Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 317 от 20.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1011/2023
Вид
Решение № 317
Подписан
20.07.2023
В сила
20.07.2023
Състав
Славка Георгиева Димитрова, Екатерина Стефанова Роглекова, Силвия Александрова Цанкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Пловдив, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Славка Г. Димитрова

Членове:

Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова в присъствието на прокурора И. Л. И. като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300601011 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивен протест и допълнителен такъв на РП ТО Асеновград, против Присъда по НОХД № 198/2023г. по описа на Районен съд гр. Асеновград.

Със същата съдът е признал подсъдимия М. Е. Т. с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 07.03.2023 г. в гр. А., обл. П., без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е държал високорисково наркотично вещество - кокаин с нето тегло 0.679 грама със съдържание на активен компонент 47.04 тегловни % кокаин, на стойност 108.64 лева и кокаин с нето тегло 0.048 грама със съдържание на активен компонент 49.21 тегловни % кокаин, на стойност 7.68 лева, или кокаин с общо нето тегло 0.727 грама на обща стойност 116.32 лева, съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г., изм. с ДВ бр. 14 от 18.02.2000 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на 1 съдопроизводството, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 , т. 1 от НК , като на основание чл. 78а ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1 000 (хиляда) лева, а на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК.

Съдът е осъдил подсъдимия да заплати и направените по делото разноски и се е произнесъл по веществените доказателства по делото.

В протеста и допълнението към него се прави мотивирано искане да се отмени присъдата в оправдателната й част и осъждането на подсъдимото лице по първоначално повдигнатото му обвинение. Моли се на Т. да се определи и наказание лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл. 66 ал.1 от НК да се отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, както и наказание ГЛОБА в размер на 2000лв.

По делото е депозиран и отговор от адв. С., защитник на подсъдимия против подадения протест и се иска потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Протестът е поддържан от представителя на ОП в откритото заседание пред втората инстанция, с искане да се уважи в цялост.

Защитата, в лицето на адв. С., във въззивното съдебно заседание заявява, че счита протеста неоснователен и моли да се потвърди първоинстанционната присъда. Аргументите за това са изложени подробно и детайлно, като се намира първостепенната присъда за правилна, справедлива и законосъобразна.

Подсъдимият поддържа заявеното от адвоката си.

Пловдивският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери протестът за процесуално допустим, тъй като е подаден в установения в чл. 319 от НПК, преклузивен 15-дневен срок от легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд. Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Ето защо Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доводите в 2 протеста и допълнението към него, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменяване или отменяване, поради следните съображения:

По искане на подсъдимия Т. и неговия защитник - адв. С. делото е разгледано пред първата инстанция по реда на Глава 27 от НПК - съкратеното съдебно следствие.

По време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл. 371, т. 2 от НПК , подсъдимият Т. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

Предвид така изразеното съгласие от подсъдимия и защитника му, с протоколно определение на ПРС е обявено, на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, че при постановяване на присъдата ще се ползва направеното самопризнание на подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл. 373, ал. 2 от НПК , в хода на съдебното следствие не е извършван разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Първоинстанционният обстановка: съд е установил следната фактическа

Подсъдимия М. Е. Т. е роден на **, ЕГН **********

На 07.03.2023г. била получена оперативна информация за това, че подсъдимият М. Е. Т., живущ в град А., ул.“Х. А.“ № ** и управляващ лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № **, държал и употребявал наркотични вещества, поради което двамата полицейски служители А. и Я., извършили обход по улиците на град А., при който установили управлявания от обвиняемия Т. автомобил в град А., на ул. „Г. К.“ до № * и разпознали водача на превозното средство, а именно- търсенонто лице. Подали светлинен сигнал със служебния автомобил, след което водачът на лекия автомобил марка „М.“ с рег. № *- подс.Т. спрял и му била извършена проверка. По време на проверката той бил видимо притеснен. Същият признал на полицейските служители, че в кората на вратата на водача на автомобила имало наркотични 3 вещества, които били поставени в пластмасов цилиндър от витамини.

Наркотичните вещества ги бил закупил от град Пловдив през лятото на 2022г. за сумата от 100 лева, като същите били кокаин.

Подсъдимият Т. бил задържан за 24 часа по ЗМВР.

Било извършено претърсване и изземване в лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № *, собственост и ползван от подс. М. Т., паркиран на улица „Г. К.“ срещу № *, като в обособен джоб на лява предна врата били установени в пластмасов цилиндър 2 броя полиетиленови пликчета, съдържащи бяло 4 прахообразно вещество. Цилиндърът и 2 бр. пликчета били иззети. В пластмасовия цилиндър били намерени и иззети и 9 бр.хапчета, бели на цвят. При извършеното претърсване в етаж от къща на ул. „Х. А.“ № ** в град А., обитаван от подс. Т., не са били намерени и иззети забранени от закона вещи и предмети.

