Решение № 22 от 17.01.2022, Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

№ 22 гр.Плевен, 17.01.2022 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Анна Баракова, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 853 по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 472 от 11.10.2021 год., постановено по НАХД № 20214430201204 от 2021 год., Районен съд – гр. Плевен потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 566915-F593603/23.03.2021 год., издадено от директора на ТД на НАП – В.Търново, с което на „НИКМАР СПРИНТ“ ЕООД – с.

Брестовец, обл. Плевенска, представлявано от Н.Д.Й. с ЕГН **********, на основание чл.74, ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на 280, 16 лв., за извършено нарушение на чл.38, ал.1 от ЗСч.

Против горното решение е постъпила касационна жалба от „НИКМАР СПРИНТ“ ЕООД – с. Брестовец, обл. Плевенска, представлявано от Н.Д.Й., подадена чрез пълномощника адв. И.М. ***, в която се излагат съображения, че първостепенният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен в противоречие със закона. Излагат се доводи,че безспорно е установено осъществвяване на описанното в НП административно нарушение, но първостепенният съд не е съобразил, че преди започване на административнонаказателното производство дружеството е подало декларация по чл.92, ал.1 ЗКПО за финансовата 2019 год. Сочи се, че пред АНО са представени доказателства, установяващи, че неизпълнението на законовото задължение се дължи на недоглеждане и създалата се пандемична обстановка през 2020 год., както и че по делото е приложен документ от 09.08.2021 год., доказващ заплатена такса за публикуване на ГФО, от което може да се направи извода, че управителят е предприел изискуемите от закона действия в срок, с оглед което са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Твърди се и прекомерност на наложеното наказание.

В заключение е направено искане да бъде отменено оспореното решение и да бъде постановено друго, с което да се отмени оспореното НП.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. И.М. ***, който поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът се представлява от гл. юрк. Маргарита Жиянова, която оспорва касационната жалба. Излага доводи, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като таксата е заплатена едва след започване на административнонаказателното производство и АНО е наложил минималната санкция за нарушението, съобразявайки, че е първо такова. По тези съображения прави искане да бъде оставено в сила решението на РС – Плевен.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което решението на РС – Плевен следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

С процесното НП ответникът по касационната жалба е наказан за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, във връзка с което и на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложена имуществена санкция в размер на 280, 16 лв.

Разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството вменява в задължение на търговците по смисъла на Търговския закон да заявят за вписване и да представят за обявяване в търговския регистър финансовите си отчети в срок до 30 септември на следващата година.

В конкретния случай не е налице спор между страните, че касаторът не е изпълнил задължението си в указания от закона срок. В оспореното решение са обсъдени събраните по делото доказателства и съдът е достигнал до правилния извод, че жалбоподателят е осъществил състава на горното нарушение. Съдът е изследвал и наличието на процесуални нарушения при издаване на АУАН и оспореното НП като е приел, че такива не са допуснати. Настоящият съдебен състав е съгласен с така изложените мотиви, тъй като те кореспондират със събраните доказателства. От същите е видно, че дружеството „НИКМАРТ СПРИНТ“ ЕООД, представлявано от Н.Й., не е изпълнило задължението си да заяви за публикуване ГФО на дружеството за 2019 год. до 30.09.2020 год., а е сторило това със Заявление № 20210213103901 от 13.02.2021 год.

Единствените оплаквания на касатора са свързани с приложимостта на чл.28 от ЗАНН и несъразмерност на наложената имуществена санкция. Първостепенният съд, макар и лаконично, се е произесъл по оплакването, свързано с маловажността на нарушението. Настоящият съдебен състав е съгласен с така изложените мотиви. Нарушението, за което е наложено административното наказание е формално и за съставомерността му не се изисква настъпването на вредни последици. При формалните нарушения са защитими с приоритет обществените отношения и в конкретния случай не са налице смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност, т. е. да засягат в по- ниска степен защитените обществени отношения, в сравнение с други случаи на нарушения от същия вид.

Правната теория и съдебната практика е последователна и непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата, визирани от състава, очертават в тяхната съвкупност онова именно типично общественоопасно деяние, което нормата запретява като нарушение от даден вид.

Неоснователни са и оплакванията на касатора за несъразмерност на наложеното наказание. С оспореното НП е наложена имуществена санкция в размер на 280, 16 лв. Съобразно разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗСч на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. От писмените доказателства по делото е видно, че дружеството е декларирало нетен приход от извършените продажби за 2019 год. в размер на 280162, 03 лв., поради което наложената имуществена санкция е в минималния размер, предвиден от закона.

Съдът намира, че АУАН и НП, които са предмет на съдебното производство, са издадени от компетентни органи и в кръга на правомощията им.

При съставянето им не са допуснати нарушение на правилата на ЗАНН. Нарушението е доказано по несъмнен начин и не са налице доказателства в обратната насока.

Правната квалификация на извършеното нарушение е правилна, приложена е относимата санкционна норма.

При тези съображения съдът намира, че следва да остави в сила оспореното решение като правилно и законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В

СИЛА Решение №

472 от 11.10.2021 год., постановено по НАХД № 20214430201204 от 2021 год. по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.