Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 464 от 13.06.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1572/2024
Вид
Решение № 464
Подписан
13.06.2025
В сила
10.03.2026
Състав
Галя Димитрова Русева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Бургас, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Д. Русева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело № 20242100101572 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Р. А. С. с ЕГН ********** и адрес с. ******, Общ. *******, със съдебен адрес гр. Бургас, ул.

„Цар Симеон І“ № 111, вх.Б, ет.1, ап.2, против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр.

София, р-н „Искър“, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Д. С.

Д., Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц., с която се претендира постановяване на решение, с което на осн.чл.432 вр.чл.429 КЗ ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 2 589,10 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца вследствие ПТП на 30.03.2024 г. с МПС л.а. марка „*****“, модел „******“ с рег.№ А ***** НН, управляван от С. Б. М., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със сумата от 3 674,41 лв. – лихва за забава върху главницата от 50 000 лв., начиная от датата на увредата – 30.03.2024 г. до предявяването на иска – 09.10.2024 г., и сумата от 190,27 лв. – лихва за забава върху главницата от 2 589,10 лв., начиная от датата на увредата – 30.03.2024 г. до предявяването на иска – 09.10.2024 г., както и законната лихва върху главниците от датата на 1 предявяване на исковете до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 30.03.2024 г. около 13.51 ч. на главен път ІІІ-5392, посока от гр. ***** към с. *****, на около 200 м преди с.

****** е възникнало ПТП с участието на МПС – л.а. марка „****“, рег.№ А*****НН, управляван от С. Б. М., като в същото превозно средство се е намирал и ищецът. Сочи се, че причината за ПТП била допуснати от водача нарушения на правилата за движение по ЗДвП, като в резултат на това деяние по непредпазливост била причинена на ищеца телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на бедрената кост, множество екскориации и разкъсноконтузни рани в областта на дясната подбедрица с дължина на две от тях 20 см и 15 см. На същата дата ищецът бил приет за оперативно лечение в МБАЛ „Сърце и мозък“ – Бургас по клинична пътека № 217.1 – оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник. Ищецът бил опериран на същата дата, като му било извършено закрито наместване на фрактура на фемура, без вътрешна фиксация. Няколко дни по-късно, на 02.04.2024 г., на ищеца била извършена втора оперативна намеса – открито наместване на фрактура на фемура с вътрешна фиксация. Сочи се, че в резултат на увредите ищецът е претърпял неимуществени вреди под формата на болки и страдания в продължителен период от време, тъй като не е бил в състояние да стъпва изобщо на крака си, както и да го натоварва, да се обслужва самостоятелно и да ходи. Периодът на неговата рехабилитация бил продължителен и болезнен, като постепенно са били включвани помощни средства – патерици, необходими за неговото придвижване, ползването на които се оказало нужно за дълъг период от време. Твърди се, че вероятно на ищеца ще се наложи да бъде извършена трета операция за премахване на фиксиращите костите импланти. По време на лечението си същият извършил разходи в общ размер на 2 589,10 лв. към датата на исковата молба, които са конкретизирани, както следва: с фактура ********93/05.04.2024 г. е закупен бедрен пирон и комплект винтове в размер на 1 900 лв.; заплатено допълнително обслужване в болницата на стойност 160 лв. съгласно фактура № *****00/05.04.2024 г.; закупени консумативи и лекарства на стойност 49,69 лв. съгласно фактура от 07.04.2024 г.; закупени лекарства на стойност 369,41 лв. съгласно фактура № *******33/07.04.2024 г.; заплатени прегледи на стойност 110 лв. съгласно фактура № ********67/10.07.2024 г. Твърди се, че ответното дружество е застраховател и страна по договор за сключена 2 застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил с рег.№ А ***** НН към датата на настъпване на процесното ПТП, поради което носи отговорност за причинените от застрахования на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – настъпилото ПТП, съгласно чл. 432 вр.чл.429 КЗ. С покана вх.№ 6628/15.07.2024 г. застрахователят бил поканен да заплати на ищеца обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди по посочена в поканата банкова сметка. До момента липсвало плащане от страна на ответника, поради което, наред с дължимите обезщетения за вреди, същият дължал на ищеца и лихви за забава за периода след получената застрахователна претенция. С оглед на това, предявяват се осъдителни искове срещу дружеството-застраховател за сумата от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихва за забава в размер на 3 674,41 лв. върху главницата за периода от датата на увредата до предявяването на иска; сумата от 2 589,10 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихва за забава в размер на 190,27 лв. върху главницата за периода от датата на увредата до датата на предявяване на иска, както и законна лихва върху главниците от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

В съдебно заседание ищецът изпраща процесуални представители, които поддържат исковете, сочат доказателства и претендират присъждане на разноски. В с.з. на 19.12.2024 г. същите оспорват възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, като заявяват, че той е бил с поставен обезопасителен колан по време на ПТП-то, а в условията на евентуалност – че непоставянето на предпазен колан в случая няма отношение към настъпилите увреждания; отричат също ищецът да е знаел, че М. е бил неправоспособен водач, както и евентуално да е знаел за употребата на алкохол или наркотични вещества от страна на водача.

Правното основание на предявените при условията на обективно съединяване искове е чл. 432 вр.чл.429 КЗ и чл. 429, ал.3 КЗ.

Ответното дружество е депозирало в законоустановения срок отговор на исковата молба, в който не е оспорило, че е страна по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС съгласно застрахователна полица № ******** с валидност от 12.05.2023 г. до 11.05.2024 г., както и че на 15.07.2024 г. пред застрахователя е депозирана претенция от ищеца за 3 изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 КЗ, по която е била образувана щета № ******** и по която до момента липсва плащане.

Оспорва събитието и твърдението, че ищецът е пострадал при него, доколкото липсват данни за механизма на ПТП и пострадали лица. В условията на евентуалност сочи, че водачът няма вина за настъпилото ПТП, респ. прави възражение за съпричиняване на резултата от страна на ищеца като пострадал, тъй като водачът е бил неправоспособен към датата на ПТП-то и ищецът е знаел това, както и че е знаел за евентуалната употреба от страна на водача на упойващи/наркотични вещества или алкохол. Твърди се също, че ищецът е пътувал без правилно поставен предпазен колан, и че с оглед на това и неговият принос не по-малко от 80 %, на осн.чл.51, ал.2 ЗЗД следва да се намалят обезщетенията при евентуално уважаване на исковете. Твърди се също, че претенцията за неимуществени вреди не отговаря на критериите за справедливост, още повече че видно от издадената медицинска документация, операцията на ищеца е преминала успешно, следоперативният период е бил гладък и без усложнения, изписан е с подобрение, оздравяването му е протекло нормално. Оспорва се претенцията за имуществени вреди, като се сочи, че липсват доказателства същите разходи да са извършени във връзка с проведеното лечение на ищеца, както и че разходите са направени от него; оспорват се и исковете за изтекли лихви за забава, като се сочи, че към заявената пред застрахователя претенция не са били приложени никакви документи и това е мотивирало последния да не извърши плащане; в условията на евентуалност се сочи, че лихви за забава се дължат след изтичане на рекламационните срокове.

В с.з. ответникът се представлява от юрисконсулт, който ангажира доказателства и претендира присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал.8 ГПК. В писмена молба от 16.04.2025 г. прави възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовия представител.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно, че на 30.03.2024 г. около 13.51 ч. на главен път 4

ІІІ-5392, посока от гр. ***** към с. ******, на около 200 м преди с. ****** е възникнало ПТП с участието на МПС – л.а. марка „*****“, рег.№ А **** НН, управляван от С. Б. М., като в същото превозно средство се е намирал и ищецът. От представените писмени доказателства се установява, че вследствие на инцидента за ищеца са настъпили описаните в исковата молба увреждания, изразяващи се в счупване на тялото на бедрената кост, множество екскориации и разкъсно-контузни рани в областта на дясната подбедрица с дължина на две от тях 20 см и 15 см. На 30.03.3034 г. ищецът е бил приет за оперативно лечение в МБАЛ „Сърце и мозък“ – Бургас по клинична пътека № 217.1 – оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник, бил е опериран на същата дата, като му е извършено закрито наместване на фрактура на фемура, без вътрешна фиксация, а на 02.04.2024 г. му е била извършена втора оперативна намеса – открито наместване на фрактура на фемура с вътрешна фиксация.

Няма спор, че на процесната дата в автомобила, с който е допуснато въпросното ПТП - л.а. марка „*****“, рег.№ А ***** НН, са пътували ищецът и св. С. Б. М., като спорът е кой от двамата е причинил с действията си произшествието. От изпратените от ОД МВР Бургас, РУ Камено писма, приложени по делото, се установява, че по случая е образувано ДП № 434ЗМ269/2024 г. по описа на ІІ РУ Бургас за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“ вр.чл.342, ал.1 НК за това, че на 30.03.2024 г. около 13.51 часа, на главен път ІІІ-5392, посока гр. **** към с. ******, на около 200 м преди с. ******, при управление на МПС – л.а. марка „***“ с рег.№ А **** НН, нарушил правилата за движение, като допуснал по непредпазливост причиняването на средна телесна повреда на Р. А. С., като към настоящия момент до приключване на устните състезания пред БОС, по ДП няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

С. Б. М. е разпитан като свидетел в с.з. на 13.02.2025 г. и същият твърди, че на въпросната дата двамата с ищеца, който е негов близък приятел и са израснали от деца, са се качили в лекия автомобил марка „БМВ“, собственост на бабата на М., за да се повозят, като св. М. подкарал автомобила извън с.

****** и на около 2-3 км от селото направил обратен завой. Тогава ищецът го помолил да му даде да покара малко автомобила и М. не могъл да му откаже, понеже били близки, а и ищецът доста му се помолил. Докато ищецът карал 5 автомобила обратно към с. ******, на около 1-2 км от селото станал инцидентът – автомобилът се ударил в стълб. М. тогава седял на предна дясна седалка, до шофьорското място, изгубил съзнание и като се свестил, и двамата с ищеца били извън автомобила, без да знае как са излезли оттам. М. не си спомня дали при идването му в съзнание е имало други хора около тях. На въпроса дали е добре, ищецът му отговорил, че е добре, но има лека болка в крака. Не можел да стане, тъй като бил със счупен крак, и свидетелят М., като го видял, че не може да върви, тръгнал към селото да търси помощ от близки, които да ги закарат до болница. М. твърди, че автомобилът е бил оборудван с предпазни колани, но те не са ги поставили. Вследствие на инцидента, М. бил със счупена ръка и едно момче от селото до закарал до МБАЛ „Дева М.“. На връщане към автомобила, М. заварил на място полиция, а на въпроса кой е управлявал автомобила, отговорил, че е бил той, защото се страхувал родителите му да не му се карат, ако разберат, че е дал на друг да управлява.