Решение № 5260 от 30.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5260 гр. Пловдив, 30.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330101642 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. А. Д., ЕГН: **********, против „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК 206613478, с която е предявен осъдителен иск правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 527.51 лева – главница, недължимо платена по Договор за потребителски кредит № *** г., евентуално да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 300 лева – недължимо платена по клауза за неустойка по Договор за потребителски кредит № *** г.

В исковата молба и в уточняваща молба, се твърди, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № *** г., по силата на който в полза на кредитополучателя, била предоставена сума в размер на 1400 лева. По договора била уговорена договорна лихва от 39.72 %.

Твърди се, че съгласно чл. 12, ал. 1 от Договора, същият следвало да бъде обезпечен, в седемдневен срок, с поръчител, отговарящ на определени условия. В случай на непредоставяне на обезпечение, кредитополучателят - ищец дължал неустойка в размер на 1006.02 лева, която следвало да се заплати разсрочено, заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечната вноска за неустойка.

Ищецът твърди, че е платил в периода от 20.08.2021 г. до 29.10.2021 г. по процесния договор за кредит сумата в общ размер от 1927.51 лева на ответника и главницата по договора била изцяло погасена.

Счита, че процесният договор е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, 10 ЗПК. Твърди, че посочените в договора стойности на лихвения процент по кредита и годишния процент на разходите не отговарят на реално прилаганите. Сочи, че поради невключването на неустойката при изчисляване на ГПР, същият не съответства на действително прилагания от кредитора. Твърди се заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излагат се съображения, че неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора, тъй като се кумулира към погасителните вноски и оскъпява кредита.

1

Искането е да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 527.51 лева главница, недължимо платена по *** г., евентуално да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 300 лева – недължимо платена за неустойка по *** г. Претендират се разноски.

От ответното дружество е депозиран отговор на исковата молба, който е постъпил извън срока по чл. 131 ГПК, с който се изразява становище, че предявеният иск е допустим.

Не оспорва обстоятелството, че му страните е сключен договор за заем от 20.08.2021 г.

Заявява, че признава иска за главница в размер на 527.51 лева.

Моли в негова тежест да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото. Сочи, че ответникът не е предприел никакви действия по събиране на каквито и да било суми, както и не се подават данни в ЦКР при БНБ за този кредит. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание, проведено на 12.11.2025 г., ищецът А. А. Д., чрез процесуалния си представител, е направил искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК, като същото е уважено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Предявеният иск е допустим, валидно е направено признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл. 237, ал.3 ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения – т.е. признато е право, с което страната може да се разпорежда – ответното дружество, чрез пълномощника си, който има изрично пълномощно за упражняване на правата по чл. 34, ал. 3 ГПК, е извършил признанието, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, то съдът следва да го зачете, като уважи изцяло предявения иск.

Поради уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 300 лева – недължимо платена по клауза за неустойка по Договор за потребителски кредит № *** г.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 50 лева за държавна такса.

Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца (л. 13) е посочено, че той се представлява безплатно от адв. Р. Р., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение.

Ето защо, съдът като взе предвид вида и размера на иска, действащата Наредба № 1/09.07.2004 г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., съдът намира, че дължимите в случая разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят в размер на 400 лева, 2 съответно в размер на 480 лева с вкл. ДДС, доколкото адвокат Р. Р. е регистриран по ЗДДС.

Посочената сума следва да се присъди в полза на пълномощника, а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този разход.

Съдът намира, че в процесния случай, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като по делото се установи, че ответното дружество с поведението си е дало повод за завеждане на иска, макар да е признал изрично исковете за основателни.

Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на сочената разпоредба.

Ответното дружество е станало причина за завеждане на делото, защото признанието, че дължи процесните суми, заплатени от ищеца в периода от 20.08.2021 г. – 29.10.2021 г., по Договор за потребителски кредит № ***., е след постъпване на исковата молба на 29.01.2025 г.

Възраженията на процесуалния представител на ответното дружество, че не е предприемало никакви действия за събиране на каквито и да е било суми, както и, че не са подавани данни в ЦКР при БНБ за този кредит, са без значение, защото сумите по договора за кредит са били платени, а и ответното дружество не представя доказателства, дори и не твърди, че е върнало неоснователно заплатените от ищеца по Договора за потребителски кредит от 20.08.2021 г., преди постъпване на исковата молба в съда – на 29.01.2025 г.

Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца, следва да се присъдят направените по делото разноски.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК 206613478, да заплати на А. А.

Д., ЕГН: **********, следните суми: сумата от 527.51 лева /петстотин двадесет и седем лева и петдесет и една стотинки/ – получена без основание по Договор за потребителски кредит № *** г., както и сумата в размер на 50 лева /петдесет лева/ - разноски по делото.

ОСЪЖДА „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК 206613478 да заплати на адвокат Р. Н. Р., АК-Пловдив, със служебен адрес – *, сумата от 480 лева /четиристотин и осемдесет лева/ с вкл. ДДС- адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на А. А.

Д., по настоящото гр.д. № 1642/2025 г. по описа на РС - Пловдив, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3