Решение № 182 от 20.10.2010, Районен съд - Свищов

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 182 гр. Свищов,

20.10.2010 г.

Свищовският районен съд в публично заседание на 08.10.2010 г. в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИАНА РАДЕВА при секретаря П.Б., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 810 по описа на съда за

2010 г., за да се произнесе, взема предвид:

Иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността (ЗС).

Ищцата Ш.А.Ш. *** чрез адв.П.Д. от

ВТАК в исковата си молба твърди, че е собственик на недвижим имот подробно описан в исковата молба. От 2002 г. ищцата не живеела в имота си, като от 2003 г. допуснала в него ответника, който и е племенник, за да се грижи за имота докато тя отсъства. На 01.11.2009 г. ищцата се върнала в гр.Свищов и искала да влезе в имота си, но не била допусната като ответника и заявил, че няма място в имота, че той е негов и че ще я убие. След подадените жалби до полицията било установено, че ответникът твърди, че имота е негов по силата на платени от него 4000 лв. на сина на ищцата и съставено в негова полза саморъчно завещание.Ищцата заявила, че не е съставяла такова завещание и го оттеглила от нотариус И.А.. Установила, че ответника не е заплащал и консумираните от него ток и вода. Тъй като ищцата не е писала и подписвала саморъчното завещание освен това е жива и не се е договаряла нито устно, нито писмено с ответника да му прехвърли имота, който се владеел от ответника и той отказвал да допусне ищцата в него, моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да отстъпи собствеността и предаде владението върху недвижимия имот, подробно описан в исковата молба. Претендира разноски. В съдебно заседание редовно призована се явява лично и с адв.М.К. от ВТАК.Поддържа иска.

Ответникът М.Н.М. редовно призован се явява лично и с адв. Х. от АК Монтана. Оспорва иска.Твърди, че процесния имот е негова собственост.

Съдът като обсъди събраните доказателства, намери за установено следното:

Приложен е нотариален акт № 132 том III дело № 799 от 1997 г. за покупко-продажба на недвижим имот на нотариус И.А., видно от който на 08.09.1997 г. ищцата е купила 130/270 ид.ч. от дворно място пл.№ 2976 в кв.7 по регулационния план на гр.Свищов урегулирано в парцел XXVI-2976 l в кв.7 от 315 кв.м. в който парцел участва с 270 кв.м. при граници от изток И.О.Ш., запад-С.П.Т., север Ш. А. Ш., юг- улица. От приложената скица № 322 от 19.05.2010 г. на Община Свищов се установява, че описаното по-горе дворно място отговаря на УПИ XLI 2976, кв.3 с площ по ПУП на гр.Свищов от 691 кв.м. С нотариален акт № 152 том II дело № 1364 от 1997 г. на нотариус И.А. за собственост на недвижим имот придобит по давност е призната Ш.А.Ш. за собственик на жилищна масивна сграда със ЗП 76,50 кв.м. с мазе от 10,50 кв.м. състояща се от три стаи, кухня, антре и коридор построена в дворно място урегулирано в парцел XXVI-2976 в кв.7 от 315 кв.м., в което дворно място е съсобственица с 130/270 ид.ч. при граници от изток И.О.Ш., запад-С.П.Т., север- Ш. А. Ш., юг -улица. От приложената скица на поземлен имот № 4587/22.07.2010 г. издадена от Агенция по геодезия, картография и кадастър, Служба по геодезия, картография и кадастър гр.Велико Търново е видно, че имотът находящ се в гр.Свищов ул.*** с площ 692 кв.м. е със собственици Н. Ш. Ш.а и Ш.А.Ш. и представлява поземлен имот с идентификатор *** при съседи ***; ***;***; ***;*** и

***. От издадената от същата служба скица на сграда №

4588/22.07.2010 г. находяща се в гр.Свищов ул.*** е видно, че в поземлен имот с идентификатор 65766701.2976 е разположена жилищна сграда еднофамилна със ЗП 66 кв.м. с идентификатор *** със собственик Ш.А.Ш..

Прие се удостоверение за данъчна оценка № 1823 от 22.06.2010 г. издадено от Община Свищов, в което е отразено, че Ш.А.Ш. *** с РЗП на обекта 75,50 кв.м. и земя от 130 кв.м. Приети са квитанции за платени данъци от 2010 г. за този обект-такса смет и данък недвижими имоти. По делото като доказателство е приета преписка № 2607/2010 г на РУП -Свищов и постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 16.07.2010 г. на РП- Свищов, в което е установено, че синът на Ш.Ш. -Д.А.М.е предал на нотариус И.А. бял плик, който съдържал саморъчно завещание на Ш..Тя заявила, че не си спомня да е писала такова завещание. По делото се приеха като доказателства протокол за приемане на съхранение на саморъчно завещание от нотариус И.А., в който е отразено, че е приела за съхранение бял плик принесен от Д.А.М., който заявил, че плика съдържа саморъчното завещание на Ш.А.Ш., както и препис от саморъчно завещание от 10.07.2003 г. изписано от името на Ш.Ш., с което заявява, че след смъртта си завещава на племенника си М.М. ***.

По делото бяха събрани и гласни доказателства.

Разпитана като свидетел Р.А.-сестра на ищцата твърди, че имота на сестра и се намира на ул.*** като в дворното място имало две къщи-в другата живеела жена на име Н..Дворното място имало две врати с обозначения № 35 –на сестра и и № 33 на Н.. В момента в къщата живеел прлеменникът на сестра и М. .Сестра и заболяла, счупила си крака и отишла при тях в София, а М. заживял в къщата през 2003 г. На първи ноември сестра и си дошла, но М. и заявил, че е дал 4000 лв. за къщата и че тя не може да живее в къщата, заплашил я. Направили няколко опита сестра и да влезе в къщата, но не успели, имало и преписки в полицията. Свидетелката заяви, че сестра и разбрала за завещанието, когато завели дело срещу издадения изпълнителен лист за неплатената от М. вода, за което Ш. била осъдена. Сестра и не знаела синът и какви сделки е правил , тя не знаела нито за завещанието, нито е искала да продава имота, уговорката била М. да живее в къщата, за да я пази . Св. К.

Ш. също е сестра на ищцата. Тя изложи същите обстоятелства като заяви, че къщата е построена от сестра и и съпруга и. Св.Л.Ю. заяви, че къщата, в която сега живее ответника е на ищцата, че срещу нея имало заведено дело за неплатена от ответника вода. Ответника живеел в къщата на ищцата от 7 години. Заяви, че срещнали бащата на ответника, който заплашил ищцата, че ще я убие и че тя няма да влезе в двора му. Страните дадоха и лични обяснения. Ищцата заяви, че живеела в имота до 2003 г., когато си счупила крака и отишла в София при сина си .Когато се върнала в Свищов през ноември миналата година племенникът и М. не я пуснал в къщата като баща му и казал, че е дал на сина и 5000 лв. за къщата и че я е купил. Заяви, че питала сина си и той и казал, че направили някакво завещание.Тя твърди, че не е писала завещание и го е изтеглила от нотариуса. Не е продавала къщата на ответника, нито е подписвала пълномощно на сина си, за да го направи, нито е получавала пари за къщата. Сина и допуснал ответника в имота, за да го поддържа и тя се съгласила. Ответникът на зададените въпроси по реда на чл.176 от ГПК отговори, че владее имота, че не може да приеме леля си в къщата, защото има семейство, че ищцата е писала и подписвала завещание в негова полза. След предявяване на саморъчното завещание ответникът заяви, че завещанието е писано от М.-дъщеря на ищцата, но било подписано от нея. Твърди още, че ищцата през 2003 г. отишла при него заедно с дъщеря си и сина си и казали, че продават къщата. Той и баща му им дали 4000 лв. На сутринта сина на ищцата, дъщеря и и баща му направили завещание, което ищцата подписала. Твърди, че къщата е негова по силата на завещанието и заради това, че са платили за нея.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е процесуално допустим.По същество е основателен.

Съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. При иск по чл. 108 ЗС е необходимо да се докаже наличието на следните предпоставки : че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание.

По делото безспорно се установи, че процесния недвижим имот-дворно място с построена в него жилищна сграда с административен адрес в гр.Свищов ул.*** според удостоверението за данъчна оценка и административен адрес гр.Свищов, ул.*** съгласно скица на поземлен имот № 4587/22.07.2010 г. и скица на сграда № 4588/22.07.2010 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр.Велико Търново е собственост на ищцата Ш.Ш.. Това се доказва от приложените като доказателства по делото нотариален акт № 132 том III дело № 799 от 1997 г. за покупко-продажба на недвижим имот на нотариус И.А. досежно дворното място и нотариален акт № 152 том II дело №

1364 от 1997 г. на нотариус И.А. за собственост на недвижим имот придобит по давност досежно построената в него жилищна сграда. Площта на имота и идентификаторите му след влизане в сила на кадастралната карта на гр.Свищов се установяват от приложените скици издадени от Община Свищов и от Служба по геодезия, картография и кадастър гр.Велико Търново. В удостоверението за данъчна оценка издадено от Община Свищов за собственик е посочена ищцата, тоест в служба „Местни данъци и такси” също не е отразявана промяна в собствениците на имота. Тъй като предмета на делото е недвижим имот, то собствеността върху него следва да се доказва с изискващите се от закона документи издадени в необходимата форма и съдържание. За прехвърляне собствеността на недвижим имот това е нотариалната форма, съгласно чл. 18 от Закон за задълженията и договорите. От своя страна ответникът твърди, че е станал собственик по силата на изготвено саморъчно завещание от ищцата в негова полза и отделно и поради това, че е платил сумата от 5000 лв. на ищцата и децата и. На първо място следва да се отбележи, че ищцата оспори да е писала и подписвала саморъчното завещание, по силата на което след смъртта и ответника наследява процесния имот. Тя е оттеглила завещанието от нотариус И.А. и заяви, че никога не е писала такова.

Това обстоятелство не се оспори и от ответника, който заяви, че не ищцата, а дъщеря и М. е написала завещанието, а ищцата се била подписала. Това дали ищцата е подписала или не саморъчното завещание е без значение, доколкото самия ответник призна, че не тя го е написала тоест завещанието не е саморъчно, не отговаря на изискванията на чл. 25,ал.1 от Закона за наследството /саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател/ и поради това не може да породи правните си последици. Отделно от това следва да се отбележи за ответника, че дори ищцата саморъчно да бе написала и подписала завещанието в негова полза, то поражда правно действие едва след смъртта на завещателя, тоест ответникът не може да претендира право на собственост въз основа на такова завещание, докато завещателя е жив. На следващо място следва да се обсъдят твърденията на ответника, че той или по -точно баща му са купили имота, тъй като са броили 5000 лв. за него. Ищцата отрича да е получила пари от ответника, а той по никакъв начин не доказа че и е платил тази сума, за да купи имота. Отделно от това не бяха представени никакви доказателства ищцата да е имала намерение да продаде имота си на ответника. Предварителен договор за покупко -продажба на недвижим имот по реда на чл.19 от ЗЗД е действителен, ако е в писмена форма-такъв по делото не бе представен. Ищцата отрече да е упълномощавала сина си или някой друг да продава имота от нейно име. Тя заяви, че сина и е допуснал ответника в имота, но според нея-само за да го поддържа и да живее в него, докато тя е в София. И трите свидетелки твърдят, че ищцата не е имала намерение да продава или да завещава имота си на М. и че е разбрала за саморъчното завещание едва през 2009 г; по повод изпълнителното дело срещу нея. Въпреки, че две от тях са сестри на ищцата съдът кредитира техните показания, тъй като са логични и непротиворечиви с показанията на св. Ю., която не е роднина на страните и кореспондират с обясненията на ищцата. Ищцата доказа правото си на собственост с нотариалните актове за дворното място и жилищната сграда. Нотариалните актове са официални свидетелстващи документи , които имат обвързваща доказателствена сила пред съда относно това, че фактите предмет на удостоверителното заявление на органа издал документа са се осъществили така, както е отразено в него. Представените от ищцата нотариални актове легитимиращи я като собственик на дворното място и сградата не бяха оспорени по никакъв начин от ответника. Ответникът заяви, че от 2003 г. и към момента той владее процесния недвижим имот, при това считайки се за собственик на имота. В действителност той е заживял в имота след уговорка със сина на ищцата, за която тя е разбрала и се е съгласила. Това не се оспори от ищцата, но от друга страна се доказа чрез събраните гласни доказателства, че след завръщането и от София тя е поискала да се върне в къщата си, но ответника не я е допуснал и я е заплашвал, за което се приложи и преписка от Районна прокуратура. Ответникът заяви, че владее имота като собственик. Не се наведоха твърдения, че го владее като наемател например и в тази насока също не са представяни доказателства. Налице е и третата кумулативно изискваща се предпоставка, за да бъде уважен ревандикационния иск –ответникът не успя да проведел пълно и главно доказване досежно твърдението си, че той е станал собственик на имота, тоест той владее имота на ищцата без правно основание. Тъй като ищцата проведе пълно и главно доказване по предявения иск-доказа, че е собственик на имота, че ответникът го владее и то без основание иска се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Разпечатката съдържа 26 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/905b5ad8-c48b-41e8-aae8-d48275c592fe