Акт от 15.11.2019, Районен съд - Радомир

Р Е

Ш Е Н

И Е

N гр. Радомир, 15.11.2019 година

Радомирският районен съд наказателна колегия в публично заседание на 05.11.2019 година в състав:

Районен съдия:Ивета Павлова

При секретаря Т. П. и в присъствието на прокурора

………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдията АНД №145/2019 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №18-0328-001055/22.11.2018 г. началник Група към ОДМВР Перник, РУ-Радомир е наложил на Г.И.Н., с ЕГН:********** с адрес: *** административно наказание „ глоба“ в размер на 300.00 лева, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.150 от ЗДвП.

Недоволен от така постановеното наказателно постановление Н. е обжалвал същото, като по изложени в жалбата съображения моли съда да отмени същото, като неправилно и незаконосъобразно, с твърдението че не е извършил адм.нарушение, за което е санкциониран, тъй като притежава валидно СУМПС

Въззиваемата страна

РУ-Радомир редовно призована за с.з не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище, с което се моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление и да отхвърли жалбата на Н..

Районна прокуратура гр.Радомир редовно и своевременно призована не изпраща представител и не е изразила становище по жалбата.

Радомирският районен съд след като разгледа доказателствата по делото и съображенията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК намери за установено то правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което същата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.Това е така по следните съображения:

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено. Поради това, съдът намира, че в хода на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Видно от

АУАН и НП е установено от фактическа страна, че на 25.09.2018г. в 01:45 часа в гр.Радомир на кръстовището на ул.“Братя Миленкови“ и ул.“Дупнишка“, кръстовище с ул.“Братя Миленкови“, посока с.Друган, че жалбоподателят Г.И.Н. е управлявал лек автомобил „Кадилак БЛС 1.9 Д“ с рег.№ ., собственост на „МОГО България“, ЕООД , БУЛСТАТ 20400905 като при проверка от контролните органи е констатирано, че водача е без СУМПС и от справка в РСОД и ОДЧ РУ е установено , че не притежава валидно СУМПС.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Така описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана, тъй като тя се потвърждава изцяло от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства и писмени такива, които напълно кореспондират помежду си и пресъздават една и съща фактическа обстановка, а именно: Акт за установяване на административно нарушение №1010/25.09.2018г., Наказателно постановление №18-0328-001055/22.11.2018г. на Началник Група към ОДМВР-Перник, РУ -Радомир, както и свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели В.С.Б. и С.К.С..

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

В хода на съдебното следствие пред съда са разпитани свидетелите Б. и С., които изцяло поддържат фактическата обстановка изложена в АУАН и НП.

Съдът е дал ход на делото в отсъствие на жалбоподателя в условията на чл.61, ал.2 ЗАНН, тъй като същият не е бил открит на посочения в жалбата и на посочения в АНП адрес. Също така в хода на съдебното дирене от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани гласни или писмени доказателства опровергаващи фактическата обстановка описана в АУАН и НП и потвърдена по безспорен и категоричен начин от разпитаните пред съда свидетели Б. и С..

В жалбата си Н. твърди, че е правоспособен водач на МПС , но към момента на проверката не е носел в себе си СУМПС, за да го представи на контролните органи.Във връзка с тези твърдения на жалбоподателя съдът намира следното:

На първо място отразеното от фактическа страна в АУАН и НП сочи на извършено от въззивника административно нарушение по чл.150а от ЗДВП, а не както е посочено от наказващият орган по чл.150 ЗДвП, тъй като видно от Справката за Нарушител /Водач Н. е имал издадено СУМПС на 21.12.2001г., впоследствие след възстановяване на контролни точки му е издадено СУМПС на 27.02.2012г., валидно до 15.02.2022 година, като последното му е отнето на 12.04.2013г. и му е възстановено СУМПС на 25.04.2019г.

Независимо от горното наказващият орган е приложил правилно санкционната правна норма и е ангажирал административно-наказателната отговорност на Н. правилно и законосъобразно на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Налице е точно описание в НП на извършеното от Н. адм.нарушение, а именно, че същият е управлявал МПС без да има валидно СУМПС, поради което съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е бил наясно за какво адм.нарушение е ангажирана отговорността му по ЗДвП и в тази връзка не е налице допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на АУАН и НП.

От фактическа страна е установено, че на 25.09.2018г. Н. е управлявал МПС със СУМПС, без да притежава валидно СУМПС. От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.

150а, ал.1 от ЗДвП, а не по чл. 150 от ЗДвП.

Безспорно положение в доктрината и съдебната практика е, че когато дадено лице не е провело необходимото обучение и не е положило и издържало изпит за придобиване на правоспособност, то не притежава такава и при управление на моторно превозно средство, то нарушава разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.

Вярно е, че наказаното лице към датата на проверката е притежавало свидетелство за управление, но е и безспорно, че към същата дата последното му е било отнето. Обстоятелството, че на нарушението е дадена правна квалификация по чл. 150 от ЗДвП от АНО, вместо по чл.

150а, ал.1 от ЗДвП, както бе посочено по-горе в настоящия съдебен акт съдът намира, че не е ограничило правото на защита на наказаното лице, тъй като същото се защитава срещу факти, а не срещу приложим закон. Идентичността на фактите, изложени в обстоятелствената част на НП и АУАН говори за еднозначно, ясно и точно описание на нарушението, както изискват чл.

57, ал.1 , т.5 от ЗАНН и чл.

42, т.4 от ЗАНН.

В разпоредбата на чл.

177, ал.1, т.2 от ЗДвП, по която е санкциониран въззивника, предвижда наказание " глоба" от 100 до 300 лв. В случая на Н. е наложено максималното предвиденото в закона наказание. При определянето му съдът намира, че АНО се съобразил с разпоредбата на чл.27, ал. 2 от ЗАНН.Видно от Справката за нарушител/Водач Н. е многократно санкциониран за нарушения по ЗДвП, включително и такива по чл.150а от ЗдВП и неколкократно свидетелството му за управление на МПС е отнемано и възстановявано от контролните органи, поради което единствената справедлива санкция съответстваща на извършеното от Н. административно нарушение е глоба в максимален размер от 300 лева, така както е определен от АНО.

С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното наказателно постановление - законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.

63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-0328-001055/22.11.2018 г., с което началник Група към ОДМВР Перник, РУ-Радомир е наложил на Г.И.Н. , с ЕГН:********** *** административно наказание „ глоба“ в размер на

300.00 лева на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП .

РЕШЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване по реда на АПК пред

Пернишкия административен съд в

14-дневен срок от съобщението му до страните.

Районен съдия: