Решение № 6776 от 28.06.2024, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 6776

Варна, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XIV състав, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ административно дело № 20247050700271 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от Д. Г. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], против Решение № 2153-03-6/15.01.2024 г. на Директора на ТП – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на Д. Г. А. срещу разпореждане [номер]-00-1947-3/17.11.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, с което, на основание чл. 54ж, ал. 1 КСО, във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, му е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

В жалбата се релевира незаконосъобразност на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане поради противоречието им с материалния и процесуалния закон. Оспорва се решаващият извод на осигурителния орган, че държавата по постоянно пребиваване на Д. А. е Малта. Сочи се, че в случая е налице завършен период на заетост с прекратен трудов договор и намерение за пребиваване в Република България на български гражданин и декларация относно определянето на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Счита се, че структурираният електронен документ (СЕД) Н006 удостоверява пребиваването на лицето в Малта само за периода на заетост. Твърди се, че през периода на последната заетост на оспорващия в чужбина преобладаващата част от роднините му са живели в Република България, както и че А. притежава собствено жилище в Република България и възнамерява да се установи там. Единствено работата му го е задържала в Малта и след като тя приключва, оспорващият се връща отново да живее в България, където са установени неговите роднини и приятели. Изтъква се, че в Малта няма нито роднини, нито приятели, нито собствено жилище, тъй като никога не е имал намерение да живее там. Аргументира се, че тъй като притежава жилище в Република България, за което заплаща данъци, допринася по някакъв начин за държавната хазна и не е съвсем икономически неактивно лице за икономиката на страната, което единствено желае да се възползва от благата , както неправилно приема административният орган. Навеждат се доводи, че намерението му да се установи в България се доказва и от факта, че е започнал работа на 29.06.2017 г. във фирма „Т. о. с.“ ООД, но след като са го освободили на 30.06.2017 г. и след неуспешни опити да си намери друга работа, А. започва работа отново в Малта. Поради това се счита, че претендираното парично обезщетение за безработица следва да бъде поискано именно по реда и при условията на действащото българско законодателство в съответствие с приложимите европейски регламенти. Твърди се постановяване на административния акт в противоречие с целта на закона, а именно: солидарност при социалните фондове. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение на Директора на ТП – Варна на НОИ и за присъждане на съдебно-деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание оспорващият, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена и да му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. Сочи, че в оспореното решение и в потвърденото с него разпореждане неправилно е прието, че държавата по постоянно пребиваване на Д. А. е Малта, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че роднините му живеят в България, и че има жилище в страната, което е закупил с парите, изкарани от работата му в Малта.

Ответната страна – Директорът на ТП – Варна на НОИ, чрез процесуален представител, в депозиран писмен отговор и в открито съдебно заседание по даване ход по същество, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Сочи, че основанието за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица е наличието на дългосрочна заетост в друга държава-членка на Европейския съюз и с оглед на това не следва да намери приложение изключението по чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като държавата по последната заетост е компетентната държава, поради което намерението на лицето в случая не се явява водещ критерий. Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх. № 302-2644/21.04.2023 г. (л. 59-60) Д. Г. А. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица, като е посочил, че последното му трудово правоотношение с работодател „Grand Developers“ ltd – Малта, е прекратено, считано от 17.04.2023 година. Към заявлението е приложено заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на Европейския съюз със СЕД U002 (л. 61-62) – удостоверяване на осигурителни периоди в Малта от 01.10.2015 г. до 20.06.2017 г. и от 01.01.2018 г. до 17.04.2023 г. с работодател „Grand Developers“ ltd – Малта.

Във връзка с изискани с писмо изх. № У-031-00-1947-1/25.04.2023 г. (л. 57) декларация относно определяне на пребиваване и документи, доказващи трудова заетост в Малта, със справка вх. № 031-00-1947-2/02.05.2023 г. (л. 44) са приети следните документи, представени от Д. Г. А.: декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (л. 45-46), съгласно която последният му период на заетост в чужбина е от 01.01.2018 г. до 17.04.2023 г. в Малта, през който съпругата, децата и преобладаващата част от роднините му са живели в Република България, където Д. А. притежава собствено жилище и където са преобладаващата част от социалните му контакти, като възнамерява да се установи трайно в Република България, както и документи на английски език, доказващи трудовата му заетост в Малта, в т.ч.: разпечатка от електронна поща за сключен безсрочен трудов договор с работодател „Grand Developers“ ltd – Малта, от 01.10.2015 г. на длъжност „работник по поддръжката“ на пълно работно време; годишна данъчна декларация за 2023 г.; фишове за заплати от м.01.2023 г. до м.04.2023 г. вкл.; удостоверение за прекратяване на договор от 01.01.2018 г. с работодател „Grand Developers“ ltd – Малта поради съкращаване, считано от 17.04.2023 г.; формуляр-декларация за възстановяване на данъци (л. 47-55).

С разпореждане [номер]-00-1947-1/02.05.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ (л. 43), на основание чл. 54г, ал. 4 КСО, производството по отпускане на парично обезщетение за безработица е спряно с мотиви, че по заявление на лицето се изисква по служебен път удостоверяване на осигурителни периоди и доходи със СЕД U002 и СЕД U004 от компетентната институция на Малта, необходими за преценка правото на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО.

Чрез системата за електронен обмен на социално-осигурителна информация между Република България и Европейския съюз до компетентната институция на Малта е изпратен СЕД U001CB (л. 34-38) с искане за удостоверяване на осигурителен стаж на Д. А. при работодател „Grand Developers“ ltd – Малта от 01.10.2015 г. до 20.06.2017 г. и от 01.01.2018 г. до 17.04.2023 г., и СЕД U003 (л. 42) с искане за удостоверяване на осигурителния му доход за периода от 01.04.2021 г. до 17.04.2023 година.

Н. 29.08.2023 г. до компетентната институция на Малта е изпратен СЕД Н005 (л. 21-23) с искане за информация за пребиваване. Н. 01.11.2023 г. от компетентната институция на Малта е получен СЕД Н006 (л. 18-20) – отговор на искането за информация за пребиваване, в което се потвърждава горепосоченият период за заявителя като наето лице, с посочен адрес на работодателя в Малта и с отбелязване на местожителство за данъчни цели – Малта.

Съгласно справка за приети документи с вх. № 031-00-1947-3/31.10.2023 г. (л. 24) от Д. Г. А. са представени декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (л. 29-31) и преносим документ ПД U1 (л. 25-28), издаден от компетентната институция на Малта, с удостоверени периоди на осигурена заетост от 05.10.2015 г. до 11.06.2017 г. и от 01.01.2018 г. до 23.04.2023 г.; удостоверени доходи за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. – 15202 евро бруто, от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. – 16211 евро бруто, и от 01.01.2023 г. до 17.04.2023 г. – 5118 евро бруто, и причина за прекратяване на заетостта: „съкращаване“.

С разпореждане [номер]-00-1947-2/02.11.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ (л. 16), на основание чл. 55 АПК, производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по подаденото от Д. Г. А. заявление, е възобновено с мотиви, че са получени СЕД Н006 и ПД U1, издадени от компетентната институция на Малта.

С разпореждане [номер]-00-1947-3/17.11.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ (л. 13 и л. 15), на основание чл. 54ж, ал. 1 КСО и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, на Д. Г. А. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. Отказът е мотивиран с разпоредбите на чл. 65, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, регламентиращи компетентната държава по предоставяне на обезщетенията за безработица, която според § 1 на чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е държавата по последната заетост на лицето, а според предвиденото в § 2 изключение – държавата по пребиваване. Предвид потвърдената осигурена заетост на А. от 7 г. 0 м. 0 дни в Малта, обосноваваща наличието на дълготрайна и стабилна трудовоправна връзка с тази държава, и позовавайки се на становището на Европейската комисия по преюдициално запитване по дело С-32/22, според което след изтичане на 5 години, през които лице работи в дадена държава, за него е възникнало правото на пребиваване в тази държава и същата се явява държава по пребиваване, осигурителният орган е приел, че не може да се приложи изключението от основното правило и компетентна по правото на обезщетение за безработица на лицето е държавата по последна заетост – Малта. Счетено е също така, че през посочения период лицето няма принос за целите на данъчната и социалната система в България. разпореждане [номер]-00-1947-3/17.11.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ е обжалвано от Д. Г. А. с жалба вх. № 1012-03-953/15.12.2023 г. (л. 11-12) пред Директора на ТП – Варна на НОИ, който с Решение № 2153-03-6/15.01.2024 г. (л. 1-9) я е отхвърлил като неоснователна. В хода на административния контрол е извършена проверка в информационната система на НОИ, при която е установено, че съгласно регистъра на трудовите договори (РТД) за Д. Г. А. липсват данни за подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда КТ) за сключени трудови договори за периода след 05.09.2014 г., с изключение на подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ за сключен трудов договор с работодател „Т.о. с.“ ООД на 28.06.2017 г. и за прекратяването му на 01.07.2017 година. Съгласно регистъра на осигурените лица (РОЛ) за лицето липсват подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО от осигурители в България за периода след 05.09.2014 г. до момента на издаване на разпореждане [номер]-00-1947-3/17.11.2023 г., с изключение на подадени данни в РОЛ за 29.06.2017 г. и за 30.06.2017 г. – два отработени дни при работодателя „Т. о.с.“ ООД. С оглед горното е прието, че лицето не е извършвало трудова дейност, за която да е подлежало на задължително осигуряване по чл. 4 и/или чл. 4а КСО, т.е. не е било осигурявано за фондовете на държавното обществено осигуряване по българското законодателство. Изложени са мотиви, че съгласно удостовереното в издадения от компетентната институция на Малта ПД U1 през продължителен период от време – седем години, с кратко прекъсване за период от около шест месеца, Д. Г. А. е имал трудова заетост и е бил осигурен в Малта, и е подлежал на данъчно облагане в държавата по последна заетост – Малта, видно от представената годишна данъчна декларация за 2023 г., като няма никакъв принос в осигурителната система на България. Анализирайки относимите разпореди на Регламент (ЕО) № 883/2004, горестоящият административен орган е приел, че същите са приложими спрямо Д. А., който е гражданин на Република България, т.е. на държава-членка на Европейския съюз, като компетентната институция за предоставяне на обезщетението е тази на държавата по последната трудова заетост – Малта. След изложени обстойни съображения, свързани основно с липсата на данни за полагане на труд и за осигуряване в Република България през последните седем години, през който период лицето е работило и е било осигурявано в Малта, и позоваване на определение по дело С-30/22 на Съда на Европейския съюз, от Директора на ТП – Варна на НОИ е прието, че на основание чл. 61 и по аргумент от чл. 65, § 2 и § 5, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 България не е компетентната държава нито по последната заетост, нито по пребиваване, поради което няма основание за отпускане на обезщетение за безработица по българското законодателство. Счетено е, че от събраните доказателства и от наличните данни се налага извод, че в случая държавата по пребиваване съвпада с държавата по последната трудова заетост на лицето и това е Малта, която именно се явява компетентна за предоставяне на обезщетението за безработица.