Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 76 от 01.04.2026, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 54/2026
Вид
Решение № 76
Подписан
01.04.2026
В сила
01.04.2026
Състав
Диана Георгиева Дякова, Жечка Николова Маргенова Томова, Галина Димитрова Жечева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260-261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260-261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.144 · Наказателен кодекс
  • чл.286,ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. гр. Добрич, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20263200500054 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№22069/26.11.2025г.,подадена от Т. А. Е. с ЕГН ********** от гр.Д., жк***, срещу решение №971/05.11.2025г. по гр.д.№3030/2024г. на РС-Добрич, с което е отхвърлен предявеният от него срещу К. Т. Т. с ЕГН ********** от гр.Р., ул.***, иск за сумата от 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страх и безпокойство от отправена от ответника К. Т. Т. заплаха на 31.07.2023г. по приложение Вайбър „но като ти теглят ножа“ със законна лихва от датата на иска – 26.09.2024.

Въззивникът намира решението за неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон, които пороци се обосновават с твърдение за неправилна преценка на съда, че липсват предпоставките на чл.45 от ЗЗД, установяване на фактическата обстановка при кредитиране изцяло на показанията на св.М., събрани при доказателствена преклузия- нарушението на нормата на чл.133 от ГПК тъй като ответникът не подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. В нарушение на чл.235, ал.2 от ГПК съдът не обсъдил извънсъдебното признание на ответника, както и обясненията му, дадени по реда на чл.176 от ГПК. Изразява становище относно дължимото прилагане на процесуални правни норми и аналитичната дейност на съда по оценка на доказателствата на плоскостта на конкретния правен спор с позоваване на съдебна практика. Обсъждат се фактически обстоятелства и събрани за установяването им доказателства. Извежда се извод за основателност на иска 1 и се иска отмяна на обжалваното решение, постановяване на ново за уважаване на иска.

В писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна е изразила становище за неоснователност на жалбата и правилност на решението , чието потвърждаване иска. Счита в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата да е спазен регламентирания процесуален ред, изразява становище по същество на спора и извежда извод за неоснователност на предявения иск.

При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на 20.11.2025г., въззивната жалба се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване, отговаря на регламентите на чл.260-261 от ГПК и е процесуално допустима. Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено при надлежно упражнено право на иск от Т. А. Е. с ЕГН ********** от гр.Д., срещу К. Т. Т. с ЕГН ********** от гр.Р., за сумата от 2 000лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди/стрес, безпокойство, притеснение, страх за живота и здравето си/ в резултат на отправена на 31.07.2023г. чрез приложение Viber заплаха „Но като ти тегля ножа“, ведно със законна лихва от датата 31.07.2023г.

