Решение № 5878 от 16.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5878 гр. София, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100503689 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 15194/29.12.2022 г., постановено гр. д. № 6993/2022 г. по описа на СРС, 138 състав, е признато за установено по предявен от ЗК „Л.И." АД против ЗД „Е.“ АД иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 411, ал.

1 КЗ, че ЗД „Е.“ АД дължи на ЗК „Л.И." АД сумата от 589,50 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 2000-1261-20-000069 по застраховка "Каско“ на МПС, обективирана в застрахователна полица № 93001910046812, със срок на валидност от 29.06.2019 г. до 28.06.2020 г., за вреди на лек автомобил " БМВ Х6", с рег. № ****, причинени при ПТП на 24.04.2020 г. вследствие противоправно поведение на водач на лек автомобил " Тойота Корола", с рег.

№ ****, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника по застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законна лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.10.2021 г. по ч.гр.д.№ 49797/2021 г. на СРС, 138 състав.

Със същото решение предявеният иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 411, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата над сумата от 589,50 лв. до пълния предявен размер от 653,00 лв.

Отхвърлен е и предявеният от ЗК „Л.И." АД против ЗД „Е.“ АД иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за периода 1 от 24.06.2020 г. до 25.08.2021 г. в размер на 77,63 лева.

Съобразно изхода на спора е разпределена отговорност за разноски и за двете страни в производството.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба, подадена от ЗК „Л.И.“ АД срещу решение № 15194 от 29.12.2022 г., постановено по гр. д.

№ 6993/2022 г. по описа на СРС, 138 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Застрахователно дружество Е.“ АД дължи на ЗК „Л.И.“ АД сумата над 589,50 лв. до пълния предявен размер от 653 лв., както и сумата от 77,63 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 24.06.2020 г. до 25.08.2021 г. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Счита, че съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото, достигнал е до законосъобразни правни изводи за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача, чието увредено имущество е било застраховано, правилно е приел, че съпричиняването следва да се изчисли в размер на

10%.

Неправилно, според жалбоподателя обаче, първоинстанционният съд е приел, че определеният процент на съпричиняване следва да се приспадне от изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, а не от действителната стойност на причинените вреди. Моли въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. По отношение на частта на решението, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 77.63 лв. въззивната жалба е бланкетна и не съдържа конкретни оплаквания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Застрахователно дружество Е.“ АД, с който същата се оспорва с доводи за нейната неоснователност.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила и насрещна въззивна жалба от „Застрахователно дружество Е.“ АД, с която решението се обжалва в частта, в която са уважени предявените срещу него искове. В жалбата се излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, тъй като е постановено при допуснати от първия съд нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и при непълнота на доказателствения материал. Твърди се, че процентът на съпричниняване от страна на водача на лек автомобил „БМВ Х6“ е по-висок от приетия от първата инстанция, като счита, че същият следва да се определи в размер на 40-50%. Моли съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове, а в условие на евентуалност – да приеме по-висок процент на съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „БМВ Х6“.

2

Подаден е и отговор на насрещната жалба от ЗК „Л.И.“ АД. В отговора се излагат доводи, че решението в обжалваната част е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства.

Отправя се искане първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част да бъде потвърдено, като се присъдят разноските във въззивното производство.

По делото е постъпила и въззивна жалба с вх. № 58106/01.03.2023 г., подадена от „Застрахователно дружество Е.“ АД, срещу решение № 1681/06.02.2023 г., постановено по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК с искане за неговата отмяна.

В законовия срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗК „Л.И.“ АД, с който същата се оспорва.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема за установено следната безспорна между страните фактическа обстановка:

Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с 411, ал. 1 КЗ за установяване съществуване на вземания на ищеца против ответника за сумата от 653,00 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 2000-1261-20-000069 по застраховка " Каско на МПС, застрахователна полица № 93001910046812, със срок на валидност от 29.06.2019 г. до 28.06.2020 г., за вреди на лек автомобил " БМВ Х6", с рег. № ****, причинени при ПТП на 24.04.2020 г. вследствие противоправно поведение на водач на лек автомобил " Тойота Корола", с рег.

