Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4 от 10.01.2025, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 618/2024
Вид
Решение № 4
Подписан
10.01.2025
В сила
10.01.2025
Състав
ТАТЯНА МИТЕВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280,ал.3,т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.391 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.197 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.24,ал.2,пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55,ал.1,пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.103б · Закон за защита на потребителите
  • чл.318 · Търговски закон
  • чл.319 · Търговски закон
  • чл.321 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Ловеч, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244300500618 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.258 от ГПК,във вр.с чл.55,ал.1,пр.3 и чл.87 от ЗЗД.

С Решение № 135/17.07.2024г.,пост.по гр.д.№865/2023г. РС-Троян е отхвърлил като неоснователни и недоказани, предявените от „Амбулатория за първична медицинска помощ индивидуална практика-дентална медицина-д-р Н.В. П.“ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от Н.В. П.,чрез пълномощник адв.Н. П.-САК, срещу „С.“ООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от управителя С.К.С., искове с правно основание чл. 55,ал.1,пр.3 от ЗЗД и акцесорни претенции по чл.

86, ал. 1 от ЗЗД, като неоснователни и недоказани. На основание чл.78,ал.3 от ГПК „АПМП-ИПДМ д-р Н.В. П.“ ЕООД с ЕИК **********, е осъдена да заплати на „С.“ООД с ЕИК **********, направените разноски от 1000лв.

Постъпила е въззивна жалба от „АПМП-ИП-ДМ-д-р Н.В. П.“ ЕООД с ЕИК

**********,чрез адв.Н. П.-САК, срещу решението. Счита,че е незаконосъобразно и необосновано.

Твърди,че първоинстанционният съд не е анализирал всички обстоятелства по делото,не е съобразил материалния закон и е постановил противоречиво и неправилно решение. Развива подробни съображения за оспорваните продажби.

Възразява, че по отношение на първия климатик съдът е приел,че е доставен, позовавайки се единствено на предположения от търговската практика, които не са доказани по делото. Не са съобразени показанията на свидетелите на ответника, които обясняват,че практика в дейността на дружеството е при продажби да съставят протоколи при предаване на климатиците и 1 да съставят гаранционни карти. По правилото на чл.175 от ГПК съдът е следвало да анализира тези обяснения като свидетелство за неизгодни за страната факти. В случая протокол за предаване на този климатик или гаранционна карта не са съставяни. Обяснява,че се касае за продажба на родово определена вещ,прехвърлянето на собствеността върху която се осъществява с индивидуализирането й.Такова тук липсва,доколкото ответникът не предоставя информация какъв климатик твърди,че е предал на ищеца,каква марка, модел, сериен номер. Индивидуализация липсва и в съставените фактури. По изложените съображения твърди,че не са събрани доказателства за предаване на първия климатик,който е бил предназначен за стоматологичния кабинет на ищеца. По продажбата на втората климатична система не споделя извода на съда за неизправност на ищеца поради невнасяне на пълната цена и неоказване на съдействие за монтажа.

Възразява,че не са ангажирани доказателства за твърдението на продавача,че стойността е била 2500лв.,вместо соченото от ищеца 2100лв.Не смята,че изпратеното по Viber (26.09.2019г.) съобщение доказва съгласие с тази цена,с оглед времевата отдалеченост от монтирането на системата(13.12.2019г). В кореспонденцията също не е уточнено за коя климатична система се отнася това съобщение.

Счита за нелогично ако цената е била 2500лв. продавачът да не потърси неплатената част своевременно,а едва след 5 години. По отношение на доставката на климатичната система страните не спорят,че е била извършена,както и че поради неизправност е демонтирана и не е доставена на клиента,а все още се намира при ответника. Твърди,че климатикът с марка „Дайкин“(Dakin) е дефектирал още при първоначалния монтаж на 13.12.2019г.,след това още няколко пъти,поради което се е наложило да се изпрати на преглед в „Термо-клима“. Дори и да се приеме,че е бил отремонтиран, категорично се установява,че не е доставен и монтиран.Не се спори,че въпреки отправената нотариална покана на 28.10.2022г.не се е стигнало до монтаж на климатика, тъй като продавачът не е донесъл исканата документация за покупката. Това е причината да не се изпълни,а не отказ от страна на купувача да осигури достъп до жилището.Този факт е игнориран от съда. Не е отчетено и обстоятелството, че дори в хода на процеса продавачът не е заявил готовност да изпълни ангажимента си по сделката,въпреки,че исковата молба също представлява покана за изпълнение.