Искането за обезщетяване на неимуществени вреди е обосновано с твърдения в искова молба, че на 11.01.2023г. ищецът бил депозирал пред РПДобрич жалба срещу ответника, неговия брат и още едно лице с оплакване, че същите подават неоснователни жалби срещу него. Въз основа на тази жалба било образувано ДП №122/2023г. на ОСлО при ОП-Добрич за престъпление по чл.286,ал.1 от НК, което било прекратено. Твърди се и, че на 31.07.2023г., след един часа сутринта К. започнал да пише по мобилно приложение Viber на ищеца следното –„Няма секунда в която да не мисля за теб“, на което ищецът отговорил „Така е“, „Ти си смисълът на живота ми“, на което ищецът отговорил „Усещам го“, след което К. написал следната заплаха „Но като ти тегля ножа“. Ищецът успял да снима само тази заплаха, защото заплахите срещу него били изтрИ.и след като К. видел, че снима чата и е прочел написаното. Като заключение К. дори описал случая от гр.Стара Загора с макетното ножче, т.е. пишел, че така ще го нареже, но тези заплахи ищецът не успял да снима. На 04.08.2023г. ищецът депозирал в Прокуратурата жалба за отправените заплахи, по която била образувана пр.пр.№3102/2023г. по описа на РП-Добрич. По същата на датата 18.09.2023г. ответникът дал обяснения и 2 признал отправените заплахи, но твърдял да не е вложил умисъл за предстоящо престъпление, а да ги е написал като провокация и шега, целейки и той да отправи подобни изявления, с които да се изобличи. Ищецът обаче приел заплахите като реални, считал, че К. действително ще осъществи отправените заплахи и ще го убие. Изпитал страх за живота и здравето си. Не можел да спи спокойно, живеел в стрес, събуждал се от най-малкия шум, престанал да излиза вечер от дома си от страх, че К. ще го причака в тъмното и ще изпълни заканата си.Чувствал се безсилен и притеснен. Променил обичайните си навици като преустановил местата за социални контакти, както и срещите с приятелите си.Ограничил излизанията си само до магазина за хранителни стоки. Постоянно се оглеждал по улицата да не го доближи някой, стараел се да се движи на повече от 10м. от хората по улицата. Така бил лишен от възможността свободно да се придвижва в пространството и да живее спокойно живота си. За да се защити сложил камера на входната си врата. Това безпокойство продължавало и до сега.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор. С молба вх.№10325/29.05.20225г.,изпратена на съда по ел.път ден преди първото откритото съдебно заседание, проведено на 30.05.2025г., чрез упълномощения от него адвокат, ответникът не отрича твърденията на ищеца относно водена между тях електронна кореспонденция на датата 31.07.2023г.. Счита некоректно да е възпроизведен използвания от него израз „Но като ти теглят ножа“, за което на 18.09.2023г. дал обяснения, че е целял провокиране на ищеца, да си признае, че именно той изпраща различни електронни сигнали срещу него до различни институции и негови работодатели с цел да бъде дискредитиран и да остане без работа. Поради изпращане на сигнали до работодателя на близка на ответника приятелка срещу ищеца била образувана пр.пр.№3392/2023г.на РП-В.Т.. Липсвало умисъл от негова страна, казаното било в шеговит тон. Твърденията, че продължил да пише закани били голословни. Оспорва ищеца да е претърпял реално вреди в резултат на казаното. Комуникацията им датирала от 2021г., разговорът не бил инцидентен, ищецът не комуникирал с изцяло непознато лице, за да приема сериозно написаното. Размерът на претенцията бил завишен и не кореспондирал с понятието за справедливост.

Не е спорен между страните фактът на воден между тях текстов разговор/чат/ чрез приложение Viber /платформа за лични съобщения/ на 31.07.2023г. след един часа сутринта. Представена е от ищеца възпроизведена от него на хартиен носител екранна снимка на част от разговора, според собствените му твърденията за заснемане само на част от изпращаните съобщения на мобилния му телефон. Същата обективира съобщения с начало 1.34часа и край 1.35часа със следното съдържание: ищецът „Вие сте обсебени от мене“, ответникът „Ммммммм“, ищецът „За всичко мене ме обвинявате“, ответникът „Няма секунда в която да не мисля за теб“, ищецът „Така е“, ответникът „Ти си смисълът на живота ми“, ищецът „Усещам го“, ответникът „Но като ти теглят ножа“.

3

Когато едно лице заплашва друго лице, че ще го убие е налице закана с убийство- престъпление против личността по чл.144 от НК. Не е спорен между страните, установява се и факта, че ищецът е подал жалба в РП-Добрич вх.№137/04.08.2023г. срещу ответника по повод заплашителни съобщения от 31.07.2023г. във Viber. Според съдържанието на жалбата през м.юли 2023г. ищецът се е явил на разпит във връзка с образуваната пр.пр.№137/2023г.на ДРП по повод подадена от него жалба срещу лицата Д. Т., К. Т. и В. А., въпреки което и до сега К. Т. не спирал да публикува във Viber и Messenger и да му отправя заплахи, че на 23.07.2023г. му написал в Messenger, че бил говорил с колеги в РУО, че той/ищецът по настоящото дело/ бил „лунатик“ и „психично болен“, както и почти идентични на обстоятелствата в исковата молба обстоятелства относно чата помежду им на 31.07.2023г.

