Решение № 676 от 24.10.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 676 гр. Враца, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20241420100212 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация – Враца“ ЕАД – гр. Враца, ЕИК 106006256, чрез юрисконсулт В. Н., срещу Д. Г. Г., ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че за периода от 30.11.2020 г. до 30.06.2023 г. ответникът дължи на ищеца сумата от 468,45 лева, представляваща незаплатени суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в жилище с адрес: ***********. Сочи, че въпреки многократно отправяните покани за доброволно заплащане на задължението, такова не е постъпило.

Поради забава в плащането се претендира и дължимостта на сумата от 70,87 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – за периода от 31.12.2020 г. до 17.08.2023 г. Твърди, че по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в РС – гр. Враца било образувано ч. гр. д. № 2391/2023 г., VII гр. състав, и издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане. Тъй като в срока по чл. 414 ГПК длъжникът подал възражение против издадената от съда заповед, за ищеца бил налице правен интерес от водене на настоящото производство.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът Д. Г. Г., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация – Враца“ ЕАД – гр.

Враца следните суми: 468,45 лева, представляваща незаплатени суми за отопление, 1 битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за периода от 30.11.2020 г. до 30.06.2023 г. в жилище с адрес: ***********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 21.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 70,87 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – за периода от 31.12.2020 г. до 17.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2391/2023 г. по описа на РС – гр.

Враца, ГО, VII състав. Претендира направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, депозиран от назначения на ответника особен представител адв. С. Г., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Сочи, че няма доказателства ответницата да е потребител на топлинна енергия за посочения исков период, не е ясно дали същата е собственик или титуляр на вещно право на ползване на посочения топлоснабден имот. Не са представени доказателства ответницата да е била уведомена за посочените задължения, не са приложени цитираните фактури. Прави възражение за изтекла погасителна давност на сумите за главница и лихва.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 2391/2023 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество заявление против Д. Г. Г. е издадена Заповед № 1332/25.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 468,45 лева, представляваща незаплатен топлинна енергия за периода от 30.11.2020 г. до 30.06.2023 г. в жилище с адрес:

***********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 21.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 70,87 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – за периода от 31.12.2020 г. до 17.08.2023 г., сумата от 25 лева, представляваща разноски в производството за държавна такса, както и сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и са събрани данни, че не живее на регистрираните адреси, поради което с Разпореждане № 23/02.01.2024 г. по ч. гр. д. № 2391/2023 г. по описа на РС – гр. Враца, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от 2 уведомяването. В изпълнение на указанията е депозирана искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Ищецът е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответницата, в която е отразено, че към 17.08.2023 г. дължи главница в размер на 468,45 лева и лихва за забава в размер на 70,87 лева.

По делото са представени и приети влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Враца” ЕАД на потребители в гр. Враца, от чиито заключителни разпоредби е видно, че същите са действащи в процесния период и към момента. Същите са публикувани във в. „Шанс“, бр. 10 от 16.01.2008 г. и в. „24 часа“, бр. 24 от 25.01.2008 г., с което са влезли в сила.

От Нотариален акт № 176, том IV, рег № ***** г. на нотариус Венцисла Василев, вписан в Служба по вписванията – Враца с вх. рег. № ***** г., акт № 190, том 13, дело № ***** г., се установява, че на ******** г. в полза на ответницата е учредено правно на безсрочно ползване върху процесния топлоснабден недвижим имот – жилище, находящо се в гр. *********.

Ответницата е депозирала пред „Топлофикация – Враца“ ЕАД заявление за откриване на партида, считано от м. 11.2011 г.

От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебнотехническа и счетоводна експертиза се установява, че в „Топлофикация – Враца“ ЕАД е открита партида за аб. № *** към абонатна станция № 23 за имот на адрес:

***********. В имота е разпределяна и начислявана топлинна енергия за общи разходи – сградна инсталация, разпределена на база отопляемия обем на имота по проект – 160 куб. м. В имота няма монтирани отоплителни уреди и разпределители.

Отчитането, дяловото разпределение и начисляването на изразходваната топлинна енергия в абонатната станция е извършвано в съответствие с изискванията на нормативната уредба, въз основа на извършени отчети на измервателните уреди от топлинния счетоводител и извършено разпределение на отчетената топлинна енергия.

В имота е осигуряван достъп на представител на топлинния счетоводител в края на отоплителния сезон. Изготвени са изравнителни сметки и фактури, по които няма постъпили възражения от абоната. Стойността на топлоенергията по партидата за аб.

№ 750 е в размер на 468,45 лева за периода от 30.11.2020 г. до 30.06.2023 г. Размерът на лихвата за забава върху главницата е 70,64 лева за периода от 31.12.2020 г. до 17.08.2023 г.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно, пълно и обосновано.

Други доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

3

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:

За основателността на предявения иск с оглед възраженията, заявени от ответника, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: 1. че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се намира в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; 2. че за процесния период между ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия при общи условия, по което ответникът е имал качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди; 3. че общите условия са влезли в сила; 4. че през исковия период ищецът реално е доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот; 5. начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за отопление на процесния имот, за битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация; 6. количеството и стойността на потребената от ответника топлоенергия през исковия период.

През процесния период относно облигационното отношение между страните приложение намира разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената норма, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случай, те се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл. 153, ал. 3 ЗЕ/.

От посочената по-горе нормативна уредба може да се направи извод, че потребител на топлинна енергия е лицето, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост. Така е прието и в т. 1 от Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на 4

ВКС, с което бе очертан кръгът от лицата, които дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

Сочи се, че това са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, както и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, но само когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Ищецът е представил доказателства, че в полза на ответницата е учредено вещно право на ползване на процесния топлоснабден имот, считано от 2011 г. и по този начин е установено и качеството й на потребител на топлоенергия за битови нужди.

С оглед гореизложеното, в качеството си на притежател на вещното право на ползване на топлоснабдения имот, ответницата е клиент на топлинна енергия и дължи заплащането на нейната стойност за процесния период – от 30.11.2020 г. до 30.06.2023 г. Възраженията в отговора на исковата молба, свързани с качеството потребител, са неоснователни.

Останалите предпоставки за основателността на предявения иск също са доказани в производството, като от писмените доказателства и заключението по СТЕ е установено, че процесният имот е бил топлоснабден в процесния период и се е н а м и р а л в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа. Както се установява от доказателствата по делото, в имота не е начислявана топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване, а единствено за сградна инсталация за общите части на сградата. От ответницата не се претендират суми за отопление в ползвания от нея жилищен имот /и топлинна енергия не й е доставяна/, но същата несъмнено дължи заплащане на сумите за сградна инсталация, както всеки друг разход за общите части на сградата, в която се намира жилището й. Вещото лице е установило, че сумите са определени и начислени на база кубатурата на имота по проект – 160 куб. м.