По изложените съображения счита,че е доказано категорично наличието на неоснователно обогатяване от ответника и претендираната сума следва да се върне.

Моли да се отмени обжалваното решение и уважи претенцията изцяло,като се присъдят направените в двете инстанции разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „С.“ООД с ЕИК **********,представлявано от С. С.,с адрес гр.***,чрез адв.В.А.-ЛАК. Счита жалбата за неоснователна,а решението за правилно и законосъобразно. Не приема твърденията за липса на доказателства за предаване на първия климатик. Счита,че е доказано е, че е платен на 30.09.2019г., тогава е издадена фактурата и е предаден на клиента. Едва с втората нотариална покана от 2023г. купувачът оспорва тази продажба,с твърдение,че не е била изпълнена. Съобразявайки процесуалното поведение на ищеца в предходното производство-по гр.д.№879/2022г.на РСТроян,където е твърдял, че е купен само един климатик на стойност 4100лв., развитата тук теза за два- от 2000лв.и 2100лв. и липса на предаване на единия, определя като злоупотреба с право.

Твърди,че се касае за търговска сделка по реда на чл.318 от ТЗ,поради което и на основание чл.321 от ТЗ издаването на други документи, освен фактурата, става само по съгласие на страните. Затова счита за неоснователно искането на купувача за предаване на документи от продажбата на втория климатик 4 години след сключване на сделката.Развива и теза,че по отношение срока за предаване на веща е приложима нормата на чл.319 от ТЗ,а именно „в разумен срок“ по инициатива на клиента. Не счита,че 4 години изпълняват този законов критерий. Не е налице дори и срокът,предвиден за сделки с потребител-съгл. чл.103б от ЗЗП,който е 30-дневен и отново изисква активни действия от купувача. Съгласява се с мотивите на първоинстанционния съд по отношение определянето на договора като консенсуален,а не реален.

За втория климатик споделя приетото от съда по отношение на цената,а именно 2500лв., за която самият клиент е изпратил потвърждение,в този смисъл са и показанията на разпитаните свидетели и изготвени фактури.От доказателствата става ясно,че купувачът е неизправна 2 страна,тъй като не е заплатил цялата стойност. Твърди,че сделката е изпълнена,тъй като продавачът е доставил и монтирал веща,а всички последващи действия са свързани с гаранционното обслужване,а не със самата продажба. Ищецът не се позовава на гаранционната отговорност,тъй като е изтекла- 2 години от продажбата. Счита,че в случая е налице виновно поведение от ищеца,който не е осигурил достъп и съдействие за монтажа в жилището й.Ответникът е предложил изпълнение и в хода на първоинстанционното производство,а именно купувачът да си получи климатика-оставен на съхранение.

По изложените съображения моли да се остави без уважение въззивната жалба и потвърди обжалваното решение.

В съдебно заседание въззивникът не се явява, пълномощникът му изпраща писмено становище по съществото на спора.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна,в случай,че се претендират такова над 1500лв.

Въззиваемият се явява лично и с пълномощника си,като поддържат отговора на въззивната жалба.

От събраните гр.д.№865/2023г.на РС-Троян писмени доказателства, преценени по отделно и в съвкупност,както и становищата на страните, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. В срок е постъпил и отговорът на въззивната жалба.

По същество.

Не се спори между страните за договорната им обвързаност по повод закупуване, монтиране и гаранционна поддръжка на климатици. Отношенията им са с начало от м.септември 2019г.,като не се спори,че на 30.09.2019г. ищецът Н. П. е превела по банков път в полза на ответника „С.“ООД,сумата 2000лв.,с посочено основание „капаро за климатик“. От страна на търговеца е издадена фактура №2154/30.09.2019г.,с вписан получател „АПМП-ИП-ДМ-д-р Н.

П.“ЕООД, каквото е било желанието на купувача,заявено в кореспонденцията им по Viber, разпечатка от което е приложена по делото от 30.09.2019г. Този начин на кореспонденция не е оспорен от страните. Фактурата не е подписана от купувача.

