Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 3851 от 24.08.2015, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
571/2015
Подписан
24.08.2015

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Публикувай

Решение №

Номер

Година

19.12.2012 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

12.07

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Маргарита Коцева

Секретар:

Илияна Стоилова Величка Пандева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Маргарита Коцева дело номер

20121200600063 по описа за

2012 година

Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по жалба на А. Д. П. и Д. А. П. от Г. П. – подсъдими по делото, срещу постановената по н.о.х.д. № 340/2011 г. по описа на Районен съд – П. присъда № 31 от 17.01.2012 г.

В жалбата се сочи, че подсъдимите не се признават за виновни и искат да представят допълнителни доказателства пред окръжния съд. Сочат, че не са доволни от действията на П. и полиция по техните жалби и поради това са били афектирани, като искат допълнително разследване, тъй като колата е била унищожена и от други потърпевши, ощетени от В.

Пред въззивната инстанция е проведено съдебно следствие, като са събрани писмени доказателства, назначена е повторна и допълнителна съдебно-оценителна експертиза, по която е представено писмено заключение, вещото лице е изслушано в съдебно заседание.

Пред въззивната инстанция подсъдимите се явяват лично, не сочат доказателства освен направените искания за събиране на такива във въззивната инстанция от служебния защитник на подс. А. П..

Представителят на О. П. – Б. в хода на съдебните прения прави искане за потвърждаване или изменение на постановената от районния съд присъда, сочи, че същата е правилна и законосъобразна относно установената виновност на подсъдимите в извършено престъпление, като с оглед изслушаната във въззивната инстанция експертиза заявява, че няма пречка да бъде смекчена наказателната отговорност на подсъдимите съобразно експертните изводи.

Гражданският ищец и частен обвинител Б. В. изразява несъгласие с изготвената оценка от в.л. във въззивната инстанция, но в хода на пренията изразява съгласие с казаното от прокурора.

В последното с.з. подсъдимите не се явяват. Служебният защитник на подс. А. П. пледира за постановяване на решение, с което присъдата на районния съд бъде изменена, като деянието се квалифицира по чл. 216, ал. 1 НК, а наказанието се наложи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” НК. Излага и съображения, че обвинението срещу подсъдимия А. П. почива само въз основа на косвени доказателства, чийто обем не бил достатъчен, за да се изведе извод за неговата виновност. Сочи, че експертното заключение, изготвено във въззивната инстанция, е обосновано и съобразено с действителната стойност на автомобила и на причинените щети, като е недопустимо като части на автомобил с над 20-годишна експлоатация да бъдат вложени такива, които струват два пъти повече от стойността на целия автомобил.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по изпратеното дело, изложените доводи в жалбата, събраните доказателства в хода на проведеното съдебно следствие пред районния и окръжния съд и становището на страните в хода на съдебните прения, намира следното от фактическа и правна страна:

С обжалваната присъда подсъдимите А. П. и Д. П. са признати за виновни в това, че на 24.09.2010 г. в Г. П., на У. „Ц. Б. III”, пред аптека „Теко”, в съучастие като съизвършители, противозаконно повредили чужда движима вещ - лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра”, с ДК № Е 4800 АХ, собственост на Б. В. В. от Г. П., като счупили: предно челно стъкло на автомобила, задно панорамно стъкло, четирите стъкла на предна дясна, предна лява, задна дясна и задна лява врати на автомобила, стопове – десен и ляв на автомобила, преден ляв и преден десен фар на автомобила, огънали тавана на автомобила, с което причинили значителни вреди на стойност 3 731.88 лв. на собственика Б. В., като за извършено престъпление по чл. 216, ал. 5, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК на всеки един от подсъдимите е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години. С присъдата районният съд на основание чл. 59 НК е приспаднал при изпълнение на определените наказания времето, през което подсъдимите са били задържани за срок до 24 ч. по ЗМВР със заповеди № 233/24.09.2010 г. и № 234/24.09.2010 г. С обжалваната присъда е уважен и предявения от пострадалия Б. В. срещу подсъдимите П. граждански иск, като подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят на гражданския ищец В. сумата от 3 731,88 лв. като обезщетение за причинените имуществени вреди от извършеното престъпление, а по сметка на РС - П. подсъдимите А. П. и Д. П. са осъдени да заплатят солидарно сумата от 145 лв. разноски по делото и сумата от 149.28 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, районният съд се е произнесъл и какво да стане с веществените доказателства.

