕ. от ДКЕВР.
Не е спорно че към м.октомври 2018г. процесната ВяЕЦ, собственост на въззивника, е достигнала нетно специфично производство от 2 000 КВтч и произведената електроенергия след този период е изкупена по цена за излишък на балансиращия пазар.
Претенцията по делото е за разликата на същите тези количества, произведена и закупена електрическа енергия през м.октомври 2018г., и м.ноември 2018г.. между преференциалната цена, опредЕ. с Решение на ДКЕВР и цената за излишък на балансиращия пазар, опредЕ. от „ЕСО“ ЕАД по реда на Правилата за търговия с електрическа енергия.
Спорът по делото е дали по отношение на една и съща електроцентрала, в рамките на една календарна година са приложими и двете тарифи или спрямо една централа, в рамките на една календарна година е приложима само едната тарифа, при достигане размера, на която разликата се заплаща по цени за излишък. Не е спорно между страните че до достигане на нетното специфично производство за изкупуване на произведената енергия между страните е прилагана преференциалната цена, приложима към договора за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем енергиен източник № 87 от 17.02.2010г., опредЕ. с Решение Ц-10 от 30.03.2011г. на ДКЕВР, съответно 5 в т.8 на ВяЕЦ работещи до 2250 часа – 188.29лв. и в т.8 от същото решение за ВяЕЦ, работещи над 2 250 часа преференциалната цена е в размер на 172.95лв.
Процесният договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник е сключен при действието на ЗВАЕИБ, отменен със ЗЕВИ в сила от 03.05.2011г. С приемането на ЗЕВИ дългосрочният договор за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници запазва действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона. Цените са определени с Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР според пълните ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори. Не се оспорва, че соченото решение е било прилагано при съобразяване на уговорките в чл.16 ал.4 от договора – при достигане на 2 250 пълни ефективни годишни часове на работа на електрическата централа, за следващите пълни ефективни часове на работа до края на календарната година, цената се определя по цена от 172.95лв./МВтч., т. е. приложимата уредба е позволявала последователно преминаване в различни тарифни групи според пълните ефективни часове на работа на централата.
Разпечатката съдържа 23 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/905d84b9-2cc9-4063-bf25-0284f630b76e