Решение № 9396 от 22.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9396 гр. С.., 22.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20211110142440 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК

Предявен e конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решение по т. 6 и по т. 8 на Общото събрание на собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес гр. С.., ул. „Г.С.Р.“ № .. , прието на ОС на ЕС, проведено на 17.06.2021г., съединен с насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 51, ал. 5 вр. чл. 6, ал., 1, т. 10 ЗУЕС от Етажна собственост, гр. С.., ул.

„Г.С.Р.“ № .. против Т. Т. К..

Ищецът Т.К. твърди, че на 17.06.2021 г. е проведено общо събрание на етажните собственици, за което е съставен протокол от тази дата. На същото било взето решение по т. 6 „Хотел. Финансово предложение от ЕС 200лв. или да плаща на ден“ и по т. 8 „Решение след гласуване по т. 6. Хотел –Както е по закон 5 кратен размер режийни, тъй като ще се извършва търговска дейност“. Твърди се, че оспорваните решения на общото събрание, обективирани в протокола от 17.06.2021г. подлежат на отмяна поради незаконосъобразно свикване и провеждане на събранието. Поддържа да не е спазена процедурата по чл. 13 ЗУЕС за свикване на СО, като не е уведомен по надлежния ред за провеждане на същото. Липсвала и покана за свикване на ОСЕС за оповестяване на датата на провеждане и дневния му ред. Наред с това сочи, че процесното събрание било проведено в противоречие на правилата по чл. 16, ал. 1 ЗУЕС, а именно – в протокола не били посочени общите части, ид. части от общите части на всеки присъствал етажен собственик, както и посочване на кворум и мнозинства за приемане на решенията. Сочи се да не са избрани председател и протоколчик/секретар на събранието, не се установява кой и какви предложения е правил, разисквания, липсва преброяване на гласовете. На следващо място атакуваните решения като незаконосъобразни. Счита, че в настоящия случай следвало да се приложи хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, тъй като имотът не се ползвал/обитавал повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Аргументира се с приложението на §1, т. 5 ДР на ЗУЕС, тъй като собственикът на самостоятелен обект в сграда отдава 1 своя недвижим имот за краткосрочно ползване по силата на сключен договор за наем.

Навежда, че тъй като ОСЕС не е посочило изрично начин на разпределяне на разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост, следвало разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост да се разпределят съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС.

На следващо място оспорва процесните решения и при твърдението, че не е спазена процедурата по чл. 16, ал. 5 и ал. 7 ЗУЕС, като твърди протоколът да не е обявен по предвидения в закона ред. Поддържа, че за проведеното ОСЕС, взетите решения и съдържанието на Протокола от същото, узнал и се запознал, след като е изпратил молба до управителя на ЕС, въз основа на което на 16.07.2021 г. получил същият на електронната си поща, поради което исковата молба била подадена в преклузивния 30-дневен срок. Иска оспорените решения на общото събрание на Етажната собственост да бъдат отменени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който излага становище за недопустимост на предявения иск, като предявен след изтичане на преклузивния срок, респективно, че ищецът не е собственик на имот в процесната ЕС, тъй като липсвали доказателства за неговата процесуална легитимация да предяви иск.

По същество поддържа неоснователност на предявените искове. Твърди, че са спазени всички законови изисквания за свикване и провеждане на ОС на ЕС, като е поставена в законовия срок покана за свикване на същото, респективно е изготвен Протокол и съобщение за изготвения протокол по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, поставени на видно място на входната врата на сградата. Сочи на събранието да е проведено и съгласно предвидения в ЗУЕС кворум. Твърди, че представеният от ищеца ръкописен протокол е работен такъв и служи за присъствен списък на етажните собственици, тъй като събранието било проведено на двора и нямало необходимите условия за неговото отпечатване. Намира за неоснователни изложените от ищеца твърдения относно начина на определяне на разходите за управление и поддръжка на общите части,като счита, че същите в конкретния случай правилно са определени, доколкото собственикът го е регистрирал ОП „Т.“ като „апартамент за гости“ с четири места за настаняване в и го отдава за краткосрочен наем. В този случай следвало да се определи дължимата месечна такса съгласна чл. 51, ал. 5 ЗУЕС, което ОС на ЕС сторило. По изложените съображения моли съда отхвърли предявения иск, а атакуваните решения като валидни и законосъобразни да бъдат оставени в сила. Претендира сторените в производството разноски.

В срока за отговор Етажна собственост, находяща се на ул. „Г.С.Р.“ № .. предявява насрещен иск срещу Т. К.. за сумата от за сумата от 600 лв., представляваща месечни вноски за разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата за периода от 06.2021г. – 12.2021г. Твърди се, че с решение от 17.06.2021 г. СО на ЕС е определила за собственика на ап.16 дължима месечна вноска за разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата в размер на сто лева. Вноската е изчислена съгласно разпоредбата на чл.51 ал. 5 ЗУЕС, като е взето предвид обстоятелството, че собственикът предлага притежавания от него апартамент под наем на външни лица. Същият бил регистриран ОП „Т.“ като „апартамент за гости“ с четири места за настаняване и го отдавал чрез краткосрочен наем. Определената от общото събрание месечна вноска за разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата е в размер на пет лева на човек, поради което и съгласно взетото от ОС на ЕС решение за петкратен размер на вноската. Сочи се ответникът да не е заплатил припадащата му се вноска за управление и поддръжка на общите части за периода 2

06.2021г. – 12.2021г., поради което моли съда да уважи предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск Т. К.. депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва начина на формиране на вноската за месечните разходи, като твърди, че същата не се установява да е определена в съответствие с изискването на чл. 48, ал. 8 и чл. 51, ал. 1 и ал. 5 ЗУЕС.

Счита, че не дължи процесната сума, тъй като не е взето валидно решение за нейното определяне. Излага, че не се установява ползването на жилището като хотел от една страна, а от друга непрекъснатото му ползване. Намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, тъй като имотът не се ползва/обитава повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Оспорва иска и по размер като излага съображения, че при прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 5 ЗУЕС и ако в Правилника на ЕС е записано или има надлежно взето решение на Общото събрание на етажната собственост, че вноската е в размер на 5 лева на месец, то ежемесечната вноска на моя доверител може да бъде определен в петкратния размер, равняваща се на 25 лева. Оспорва представения от насрещния ищец Протокол от проведено на 17.06.2021г. ОС на ЕС. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, съединен с насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 51, ал. 5 вр. чл. 6, ал., 1, т. 10 ЗУЕС.

По иска с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС

Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС може да иска отмяна на незаконосъобразно решение ОС на ЕС, като по силата на ал. 2 на същата разпоредба, молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, който срок е спазен, доколкото се иска отмяна на решение на СО на ЕС, проведена на 17.6.2021г., протоколът и съобщението за него са обявени на 17.6.2021г., 30-дневният срок изтича на 17.07.2021г. (събота), а исковата молба е изпратена чрез куриер в съда на 19.07.2021г. в първия възможен работен ден, в който изтича законоустановения 30-дневен срок съгласно горепосочената правна норма. В тази връзка съдът взема предвид и твърдението на ищеца, че е получил копие от протокола на електронната си поща на 16.07.2021г.

Видно от представен препис от нотариален кат за покупко-продажба ищецът Т.К. се легитимира като собственик на имот – апартамент № 16 в ЕС, находяща се на ул.

„Г.С.Р.“ № ... Предвид изложеното съдът приема, че исковата молба е подадена в преклузивния срок и от активно легитимирана страна – собственик на самостоятелен обект в ЕС, поради което следва да се разгледа по същество.

В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения, на които основава своите искания или възражения. На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже по иска с правно основание чл. 40 ЗУЕС, че решението, чиято отмяна се иска, е било взето, че е собственик на обект в сградатаетажна собственост, както и че е предявил иска за тяхната отмяна в преклузивния срок.

В тежест на ответната страна е да докаже по делото, че при вземане на посоченото в исковата молба решение на Общото събрание на етажната собственост са спазени 3 изискванията за неговото свикване, провеждане и разгласяване, в това число и относно съдържанието на реквизитите на протокола от проведеното на 17.06.2021г. ОС, както и, че взетите решения не противоречат на императивни материалноправни норми.

При предявен иск за отмяна по чл. 40 ЗУЕС съдът не разполага с правомощие да проверява изцяло законосъобразността на приетото решение, като с оглед на диспозитивното начало в гражданския процес следва да се произнесе само по изрично посочените от ищеца основания за отмяна, доколкото само те представляват основанието на предявения иск. Във всички случаи тези нарушения следва да са конкретно посочени и именно те определят спорния предмет /в този смисъл решение № 37/20.04.2016 г. по гр. д. № 4432/2015 г., I г. о. на ВКС/. С оглед исковия характер на производството и при спазване на принципа на диспозитивното начало, установен в чл.

6, ал. 2 ГПК, предметът на делото е очертан от изложените в исковата молба обстоятелства, поради което съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в нея и не следи служебно за законосъобразността на решенията, взети от Общото събрание на етажните собственици на процесната сграда на 17.06.2021 г.

Първият спорен въпрос в производството е дали общото събрание е свикано и проведено редовно по установения в ЗУЕС ред. Ищецът навежда твърдения за нарушение на процедурата по свикване с аргумента, че същото не е оповестено по предвидения в чл. 13 ЗУЕС ред и е възпрепятствало неговото участие.

Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не по-рано от 24 часа след поставянето. В поканата се посочват дневният ред на общото събрание, датата, часът и мястото на провеждането му. Посочените разпоредби са императивни и очертават задължителната процедура, която следва да бъде спазена с оглед законосъобразното свикване и провеждане на съвместното общо събрание на ЕС, като изпълнението на описаните действия следва да бъде доказано пълно и главно от ответниците като положителен факт, на който те основават твърденията си за законосъобразност на взетите решения.