Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 63 от 22.01.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 63/2026
Вид
Определение № 63
Подписан
22.01.2026
В сила
22.01.2026
Състав
Венелин Иванов, Георги Ушев, Маргаритка Шербанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 101 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 101, т. 7 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 67, ал. 1, т. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 68, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.196 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл. 445 - чл.446 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 445 - чл.446 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 63 гр. София, 22.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20261000600063 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXII и чл. 445 – чл.446 НПК.

Образувано е по молба на лишения от свобода И. В. М. изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 години в Затвора гр.София срещу Определение на СГС, НО, 38 състав от 17.12.2025г. по ЧНД № 7834/25г., с което е било уважено предложение на Началника на Затвора - гр.София, на основаното на чл. 68, ал. 1; вр. чл. 67, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС за замяна на изпълнявания „строг“ режим на изтърпяване наложеното наказание със „Специален“.

С въззивната жалба от служебно назначения му защитник - адвокат Р. Т. С. - САК, се претендира отмяна на определението на СГС, за утежняване на режима на изпълнение на наказанието от „Строг“ на „Специален“. Излагат се доводи, че л.св. М. не разбирал за какви нарушения на режима са му налагани наказанията, а краткия оставащ срок на изтърпяване на наказанието, ако се изпълнява в „специален“ режим ще доведе до затруднения със социалната му адаптация след освобождаването му.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд е извършил обобщена и цялостна преценка за наличието на визираните в ЗИНЗС чл. 67 ал.1 предпоставки, съдържащи се в писмените доказателства приложени в затворническото досие на лишения от свобода. Според посочената разпоредба, по предложение на началника на затвора, където изтърпява наказанието, съответният териториално компетентен окръжен съд по изпълнение на наказанието, може да замени първоначално определения режим в следващия по – тежък посочен в закона, ако лишеният от свобода грубо или системно нарушава установения ред, системно се отклонява от работа или влияе отрицателно върху останалите.

За да постанови изменението на режима съдът е обсъдил всички съдържащи се в затворническото досие нарушения, допуснати в срока на изтърпяване на наказанието му.

Правилно е установил, че лишения от свобода И. М. е започнал да търпи от август 2020г. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 години при първоначален „строг“ режим за изтърпяването му в Затвора София. Наказанието е било определено и наложено като едно общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода“ по НЧД № 5195/24г. по описа на СРС, за 1 извършени престъпления по чл.196 НК и по чл.199, ал.1 и др. НК. Отчетно е, че към момента на произнасяне на първата инстанция от така наложеното му наказание И. М. е изтърпял общо 5 години, 9 месеца и 16 дни, от които фактически 5 години, 5 месеца и 13 дни и зачетени от работа 7 месеца и 15 дни, като му остават за изтърпяване 1 (една) година, 2 ( два) месеца и 14 ( четиринадесет) дни.

За да прецени поведението му в периода на лишаване от свобода и дали доказателства за посоченото, които се отнасят към материалните предпоставки на чл. 68, ал.

1 ЗИНЗС, съдът правилно е отчел информацията за наличие на действия за грубо и системно нарушаване на реда в затвора, за оказвано от него отрицателно влияние спрямо другите осъдени лица и за поддържане на поведение, представляващо реална опасност за тяхната сигурност, което правилно е било преценено като основание за прилагане на по – строги пенитенциарни инструменти, чрез които да бъде повлияно благоприятно на М., за да бъде принуден да коригира своето поведение в местата за лишаване от свобода. Такива са наложените му общо 22 броя наказания за извършени в периода от 2021 г. до настоящия момент различни дисциплинарни нарушения, за които е бил наказван със съответни заповеди - първата, от които № 74/28.05.2021 г., а последните са: № 718/21.10.2025 г.; № 741/29.10.2025 г. и № 756/17.11.2025 г. С тези заповеди на л. св. М. са били налагани почти всички, предвидени в чл. 101 ЗИНЗС дисциплинарни наказания, включително и по чл. 101, т.