При отразяване на годината на проведеното с.з. в атакуваната присъда е допусната техническа грешка, като е посочено, че е 2011 г., което не следва да се приема за съществено процесуално нарушение /при посочване номера на присъдата е отразена 2012 г., когато е било с.з. съгласно и изготвения протокол/, тъй като тази техническа грешка не се е отразила на правата на страните.

От събраните доказателства по наказателното производство следва да се приеме фактическа обстановка, която се различава от описаната в мотивите на районния съд досежно стойността на причинените вреди на автомобила на гражданския ищец, като в останалата част въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически изводи. Следва да се приемат следните факти на случилото се:

Непротиворечиви са доказателствата по делото за родствената връзка между подсъдимите - същите са баща и син, за семейното и материалното им положение – подсъдимият А. П. живее с родителите си, двамата подсъдими са с недобро материално състояние, неосъждани са. По делото са събрани противоречиви доказателства относно предхождащите деянието взаимоотношения между подс. А. П. и св. Р. В., син на гражданския ищец по делото, относно автомобила, предмет на престъплението по настоящето дело. Правилно районният съд е възприел като достоверни за тези обстоятелства обясненията на подсъдимите, тъй като в подкрепа на същите са показанията на св. Р. В., Б. В. и М. Г., събраните писмени доказателства във въззивната инстанция. Свидетелите В.не отричат факта, че са имали уговорка с подс. А. П. за продажба на автомобила, макар че св. Б. В. не съобщава никакви конкретни факти относно тези уговорки, които според обясненията на подсъдимите и показанията на св. Р. В. са били правени от последния, като дори в показанията си пред районния съд гражданският ищец твърди, че автомобилът е изцяло негов, не е продаван, а в следващ момент заявява, че малкият му син се е бил “договорил с господата да го продадем”, не го давал на други лица, които също искали да го купят, макар че са предлагали по-добра цена. Непротиворечиви са обясненията на подс. А. П. и показанията на св. Р. В., че са се договорили за продажба на колата за сумата от 1 100 лв. /според обясненията на подсъдимия/ и за 1 100 – 1 300 лв. според показанията на св. Р. В., който не е сигурен за точната сума. В подкрепа на заявеното от подсъдимите, че А. П. е дал на св. Р. В. 1 000 лв. за колата и поради това същата му е била предадена да я управлява, са показанията на св. М. Г., който е незаинтересован от изхода на делото и възпроизвежда заявеното му от свидетеля Р. В. непосредствено след деянието, че една част от автомобила /не посочва каква/ е заплатена и поради неплащане на цялата сума св. Р. В. си взел автомобила. Неуредените финансови отношения са мотива, подтикнал подсъдимите да извършат престъплението, както е прието от районния съд – заплатените 1 000 лв. за покупка на автомобила, вземането на същия от св. Р. В. недълъг период от време преди извършване на престъплението, установените претенции към същия автомобил от други лица, с които също е имало уговорки за продажба, установените след като вече е имало уговорки за продажба, наложени запори за такава върху конкретния автомобил – на 22.12.2009 г. и на 29.01.2010 г. е имало вписани два запора за продажбата на автомобила, невръщането на сумата от 1 000 лв. – всички тези обстоятелства са довели до това подсъдимите да са ядосани от случилото се и да решат да причинят щети на лицата, заради които самите те са претърпели имуществени вреди, като не са искали да им върнат дадените на отпаднало основание пари.

На 24.09.2010 г. вечерта св. Р. В. и негов приятел – св. Б. Я., се придвижили с лекия автомобил, за който са били правени уговорки между Р. В. и А. П., а именно л.а. марка „Опел” модел „Вектра” с рег. № .., собственост на бащата на св. Р. В. – св. Б. В., до аптека „Теко” в Г. П.. Св. Р. В. останал в автомобила пред аптеката, а св. Я. влязъл вътре да купи лекарства. Към Р. В. се приближил подс. А. П. и двамата започнали да се разправят за платените от А. П. пари, които не му били върнати, имало и размяна на удари между двамата, удар по шофьорската врата от подс. А. П.. След малко подс. А. П. се отдалечил, св. Р. В. влязъл в аптеката, за да види дали неговият приятел е приключил с покупката, след което излезли навън, където вече се появил отново подс. А. П. ,с него бил и баща му – подсъдимия Д. П., като с тях имало и неустановено в хода на разследването лице. Подс. Д. П. носил в ръце парче от тротоарна плочка и го хвърлил в прозореца на предната лява врата на автомобила, като то се счупило, след което взел парчето плоча и започнал да чупи останалите прозорци и да рита автомобила, а по същото време подс. А. П. също ритал автомобила, с неустановен предмет счупил фаровете на автомобила, след което се качил върху покрива на автомобила и започнал да скача върху него и го деформирал. В резултат на действията на двамата подсъдими на автомобила били нанесени повреди - счупени предно челно стъкло на автомобила, задно панорамно стъкло, четирите стъкла на – предна дясна, предна лява, задна дясна и задна лява врати на автомобила, стопове – десен и ляв на автомобила, преден ляв и преден десен фар на автомобила, бил огънат и тавана на автомобила.

Макар и да са налице противоречия в гласните доказателства за това дали подсъдимите са нанасяли удари по автомобила на гражданския ищец и са причинили безспорно установените повреди по същия, районният съд е направил правилен анализ на противоречивите доказателства за тези обстоятелства, като обосновано не е кредитирал обясненията на подсъдимите, че същите не са извършвали на 24.09.2010 г. действия, довели до причиняване на всички установени повреди на автомобила на св. Б. В., тъй като в подкрепа на преките свидетелски показания за това, че именно подсъдимите са повредили автомобила, са налице косвени гласни доказателства, които също установяват този факт. Районният съд не е имал основание да се съмнява в показанията на св. Б. Я., макар и същият да е приятел на св. Р. В. – св. Я. е пряк очевидец на случилото се, видял е, че подс. Д. П. е носел плочка, която захвърлил по колата и с тази плочка е продължил да чупи стъклата на автомобила, че подс. А. П. е скачал върху покрива на автомобила като в ръцете си е държал „някакво дърво” (в този смисъл са и показанията на другия очевидец на действията на подсъдимите – св. Р. В./, като подс. А. П. в обясненията си признава счупването на едно от стъклата на автомобила. Макар и св. Р. В. в конкретния случай да има интерес от изхода на делото заради родствената му връзка с гражданския ищец и частен обвинител и неуредените финансови отношения с подс. А. П., по отношение на извършените от подсъдимите действия на 24.09.2010 г., с които са причинени вреди на управлявания от него този ден автомобил, показанията на този свидетел правилно са приети от районния съд като последователни и подкрепящи се от останалия събран по делото доказателствен материал - показанията на полицейските служители, които установяват, че подсъдимият А. П. е избягал, а подсъдимият Д. П. е бил много близко до автомобила, установен на място с много нанесени повреди, пред тях свидетелите Р. В. и Б. Я. са дали обяснения за причините да бъде сигнализирана полицията и кой е повредил и защо автомобила. Обясненията на подсъдимите, в които същите отричат да са повреждали автомобила на В., правилно не се приети за достоверни, тъй като са тяхна защитна позиция по делото и в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал.