Решение № 4899 от 15.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4899 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА П. МИДОВА Въззивно гражданско дело № 20251100514362 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от УСБАЛ по онкология „проф.

Иван Черноземски“ ЕАД срещу решение № 12645/28.06.2025 г. по гр.д. № 53468/2023 г. по описа на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от М. Б. срещу УСБАЛ по онкология „проф. Иван Черноземски“ ЕАД искове с правно основание чл.74, ал. 4 КТ; чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като работодателят е осъден на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата от 23 250 лв. - обезщетение.

Във въззивната жалба се сочи, че между страните са били сключвани единствено срочни трудови договори, което обстоятелство следвало да бъде отчетено. Счита, че длъжността, на която е била назначена с последното споразумение, не е сходна с предходната длъжност, на която е била ищцата, поради което е предвиден и 6-месечния изпитателен срок. Не било налице незаконно уволнение, тъй като длъжностите „главен счетоводител“ и „началник отдел финансово-счетоводен“ били несъвместими и самостоятелни.

През 03.01.2023 г. работодателят закрил сектор „финансово-счетоводен“ и било създадено ново структурно звено. Новата заемана от ишцата длъжност била различна, тъй като била свързана с нови задължения – контрол върху складови наличности, управление на новосформиран екип и др. Освен това се посочва, че на „началник отдел“ са пряко подчинени както главния счетоводител, така и заместника му. Цитира Решение № 1180/04.06.2015 г. по гр.д. № 6968/2014 г. на ВКС, според което е допустимо уговаряне на нов срок 1 за изпитване при реорганизация на длъжностите при работодател. Моли решението да бъде отменено изцяло, а исковете – отхвърлени.

С решението, в тази част с характер на определение, е постановено предварително изпълнение на основание чл. 242 ГПК, което е атакувано пред СГС и образувано ч.в.гр.д № 1260/2026 г. и с определение е потвърдено.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от М. Б., в който моли решението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Доколкото съдът се солидаризира с изводите на СРС и на основание чл.

272 ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Страните не спорят, че между тях е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено със заповед на работодателя в 6месечния изпитателен срок. Основаният спорен момент е, доколкото служителката е упражнявала труд при работодателя, след което е настъпила промяна в длъжността й, различавала ли се е тя от предходната изпълнявана от нея, за да има работодателят основание да включи клауза срок за изпитване.

Между страните е сключен трудов договор от 06.01.2022 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 3, вр. чл. 70, ал. 1 КТ, като ищцата е упражнявала трудова дейност на длъжност „главен счетоводител“ Бил е предвиден срок за изпитване от 6 месеца. Със заповед от 30.05.2022 г. този трудов договор е бил прекратен в изпитателния срок от страна на работодателя.

На 19.09.2022 г. е сключен нов трудов договор между страните на същото основание и същата длъжност, а именно „главен счетоводител“. В него е липсвала клауза относно срок за изпитване.

С допълнително споразумение от 21.02.2023 г. страните са изменили съдържанието на трудовия договор в следните параметри – променена е местоработата, като от сектор „финансово-счетоводен“ е преминала в отдел „финансово-счетоводен“. Настъпила е промяна и в длъжността, като от „главен счетоводител“ новата длъжност е с наименование „началник отдел“. С допълнителното споразумение е предвиден 6-месечен срок за изпитване.

Със заповед от 31.07.2023 г. е прекратено трудовото правоотношение от страна на работодателя в срока за изпитване. Именно тази заповед е атакувана 2 в настоящото производство.

По делото са представени две длъжностни характеристики съответно за началник отдел и за главен счетоводител.

Съгласно императивната норма на чл. 70, ал. 5 от КТ, за една и съща работа с един и същ работник в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. При преценка за идентичност на работата следва да се изхожда не от формалното наименование на длъжността, а от същността и съдържанието на трудовата функция.

В настоящия случай се установява, че новата длъжност „началник отдел“ не се различава съществено от предходната „главен счетоводител“. И двете длъжности са ръководни и са в една и съща професионална сфера – финансово-счетоводната. Добавянето на отговорност за дейности по ТРЗ и разширяването на кръга на подчинените служители не представляват качествено нова трудова функция, която да налага повторна проверка на годността на служителката. Работодателят е имал възможност да провери професионални и ръководни качества на служителя. Това е така доколкото предходната длъжност на ищцата отново е съвместявала както управление на екип от хора, така и работа по счетоводството на работодателя. Това обстоятелство се установява от представената по дело длъжностна характеристика при упражняване на дейността „главен счетоводител“. Ищцата е ръководила заместник-главния счетоводител и останалите счетоводители във фирмата. Разширяването на броя хора, които същата ръководи, не означава, че определени нейни качества следва да бъдат подлагани отново на преценка със срок за изпитване, доколкото е дейност, която е вършила и преди промяната на длъжността й.

Що се касае до възражението, че е бил разширен отделът, като към него са включени и сектори, за които ищцата не е отговаряла преди, настоящата инстанция отново не намира, че се касае за съществена промяна в трудовите й функции. Новото звено, за което е следвало да отговаря след смяна на длъжността и, видно от приложената длъжностна характеристика и органограма на звената при ответника, се извежда, че ищцата е била отговорна и за отдел труд и работна заплата. Тази дейност е част от общия финансово-счетоводен процес и не променя качествено естеството на работата.

Поради това уговарянето на нов срок за изпитване е в пряко противоречие със забраната по чл. 70, ал. 5 от КТ и представлява заобикаляне на закона. Клаузата, уговорена в нарушение на императивна правна норма, е недействителна. По изложените съображения искът по чл. 74, ал. 4 от КТ се явява основателен и клаузата за срок за изпитване следва да бъде обявена за недействителна.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

Със Заповед от 31.07.2023 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 от КТ – в срока за изпитване.

Законосъобразността на уволнението на това основание е обусловена от 3 наличието на валидно уговорен срок за изпитване. Както бе установено погоре, клаузата за срок за изпитване е недействителна. Недействителната клауза не поражда правни последици, поради което работодателят не е разполагал с правото да прекрати договора по облекчения ред на чл. 71, ал. 1 от КТ. Атакуваната заповед за уволнение е издадена при липса на материалноправно основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

Като такава, тя е незаконосъобразна.

Поради изложеното, искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и уволнението следва да бъде признато за незаконно, а заповедта, с която е извършено – отменена.

По горните съображения настоящата инстанция приема, че работодателят-ответник е допуснал недопустимо заобикаляне на закона, като е включил клауза в трудовия договор за срок за изпитване на служител, чиито качества са били вече преценени в предходната заемана от него длъжност.

Доколкото във въззивната жалба не са отправени други възражения, то предметът на въззивна проверка е изчерпан. Решението на СРС следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се дължат в полза на въззиваемата страна-ищец. Такива не са претендирани, доколкото страната се е представлявала лично в настоящото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 12645/28.06.2025 г. по гр.д. № 53468/2023 г. по описа на Софийски районен съд в частта, в която съдът се е произнесъл по исковете по чл. 74, ал. 4 КТ, както и по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.3 КТ.

Решението в частта по чл. 242 ГПК е било предмет на друго въззивно дело при СГС.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС чрез СГС в едномесечен срок от връчването му и при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4