Въз основа на това плащане ищецът твърди,че е закупила от ответника посочената вещ,но и до момента не й е предадена.

От своя страна ответникът твърди,че с оглед плащането, е предал климатика в магазина, като уговорката им е била ,че няма ангажимент за монтирането му.

На следващо място се установява,че Н. П. е извършила още 4 банкови превода на обща стойност 2100лв., със същото основание „капаро за климатик“ в полза на „С.“ООД, на следните дати- на 28.10.2019г.- 400лв., на 04.11.2019г.- 400лв., на 27.11.2019г.– 600лв., на 18.12.2019г.- 600 лв. и на 27.01.2020г. – 500.00 лв.От „С.“ООД са издадени съответни фактури,удостоверяващи тези плащания, с аналогично основание „авансово плащане“. Твърденията на страните са, че тези плащания са във връзка с друга уговорка между тях за закупуване от ищеца и на втори климатик с марка „Дайкин“(Dakin),който да се достави и монтира в дом в гр.***. Страните не спорят, че този климатикът е доставен и монтиран на 13.12.2019г.(уточнение на ищеца с молба с вх.

№1415/14.03.2024г.)

По отношение на цената на тази стока ищецът твърди,че уговорката им е била за 2100лв.,колкото е превела.

Ответникът оспорва и твърди,че е договорена цена от 2500лв.,като се позовава на кореспонденция между тях по Viber, разпечатка от която е приложена по делото от 12.12.2019г., изразяваща се в потвърждение и на електронен адрес и изписана стойност „2500лв.“. Тази кореспонденция не е оспорена от страните.

Налице е съвпадение в твърденията им по факта,че след монтажа на климатика е имало множество сигнали и повиквания от клиента(ищеца и дъщеря й) за недостатъци на вещаприложена е отново кореспонденция по Viber,с разпечатка с начало от 23.11.2021г., 25.11.2021г., 23.12.2021г.,

15.01.2022г.,

16.01.2022г.,

05.06.2022г.,

22.06.2022г.,

27.06.2022г.,

3

17.08.2022г.,10.09.2022г. Приложени са и снимки, за които се твърди,че са от монтажа на климатика в гр.София.

По делото е приложен Констативен протокол от 28.06.2022г. от „Терма клима“ЕООДгр.Варна,(доставчик на климатиците), с който е удостоверено,че демонтираната и изпратена им климатична система на клиента „АИПМ-ИП-ДМ-Н. П.“, за диагностика и ремонт, работи безупречно,без забележки,през целия период на престой в сервиза. Описано е,че е върната на „С.“ООД за уточняване на монтажа обратно.Представено е и Уверение от „Терма-клима“ от 22.03.2024г. в същия смисъл.

С Покана от 20.10.2022г.,връчена на ответника чрез Нотариус с рег.№525 в НК и район на действия РС-Троян, Н. П. е поканила С. С. за разрешаване на проблеми във взаимоотношенията им във връзка с дефектирал климатик модел „Дайкин-24“,като е заявила готовност да осигури присъствие за монтаж на 28.10.2022г. на адреса в гр.София. Изрично е посочила,че желае при монтажа да бъдат донесени „..договор за покупко-продажба,гаранция,приемо-предавателни протоколи за демонтажа на климатика от посочени дати, документ за сменена турбина,втори, трети протокол за демонтаж,удължена гаранция за периода,в който климатикът е бил на ремонт....“. Посочила е, че при отказ да се монтира климатикът в състояние годно да работи, желае да й се възстанови сумата, платена по банков път.

Хронологично в отношенията на страните следва образуване на гр.д.№879/2022г.,по описа на РС-Троян, с подадена на 14.12.2022г. искова молба от Н. П. срещу „С.“ООД,с посочено правно основание чл.79 от ЗЗД и цена 4100лв., представляваща търсено обезщетение за неизпълнение на договор за доставка и монтаж на климатична система „Дайкин -24“, със стойност на доставката 4100лв. Твърденията й са, че са имали уговорка за доставка на климатична система на тази стойност, която сума е превела,но ответникът, макар да я е монтирал, поради дефекти е демонтирал и не е върнал обратно.