№ ****, чиято гражданска отговорност е застрахована от длъжника по застраховка " Гражданска отговорност", ведно със законна лихва от 26.08.2021г. до изплащане на вземането, както иск по чл. 422 ГПК, вр. с чл.

86 ЗЗД за установяване дължимостта на мораторна лихва за периода от 24.06.2020 г. до 25.08.2021 г. в размер на 77,63 лева, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.10.2021 по ч.гр.д. № 49797/2021 г. по описа на СРС, 138 с-в.

Безспорно е между страните, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” на МПС за лек автомобил "БМВ Х6", с рег. № ****, по застрахователна полица № 93001910046812, със срок на валидност от 29.06.2019 г. до 28.06.2020 г., наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на процесното ПТП по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно МПС с марка "Тойота“, модел „ Корола", с рег. № ****, както и че по изпратена регресна покана при ответника е образувана преписка по щета № 1500106394, по която е изплатена сумата от 653 лв. и остатъкът до пълно 3 претендираната стойност от 1306 лева /изплатена от ищеца на водача на увреденото МПС с марка „МБВ Х6“/ не е заплатен.

Безспорен по делото е и механизмът на деянието, установен от представения по делото двустранен констативен протокол, съдебнотехническа експертиза и свидетелските показания на двамата водачи, участвали в процесното ПТП. От горните доказателства, се установява, че на 24.04.2020 г., около 18:30 часа, свидетелят Гелев управлявал застрахования при ответника л.а. „ Тойота Корола“, с рег. № ****, в гр. София, по ул. „Иван Сусанин“ с посока на движение от бул. „Братя Бъкстон“, като на кръстовището с ул. „Ген. Стефан Тошев“ предприел маневра за ляв завой с около 5-10 км/ч, отклонявайки вниманието си надясно, в резултат на което реализирал ПТП със застрахования при ищеца лек автомобил "БМВ Х6", с рег. № ****, който бил спрян от свидетеля Георгиев в лявата част на пътното платно, на самия ъгъл на кръстовището, непосредствено след началото на ул.

„Ген. Стефан Тошев“. Съобразно свидетелските показания и изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза св. Георгиев не е имал възможност да предотврати произшествието, тъй като превозното средство е било спряно състояние, а св. Гелев е имал възможност да предотврати произшествието, като при извършване на маневрата ляв завой осигури безопасна странична дистанция от паркирания в лявата страна л. а. "БМВ Х6" Безспорно е по делото също така, че в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, причинено виновно от водача на лек автомобил с марка „Тойота“, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, са причинени имуществени вреди на лек автомобил "БМВ Х6", застрахован при ищцовото дружество, които, според приетото и неоспорено от страните експертно заключение, имат средна пазарна стойност в размер на 1731,36 лв.

Безспорно е също така, че застрахователят-ищец е обезщетил водача на л. а. "БМВ Х6" за причинените от произшествието имуществени вреди със сумата от 1306 лева, половината от която доброволно извънсъдебно е заплатена от ответното дружество по получена /на неустановена по делото дата/ от него регресна покана от ищцовото дружество.

Не се спори по делото и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л. а. "БМВ Х6", който е спрял автомобила си на самия ъгъл на кръстовището.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с 4 изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението съдът намира следното:

По искът с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 411 КЗ:

Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на МПС, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

Видно от законовата разпоредба, предпоставките за предвидената суброгация са: 1./ наличие на вреди, настъпили в резултат на виновно противоправно поведение на друго лице, спрямо което за увредения е възникнало вземане на деликтно основание - т.е. осъществяване на общия състав на чл. 45 ЗЗД; 2./ наличие на действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца по иска по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3. / застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение; 4./ наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по иска, по силата на което последният носи на договорно основание риска за неговата гражданска отговорност.

Разпечатката съдържа 43 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/905260fa-d7b4-4b25-8365-134bf9ff112a