По повод жалбата е образувана пр.пр.№3102/2023г.на РП-Добрич, прекратена с Постановление от 20.11.2023г. за отказ да се образува досъдебно производство поради липса на данни за извършено прпестъпление от общ характер-закана с убийство. В обясненията си в хода на предварителна проверка, с характер на извънсъдебно признание, ответникът не е отрекъл нито авторството си, нито съдържанието на съобщенията от 31.07.2023г., обективирани във възпроизведена от ищеца на хартиен носител екранна снимка на мобилния му телефон, приложена по преписката, идентична на представената с исковата молба. Обяснил е, че „написаните под формата на заплаха изказвания са верни, но без вложен умисъл за предстоящо престъпление, написани са като провокация и шега, евентуално целящи Т. също да отправи подобни изявления, с които да се изобличи малко или много за миналите му многобройни клевети и сигнали по мой адрес“. Обяснения в хода на предварителната проверка е дал и ищецът Т. А.. Заявил е, че срещу К. и Д. Т.и и срещу В. А. е образувано ДП №22/2023г. на ОСлО-Добрич, по което вече бил разпитван като свидетел, както и, че първите съобщения по приложените към жалбата извадки от Viber възприел като подигравка и отговорил иронично, че последствие изтритите от ответника съобщения са били със заплашителен характер и той почувствал заплаха за живота и здравето си.

Доказателственото значение на признатите от ответника съдебно и извънсъдебно неизгодни факти, а именно, че е автор на съобщението с текст „Но като ти теглят ножа“ не може да бъде игнорирано, но следва да се цени съобразно разпоредбата на чл.175 от ГПК-с оглед на всички обстоятелства по делото.

Текстът на това съобщение „Но като ти теглят ножа“ с интерпретация/лично тълкуване/ в исковата молба от ищеца като „Но като ти тегля ножа“, т.е. с употреба на глагола „тегля“ в различно лице/при съвпадение на глаголното лице с автора на съобщението/, е въведен като основание за търсената правна защита за причинени вреди/стрес, безпокойство, притеснение, страх за живота и здравето си/ от закана/заплашване/ с убийство- че К. ще го убие/ще му тегли ножа/.

4

Принципно чрез заплашване субектът застрашава жертвата с бъдещо деяние, което е от естество да изложи на опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое лице, към което пострадалият има положителни чувства. В резултат от това психическо въздействие у жертвата възниква основателен страх от засягане на тези обекти.

В случая съдържанието на разменените между страните на 31.07.2023г. съобщения с начало 1.34часа и край 1.35часа е неинформативно относно отношенията между страните, но смисълът им навежда на комуникация между лица, които и преди са имали контакти, т.е. за онлайн-общуване на основата на съществуващи отношения, в който смисъл са твърденията на самия ищец за подаване на жалби от него срещу В. А., Д. и К. Т.и за това, че те били подавали жалби срещу него, обясненията му в хода на предварителната проверка в същия смисъл, обясненията на ответника, показанията на св.А. М.

М.. Неоснователно е наведеното от въззивника-ищец възражение относно допуснати от районния съд процесуални нарушение на разпоредбата на чл.133 от ГПК във вр. счл.131, ал.3 от ГПК при събирането на гласни доказателства чрез разпита на св.А. М. М., тъй като събирането им е преклудирано с изтичане на срока по чл.131 ГПК и защото ответникът не е подал отговор на исковата молба. Процесуалните действия на съда по събиране на гласните доказателства чрез разпита на този свидетел настоящата инстанция намира за съобразени с практиката на ВКС, съгласно която самото непосочване и непредставяне на доказателствата с исковата молба или с отговора на същата не води до преклудиране на възможността те да бъдат посочени и представени в съдебното производство. Възможността за това се преклудира с изтичането на предвидения в разпоредбата на чл. 146, ал. 3 от ГПК срок. След този момент страните по делото не могат да сочат и да представят нови доказателства, освен в случаите по чл. 147 от ГПК / в този смисъл - решение № 416 /11.05.2016 г. по гр. д. № 2612/2015 г., на ВКС ІV г.о. и др./.