7 ЗИНЗС - „Изолиране в наказателна кИ.“ за различни срокове.

За периода риска от рецидив от първоначално оценения на /92т./ е бил завишен на по - високи стойности /106т./ Докладите на компетентните органи, имащи пряк досег е осъдения, аргументиращи извод, че корекционната работа по отношение на И. М. не е довела до никакви положителни резултати, напротив въпреки усИ.та на програмите за изпълнение на плана на присъдата корекционното въздействие върху поведението му не е довело до резултат. Въпреки проведените възпитателни действия, чрез програми за придобиване уменията му за мислене и на справяне с проблемни ситуации; управление на финансите и доходите; начин на живот и обкръжение; взаимоотношения и междуличностни проблеми; против злоупотреба с наркотични вещества, не е налице изградена вътрешна мотивация за положителна промяна у М., която да изпълнява целите на наложеното му наказание предвидени в наказателния закон.

Съдът е обмислил данните изложени във всички писмените доказателства /заповеди, доклади, писмени обяснения и др./ по делото, където е описвано трайно поддържано неприемливо и недопустимо поведение на осъдения М., влошаващо междуличностни отношения сред лишените от свобода и явна психологическа несъвместимост между М. и другите осъдени лица, въпреки преместването му във всички затворнически групи със съответния режим, като проявите на антагонизъм между М. и другите осъдени, системно демонстрираните отрицателни прояви в поведението на М. и негативно отношение към други осъдени лица, към служителите от администрацията и към провежданите в затвора възпитателни мероприятия, правилно е преценено от първостепенният съд, като поведение което представлява реален риск за реда, спокойствието и сигурността в местата за лишаване от свобода, което оказва отрицателно влияние върху другите лишени от свобода и води до намаляване на положителния ефект от усИ.та им при провеждания спрямо тях поправителен процес.

Защитните доводи за необходимост от смекчаване на режима на изпълнение на наказанието поради приближаване на края на неговото наказание и необходимостта от плавен преход към неговото ресоциализиране са неоснователни, защото до момента не е показал, че изтърпяване на наказанието в условията на „строг“ режим са довели до положителни промени, които могат да бъдат стимулирани с преминаване към по – лек режим, при условията на прогресивната система. Наложените му наказания и изпълнявания „строг“ режим не са изпълнили превъзпитателната им роля за целия изтърпян до момента срок от изпълнение на наказанието, не са способствали за поправянето му, като вместо това лишения от свобода с цялостното си поведение показва, че превъзпитателния и поправителния процес е с отрицателна тенденция, което налага прилагане на по - строги правни инструменти за въздействие върху лишения от свобода. В този смисъл именно оставащия му срок на „лишаване от свобода“ от около една година, следва да бъде използван по - интензивно за постигане целите по чл.36 НК. Като е оценил всички налични 2 доказателствени сведения за посоченото, първостепенният съд е формирал правилни и обосновани изводи за основателността на направеното предложение на Началника на Затвора - гр.София, за замяна на режима от „строг“ режим на „специален“, в какъвто смисъл е постановения съдебен акт на 38 – ми състав на СГС.

Мотивиран от горното, настоящият състав прецени, че атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден, като законосъобразен и правилен, а молбата на осъденият И. В. М., чрез защитника му, Адвокат Р. С. - САК, за неговата отмяна, следва да бъдат оставени без уважение.

Като съобрази изложеното и на основание чл. 446 от НПК, Софийски апелативен съд 10-ти състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение №6595/19.12.2025г. по ЧНД №7834/2025г. на СГС – 38 – ми състав, с което е бил заменен по искане на Началника на Затвора гр.София първоначалния режим на изтърпяване на остатъка от срока на наложеното наказание на лишения от свобода И. В. М. от „Строг“ на „Специален“.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3