Решение № 383 от 08.05.2024, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. П., 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело № 20231720103625 по описа за 2023 година

Производството по делото e образувано по искова молба подадена от „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление - гр.П., ул.“Средец”№11, представлявано от управителя СРЕЩУ Г. Д. Г.. ЕГН ********** адрес: гр.***** в качеството на наследник на И.Й. Д.а

С искане да бъде ДА ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г.

Д. Г. с ЕГН **********, в качеството на наследник на И.Й. Д.а, ЕГН - ********** , с адрес: гр. П., ул.“ ****, че дължи на „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр.П. сумата от 4481.24 лв. / четири хиляди четиристотин осемдесет и един лв. и 24 ст./ за доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. П., ***** , с абонатен № 1180748,от която сума главница в размер на 3931.81 лв. / три хиляди деветстотин тридесет и един лв. и 81 ст./ за периода от 23.05.2019г.-23.03.2022г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 549.43лв. / петстотин четиридесет и девет лева и 43 ст/, начислена за периода 05.08.2019г.-16.06.2022г. , както и лихва за забава от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумите , както и да ОСЪДИТЕ ответника да заплати направените от „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр.П. разноски в заповедното и настоящото производство, по банкова сметка в „Общинска банка” АД, клон П., ***, с титуляр „ ВИК” ООД- гр. П..

Ищецът„Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление - гр.П., ***, представлявано от управителя, твърди че между водоснабдителното дружество и наследодателката на ответника била налице 1 облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите Условия, приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г.на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2004г., изм. и дои./ Съществуващото правоотношение било възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на потребители на "ВиК" услуги абонатите били задължени да заплащат същите в предвиденият в закона срок. Съгласно чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на "ВиК" услуги се извършва при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон. На основание чл. 8 ал. 2 и ал.З одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на „В и К” услуги на потребителите от „ВиК” оператор приети с решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР са публикувани и са влезли в сила. Към настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован извод, че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично задължение за изразходвано количество вода. Начина на формиране на исковата претенция е съобразена с чл. 20 от ОУ за представяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператори и са посочени в издадените от ищеца "ВиК" данъчни фактури, с вписани в тях отчетни периоди и извършени услуги за доставена, отведена и пречистена питейна вода в обекта на абоната ответник.

Ответника в законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението е депозирал отговор, в който оспорва изцяло исковата претенция.

В открито съдебно заседание ищеца, чрез упълномощен представител, изразява писмено становище, че поддържа иска и моли същия да бъде изцяло уважен.

Ответникът, в открито съдебно заседание, редовно призован не се представлява от пълномощник и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д 2019/2023 по описа на Пернишки районен съд се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в настоящото производство.

По образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на подаденото заявление на осн чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение.

Заповедта за изпълнение е лично връчена на на длъжника, който в срок е подал възражение, поради което и съдът е дал указания на заявителя за предявяване на иск.

2

В хода на образуваното производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК, ответника оспорва, че не е в договорни отношения с ищеца, тъй като наследодателят му не е имал качеството на потребител, тъй като не е била нито собственик, нито вещен ползвател на имота на имота и не дължи претендираните от ищеца суми.

Видно от представените Общите условия на ВиК , одобрени с решение № ОУ – 021/09.06.2006 г. ДКЕВР , съгласно чл. 31, ал. 1, ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ е визирано задължение потребителите да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок, след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 от ОУ потребителят заплаща дължимите суми, в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез разплащателна сметка. Съгласно чл. 42 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.

124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер 4481.24 лв.

Така предявеният иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за осъждане на ответника да заплати сумите.

Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г. , ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В ал. 2 на чл. 31 от ОУ на ВиК е визирано задължение потребителите да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 потребителя заплаща дължимите суми-в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез разплащателна сметка.

Разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ гласи купувача дължи плащането на цената при предаване на стоката, освен ако не е уговорено друго.

В конкретния случай в ОУ на монополиста е уговорено, че плащането се извършва в месеца, следващ предоставянето на стоката битова питейно вода и услугите водоснабдяване и канализация. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на Наредба № 4/2004 г. чл. 11, ал. 5 гласи: „Доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонта на индивидуалните водомери са задължение на потребителите”. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. потребители на услугите ВиК са собствениците или лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.

3

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

По делото не се установи, че посоченото, като длъжник лице Г. Д. Г. е потребител на „ВиК“ услуги в качеството си на собственик на имот, за който са предоставени ВиК услуги, на името на наследодателя, на който ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в общите условия срок, като задълженото лице. Видно от приложените по делото писмо изх. № 24/МСИ-187-1/16.02.2024г. на Директор Дирекция „МДТ“ при Община П. процесния недвижим имот е въведен служебно на 30.04.2020г. на наследниците И.Й. Д.а, Галина Д.а Д.а и Г. Д. Г.. За процесния имот не е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ от ответника. Посоченото служебно вписване може да е само индиция, но в никакъв случай не и доказателство за собственост. Предвид на това и ищеца в условията на пълно и главно доказване не доказа, че ответника има качеството на потребител, поради което и същият не може да се счита за задължено лице за посочения период. В тази връзка е без значение обстоятелството, че видно от приложените фактури, издадени от ищеца, на името на наследодателя на ответника Г. Д. Г. е открита партида на имота, тъй като правоотношението възниква не въз основа откритата партида, а въз основа на това дали лицето има качеството на потребител. Откриването на партида е последица от придобиването на самото качество, поради което и само откриването на партида само по себе си е без значение. Липсват данни на какво основание е открита партида на името на наследодателя на ответника, поради което само от откриването на тази партида не може да се направи извода, че същият има качеството на клиент. Това води до неоснователност на така предявените положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за главницата и за лихвата и същите следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на дължимостта на направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013 на ОС ГТК на ВКС, настоящият съдебен състав, след като съобрази изхода на спора, и разпредели отговорността за разноските, както направените такива в исковото така и в заповедното производство, счита че такива следва да се присъдят само на ответника, тъй като видно от доказателствата по делото такива той не е сторил, то и за него не възниква право на възстановяване.

Водим от горните мотиви и на осн. чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК СЪДЪТ РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявеният по отношение Г. Д. Г.. ЕГН ********** адрес: гр.***** в качеството на наследник на И.Й. Д.а от „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление - гр.П., ***, представлявано от управителя иск за установяване спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 4481.24 лв. / четири хиляди четиристотин осемдесет и един лв. и 24 ст./ за доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. П., 4

***** , с абонатен № 1180748,от която сума главница в размер на 3931.81 лв. / три хиляди деветстотин тридесет и един лв. и 81 ст./ за периода от 23.05.2019г.-23.03.2022г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 549.43лв. / петстотин четиридесет и девет лева и 43 ст/, начислена за периода 05.08.2019г.-16.06.2022г. , както и лихва за забава от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумите, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.

След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис за прилагане по ч.гр.д. *** по описа на съда, което да се върне в деловодството на ПРС и докладвано на съдията-докладчик издал заповедта за изпълнение.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5