От изготвената в хода на разследването физико – химическа експертиза се установява, че при изследването на бяло прахообразно и на бучки вещество обект 1 с нето тегло 0, 679 грама съдържащо 47,04 тегловни процента кокаин, е остатък 0, 651 грама. При изследването на бяло на бучки вещество – об.2 с ненто тегло 0,048 грама, съдържащо 49,21 тегловни процента кокаин, е налице жостатък от 0,020 грама.Девет таблетки – едната от тях била на парчета – обект 3 с нето тегло – 36,390 грама не съдържали наркотични вещества. Остатъците от кокаин от обекти № 1 и 5 № 2 от ФХЕ били опаковани в нова полиетиленова опаковка, запечатани със силиконов печат РДВР Пловдив 053 и били върнати на възложителя. Описаният в заключението на експертизата остатък от наркотични вещества бил изпратен в Централно митничцеско управление Отдел „МВР – НОП“, за съхранение.

Останалите веществени доказателства били оставени на съхранение в РУ Асеновград.

Изложената фактическа обстановка въззивният съд прие за установена въз основа на същите доказателствени източници, които е обсъждал и районният съд – от признатите от подс. Т. факти, описани в обстоятелствената част на обв. акт, които и въззивният съд намери за подкрепени от доказателствата по делото, а именно - протоколи за разпити на свидетелите А. Г. А., Я. А. Я., които съдържат логични, последователни и непротиворечиви доказателства по делото. Много точно показанията им са 4 кредитирани в цялост.

Правилно е заключението на първата инстанция, че същите напълно се подкрепят от протоколите за претърсване и изземване в лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № *, както и от протокол за претърсване и изземване в жилище, находящо се в А., ул. „Х. А.“ № *, одобрени от съдия, които също се кредитират от съда като извършени по реда на НПК.

Законосъобразен е и изводът, че следва да се даде вяра и на изготвената по делото химико физична експертиза, както и надлежно приобщените писмените доказателства по делото, а именно – справка за МПС, експертна справка № 581, справка за съдимост и характеристична справка на подсъдимия.

Няма спор по делото и между страните, че доказателствената съвкупност е непротиворечива.

От правна страна:

Въз основа на така обсъденото, въззивният съд е солидарен с проверявания съдебен акт, че е безспорно е установено, че в град А., област П., без надлежно разрешително, на 07.03.2023г. подсъдимият М. Е. Т. е държал високорисково наркотично вещество – кокаин с нето тегло 0.679 грама със съдържание на активен компонент 47.04 тегловни процента кокаин, на стойност 108,64 лева и кокаин снето тегло 0.048 грама със съдържание на активен компонент 49.21 тегловни процента кокаин на стойност 7.68 лева, или кокаин с общо тегло 0.727 грама, на обща стойност 116.32 лева, като случаят се явява маловажен.

Държането е извършено чрез поставяне на въпросното наркотично вещество в туба от витамини ведно с други лекарства и държане в обособения за целта джоб на лява предна врата. Безспорно е, че кокаинът е включен в Приложение № 1 към чл. 3 т.1 от Списък Едно от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като вещество с виснока степен на риск за общественото здраве, като стойността му е определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

Въззивния съд подкрепя и разсъжденията на РС Асеновград и относно това, че е налице маловажен случай, тъй като обществената опасност на извършеното в случая деяние, е значително по-ниска от типичния състав 5 на престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК , предвид инкриминираното количество наркотично вещество - кокаин с общо тегло 0.727 грама, държано от подсъдимия Т.. Ниска е и обществената опасност на самия деец, предвид добрите характеристични данни за личността му - трудово ангажиран, оказал пълно съдействие за разкрИ.е на обективната истина по делото в хода на досъдебното производство, чисто съдебно минало, очакващ дете, изразено искрено разкаяние и съжаление за стореното.

Правилно РС Асеновград е приел, че от субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма на вината "пряк умисъл", тъй като подсъдимият Т. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на негативните последици и е искал настъпването на общественоопасния резултат.

Преценявайки комплексно посочените по-горе фактори, приложени към конкретния случай, РС е направил извода за значително по-ниска степен на обществена опасност на инкриминираното деяние в сравнение от другите от този вид и е приел, че то представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК – извод, към който и настоящият въззивен състав се присъединява.

Предвид гореизложеното,напълно правилно, обосновано и законосъобразно РС Асиновград е признал подсъдимият Т. за невинен и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 354 а ал.3 т.1 от НК, като го е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал.3 т.1 от НК, тъй като деянието представлява маловажен случай.

РС Асеновград законосъобразно е намерил, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, като е освободил от наказателна отговорност подсъдимия Т. и му е наложил административно наказание, което напълно справедливо е индивидуализирал към минимума – "Глоба" в размер на 1000 лв. Това е така, доколкото за престъплението, за което е признат за виновен подсъдимият се предвижда наказание "Глоба" до 1000 лв., Т. не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от Глава 8 НК и няма причинени с престъплението имуществени вреди.