Решение № 180 от 21.02.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Пазарджик, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20215220102819 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.„Малинова долина”, ул.

„Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, представлявано от управителя Р. И. М.Т., ЕГН- ********** срещу Т. В. К. , ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул.“********, обл. Пазарджик, с цена на иска – 1416.80 лева.

Подадена е искова молба от ищцовото дружество, в която се твърди, че на 13.06.2013г. в гр.Пазарджик е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 13.06.2013 г. между „Обединена Българска Банка” АД с ЕИК 000694959, в качеството на Кредитор и Т. В. К., ЕГН **********, в качеството на Кредитополучател. По силата на този договор Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя кредит в размер на 1514.00лв. за покриване на потребителски нужди. Разрешеният кредит е преведен по сметка в банката на името на Кредитополучателя. Същият се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. Съгласно чл.4,2 Лихвения процент към датата на сключване на договора е в размер на 7,5 годишно. Годишният процент на разходите (ГПР) към датата на отпускане на кредита е 8,29%.

1

Твърди се, че погасителните вноски за издължаване на кредита се заплащат ежемесечно на 14-то число на месеца, като ответникът се е задължил да погася задължението си общо на 36 месечни анюитетни вноски, в размер на 49,30лв., с краен срок на погасяване на кредита до 14.06.2016г.

След усвояване на Кредита, кредитополучателят извършвал погасявания, след което е преустановил плащанията, като е останала непогасена главница в размер на 999.26лв. и съответно лихва за забава.

Твърди се, че на 31.01.2018г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Обединена Българска Банка” АД с ЕИК 000694959 и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК 131001375, по силата на който, задължението на Кредитополучателя, произтичащо от произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 13.06.2013г., е изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.

Твърди се, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, Длъжникът е уведомен, че Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС Матрикс” ЕООД. Съгласно изрично пълномощно, ищецът - „ЕОС МАТРИКС” ЕООД е изрично упълномощен от Цедента - „Обединена Българска Банка” АД, да извършва уведомяване от името и за сметка на Цедента. Разпоредбата на чл.99 ал.3 ЗЗД е осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник, не опорочава изпълнението. Уведомлението за цесия е изпратено на 07.08.2020г. на постоянния адрес на ответника, който съвпада с този, посочен в Договора за кредит. Писмото се връща с отбелязване „непотърсено“, като на основание чл.15, ал.4 от договора уведомлението се счита връчено в деня на изпращането. Въпреки това, моля на основание чл.235 ал.3 ГПК да приемете, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на Уведомление изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, Кредитополучателят получава уведомлението изходящо от „Обединена Българска Банка” АД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока.

Сочи се, че „ЕОС МАТРИКС” ЕООД пристъпил към принудително събиране на вземането си по договора в размер на 1 416.80лв, от които:

2

999.26лв.-главница и 417.54лв.-лихва за забава за периода от 14.06.2016г. до датата на подаване на заявлението, чрез подаване на заявление до Районен съд Пазарджик на 20.05.2021 г. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като е образувано ч.гр.дело № 1704/2021 г., по което е издадена Заповед за парично изпълнение. Срещу издадената заповед ответникът подава възражение, за което сме уведомени със съобщение, надлежно връчено на 22.07.2021 г.

Сочи се, че във възражението се твърди, че ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на задължението по Договора за кредит не е осъществено. Не било известно и основание, на което задължението за погасяване на получения от длъжника кредит да е отпаднало.

Сочи се, че гореизложеното е породило правния интерес на ищцовото дружество, да предяви иск за установяване на вземанията по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 13.06.2013г.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Т. В. К., ЕГН:**********, с адрес гр.Пазарджик, ул. „********* дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, сумата от 1 416.80лв., от които: 999.26лв. - главница и лихва за забава - 417.54лв. - за периода от 14.06.2016г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, представляващи неизплатено задължение по усвоения кредит по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 13.06.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се присъдените разноски по заповедното и по исковото гражданско дело.

Посочена е банкова сметка на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по която ответникът може да заплати исковата сума. Сочат се доказателства.

Направени са доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез адв. П., в който се посочва, че предявеният иск за допустим, но частично основателен, а именно: искът за сумата от 999.26 лв. главница е частично основателен, като се твърди, че върнатата част от заемната сума е значително по-висок; искът за сумата от 417,54 лв. - лихва за 3 забава е частично основателен, като твърди, че част от претендираната сума е погасена по давност.

Прави се възражение и за недействителност на договора за кредит.

Ответникът не представя доказателства. Не се възразява да се приемат приложените към исковата молба доказателства. Не се възразява да бъдат събрани исканите от ищцовото дружество доказателства, вкл. и допускането исканата на ССчЕ. Направени са доказателствени искания.

В проведенето на 21.01.2022г. открито съдебно заседание по делото, на основание чл.233 ГПК ищецът е направил отказ от претендираната от него лихва за забава над размера от 304.50 лв. , дължима за периода от 14.06.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда /20.05.2021г./.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

Видно от приложеният по делото заверен препис от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение с номер №2780986 от 13.06.2013г., на посочената дата бил сключен същият между „Обединена Българска Банка“АД - в качеството на Кредитор, и ответника Т. В. К. , ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул.“*********, обл. Пазарджик, в качеството му на Кредитополучател. По силата на сключения между страните договор, ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит за потребителски ц е л и на ответника в размер на 1514.00 лв. /хиляда петстотин и четиринадесет лева/. Сумата, предмет на горепосочения договор, е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в договора, с което „Обединена Българска Банка“АД е изпълнил задължението си по него. Въз основа на сключения между страните договор, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 36 месечни анюитетни вноски - всяка по 49,30 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите - 8.29 %.

От приетите по делото доказателства, се установява, че ответникът К. е преустановил плащането на вноските по кредита, след като е погасил част от дължимите месечни вноски.

4

На основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2018г. и приложенията към него, сключен между „Обединена Българска Банка” АД и „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК 131001375, задължението на Кредитополучателя К., произтичащо от Договор за предодставяне на потребителски кредит без обезпечение с номер №2780986 от 13.06.2013г., е било изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.

Уведомлението за извършената цесия /приложено по настоящото дело/ е било изпратено на 07.08.2020г. на постоянния адрес на Кредитополучателя, който съвпада с този, посочен в договора /гр.Пазарджик, ул.“*********, обл.

Пазарджик. Писмото се е върнало в цялост, като „непотърсено“.

В хода на производството по делото, съдът е допуснал извършването на съдебно-икономическа експертиза, видно от заключението по която, кредитополучателят е усвоил на 14.06.2013г. сумата от 1514.00лв. В периода от 14.06.2013г. /датата на предоставяне на кредита/ до 31.01.2018г. /датата на сключване на договора за цесия/ са получени плащания в общ размер на 666.95лв., в т.ч. главница – 514.74лв., лихва – 117.75лв. , наказателни надбавки – 6.81лв. и застраховки – 27.65лв. Размерът на неиздължената сума за главница към датата на подаване на заявлението в съда е в размер на 999.26лв. , а размерът на лихвата за забава върху неиздължената главница за периода 14.06.2016г. – 20.05.2021г. е в размер на 500.18лв. Лихвата за забава, изчислена върху дължимата главница за периода от 22.05.2018г. до

22.05.2021г. е в размер на 304.50лв.

Заключението на вещото лице е прието по делото като неоспорено от страните, съдът кредитира същото като обосновано, компетентно изготвено и правилно.

Тъй като ответникът К. не е изпълнил задълженията си по сключения договор за кредит, ищцовото дружество „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375 /видно от приложените по делото материали по частно гражданско дело №1704/2021г. по описа на Районен съд Пазарджик/ е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било частно гражданско дело №1704/2021г. по описа на Районен съд Пазарджик. По цитираното дело е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №938 от 25.05.2019г. Тъй като 5 срещу заповедта за изпълнение било подадено възражение от страна на длъжника , на ищцовото дружество била указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си, което било сторено от ищеца.

По делото не са били разпитвани свидетели за установяване на фактическата обстановка.

Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

По отношение допустимостта на предявеният иск: Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед, и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. №1704/2021г. по описа на РС-Пазарджик, вземания към датата на подаване на заявлението.

Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.

По отношение основателността на предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК,се предпоставя от установяване на съществуването на вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства.