Решение № 3721 от 13.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3721 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100502432 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 21012 от 20.11.2024 г. по гр.д. № 60481/2023 г. по описа на СРС, 51 с-в, е осъден „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.

„Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление: град София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 4 380 лева, включваща сумата от 4 365 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско +“ за възстановяване на щети по лек автомобил „Мерцедес“ модел „S500 4MATIC“ с рег. № ****, вследствие от настъпило застрахователно събитие - ПТП на 27.03.2023 г. на републикански път I-8 между град Пазарджик и град Пловдив, както и сумата от 15 лева, представляваща ликвидационни разноски по определянето му, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 251,89 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.05.2023 г. до 31.10.2023 г.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с излагане на 1 доводи за неправилност, поради допуснато от първата инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост, неправилни фактически констатации във връзка с установените по делото факти, чрез събраните доказателства, въз основа на които е приложен неправилно материалния закон.

Поддържа, че чрез събраните пред първата инстанция доказателства не е установен механизъм на настъпване на ПТП. Според него вината за настъпване на произшествието – застрахователно събитие, принадлежи изцяло на водача на лекия автомобил Волво /който се е движел пред него/, предприел маневра внезапно спиране, както и че водачът на застрахования при ищеца автомобил е допринесъл с поведението си за настъпване на произшествието. Поддържа, че в проведеното производство е установено, че водача на застрахования при ищеца автомобил е съпричинил вредоносния резултат с поведението си. Установено е, че последния е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, в пряка причинно-следствена връзка с което е настъпил вредоносния резултат, тъй като се е движел с несъобразена скорост. Като е приел за неустановено това обстоятелство в отклонение на установеното чрез събраните доказателства съдът е постановил неправилно решение, което се явява необосновано.

Същевременно, при постановяване на решението си съдът не е съобразил и събраните в производството гласни доказателства и установеното, чрез представения протокол за ПТП и констатациите на САТЕ.

Поради това, според въззивника, съдът е постановил решение при нарушение на процесуалните правила, което се явява съществено. Освен това, при постановяване на решението, съдът е постановил решение при нарушение на материалния закон . чл.51, ал.2 ЗЗД, приемайки, че водачът на автомобила „Мерцедес Ц 200“ има изцяло вина за настъпването на ПТП.

Моли за отмяна на постановеното решение като неправилно и отхвърляне на предявените искове изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е подала в срок писмен отговор на въззивната жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е неоснователна. Моли за потвърждаване на постановеното решение, като правилно.

Заявява, че при постановяването му съдът е съобразил установените факти чрез събраните доказателства, приложил е правилно материалния закон и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира 2 същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Фактическият състав на суброгационният иск по чл. 411 КЗ включва валиден договор за имуществена застраховка, сключен между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие, на който е настъпило застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на делинквента, плащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на действителните вреди и сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", по силата на който ответникът да е застраховал гражданската отговорност на водача на увреждащия автомобил.

Чрез представените в производството доказателства, настоящия състав намира за установени предпоставките на сочената разпоредба /чл.411 КЗ/.

При доказан при условията на пълно и главно доказване фактически състав на разпоредбата на чл. 411 КЗ, в тежест на ответника е да докаже фактическия състав на направеното възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съгласно константната практика на ВКС приложението на чл.51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на категорично доказани в процеса, при условията на пълно и главно доказване, действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.

51, ал. 2 ЗЗД не може да бъде хипотетичен, нито да се основава на предположения.

Намаляване на обезщетението за вреди е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем (в този смисъл Решение № 60154/20.01.2022 г. по т. д. № 1071/2020 г. на ВКС, I ТО, което разрешение настоящия състав споделя).

В случая страните не спорят и е установено от събраните пред първата инстанция доказателства, че лек автомобил „Мерцедес S500 4 Matic“ с рег. № **** е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД към 27.03.2023 г., както и че лек автомобил „Мерцедес Ц 200“ с рег. № **** е бил 3 застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ към същата дата 27.03.2023 г.

Установено е, чрез събраните в производството гласни доказателства от показанията на свидетеля С.С. /водач на лекия автомобил застрахован при ищеца и свидетеля Н.Н. – водач на лекия автомобил застрахован при ответника; от изготвения от органите на МВР протокол за ПТП от 27.03.2023 г. и приложената административно-наказателна преписка, по която на свидетеля Н. е било наложено административно наказание „глоба“ за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата /чл.23, ал.1 ЗДвП/, че на посочената дата 27.03.2023 г. около 08.00 часа е настъпило ПТП с участие на двата управлявани от тях автомобила на републикански път I-8 км. 217+400 в посока на движение от град Пазарджик към град Пловдив. Противно на изложените от въззивника доводи, настоящия състав намира че механизмът на настъпване на произшествието е установен от показанията на посочените свидетели, съставения протокол за ПТП и образуваната в МВР преписка, като същия се потвърждава от констатациите на приетата пред първата инстанция САТЕ, която настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК.

Според тях произшествието е настъпило по следния начин: На 27.03.2023 г. около 08.00 часа, на републикански път I-8 км. 217+400 в посока на движение от град Пазарджик към град Пловдив, по време на движение направо в посока град Пловдив водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц 200“ с рег. № **** - свидетелят Н.Я.Н. се удря в намиращия се пред него л.а. „Волво“ с рег. № ****, който вследствие от удара се измества напред и удря разположения пред него л.а. „Мерцедес S500 4 Matic“ с рег. № ****, който вследствие от удара се измества напред и се удря в спрелия пред него л.а.

„Пежо“ с рег. № ****, а същия вследствие от удара също се удря в спрелия пред него в колона от автомобили л.а. „Форд“ с рег. № ****. В резултат от така реализираното ПТП в задната и в предната част на л.а. „Мерцедес S500 4 Matic“ с рег. № ****, настъпват материални щети.

С оглед така описания и несъмнено установен механизъм, настоящия състав дава вяра на даденото от експерта по САТЕ заключение пред първата инстанция, че произшествието е настъпило по вина на водача на лекия автомобил „Мерцедес Ц 200“, който е нарушил правилата на движение по пътищата, тъй като се е движел със скорост и дистанция, които не са му позволили да спре в рамките на опасната зона.

Това поведение, както се установява от събраните доказателства, е било санкционирано също по административен път.

Поради това и съдът намира за неоснователни доводите на въззивника, че при постановяване на решението си съдът не е съобразил показанията на свидетеля Н. и неправилно е възприел механизма на настъпване на произшествието. Чрез показанията на свидетеля Смиленов е установено, че движението е било натоварено, както и че се е 4 образувало задръстване, което е довело до спиране на автомобилите. Тази обстановка не е била възприета своевременно от свидетеля Н., който поради неспазена дистанция не е успял да спре своевременно без да настъпят съприкосновения между автомобилите и вреди.

При така посочения по-горе механизъм на настъпване на ПТП, съдът намира за установено в производството, че водачът на застрахования при ответника автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 ЗДвП, предвиждащ, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, вменяваща задължение на водачът да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

С оглед това и настоящия състав намира за установено /по несъмнен и категоричен начин/, както бе посочено, че описаното произшествие е настъпило изцяло по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес Ц 200“.

Както е посочено в даденото експертно становище по САТЕ /в която съда дава вяра на експертизата/, нанесените щети на л.а. „Мерцедес S500 4 Matic“ се намират в причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП. Към датата на ПТП – 27.03.2023 г., размерът на щетите нанесени на увреденото МПС „Мерцедес S500 4 Matic“, възлиза на 5549.00 лева, при съобразяване, че в случая е настъпила тотална щета /разходите за ремонт надхвърлят действителната стойност на автомобила 7399 лв./ и размера на запазените части възлиза на сумата 1850 лв. /25%/. Предявен е иск за сумата 4365.00 лв. и съобразно диспозитивното начало, указано в чл.6, ал.2 ГПК, претенцията на ищеца правилно е била уважена в цялост. Към посочената сума следва да бъдат добавени ликвидационни разноски в размер на 15.00 лв. или общо дължима от ответника е сумата 4380.00 лв.

С оглед установеното, че във връзка с ПТП на лекия автомобил застрахован при ищеца са били нанесени вреди в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, чийто размер възлиза на сумата от 4380.00 лева, която е била заплатена от ищеца се налага извод за основателност на претенцията по чл.411 КЗ до размера на заплатената на увредения застрахован сума 4380.00 лв./.

Разпечатката съдържа 39 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9057646e-c75f-40dc-b82e-c47915a5241f