Решение № 275 от 09.05.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Велико Търново, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Станислав С.ски

Явор Данаилов при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20244100500235 по описа за 2024 година

Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 2/03.01.2024г. по гр.дело № 1743/2021г. по описа на РС – Горна Оряховица, съдът ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор № ... за издаване и ползване на национална кредитна карта “.../... + Dir.bg” от 16.05.2013г., на основание чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави; ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузите на клаузите на чл.20, чл.21, чл.26, чл.29, чл.32, чл.36, чл.37, чл.40, чл.99, чл.100 и чл.125 от договор № ... за издаване и ползване на национална кредитна карта “.../... + Dir.bg” от 16.05.2013г., на основание чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави и като неравноправни клаузи по смисъла на чл.146, ал.2 във вр. ал.1 от ЗЗП във вр. чл.143,ал.2,т.5, т.11 и т.18 във вр. ал.1 от ЗЗП (Обн., ДВ, бр. 99 от 9.12.2005г., в сила от 10.06.2006г.), действащи към момента на сключване на договора; ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, предявени от „Ф.И.” ЕАД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление : ..., за приемане за установено по отношение на В. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: ..., че дължи на „Ф.И.” ЕАД с ЕИК ..., претендираното вземане за СУМАТА от 500,00 лв. (петстотин лева) , представляваща главница – неизпълнено парично задължение по договор № ... за издаване и ползване на национална кредитна карта “.../... + Dir.bg” от 16.05.2013г., сключен между “Райфайзенбанк (България)” ЕАД и В. Г. Г. с ЕГН **********, като впоследствие вземанията по договора са прехвърлени от страна на “Райфайзенбанк (България)” ЕАД в полза на „Ф.И.” ЕАД с ЕИК ... по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на 1 вземания (цесия) от 07.12.2016г., конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) от 02.04.2020 г. и Приложение 1А от 02.04.2020 г. към тях, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 17.05.2021г. до окончателното й изплащане; СУМАТА от 539,52 лв. (петстотин тридесет и девет лева и петдесет и две стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 22.08.2016г. до 15.05.2019г.; както и СУМАТА от 41,20 лв. (четиридесет и един лева и двадесет стотинки), представляваща обезщетение за забава, от които 00,00 лв., начислена за периода от 03.04.2020г. до 13.03.2020г. и 41,20 лева, начислена за периода от 14.07.2020г. до 10.05.2021г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 517/18.05.2021г. по ч. гр. дело № 928/2021г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Против решението е постъпила въззивна жалба от „Ф.И.“ ЕАД чрез пълномощника му юрисконсулт В. Ц.. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, като противоречащо на материалния закон. Излагайки подробни съображения за това и позовавайки се на съдебната практика по тези дела, моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което изцяло да уважи предявените от него искове.

Изпълнена е процедурата по чл. 263 от ГПК, като е постъпил отговор на жалбата от „В. Г. Г., чрез особения й представител адвокат Й. В. М.. Счита атакуваното решение за валидно, допустимо и правилно и моли съда да бъде потвърдено.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

По реда на чл.422 ГПК са предявени искове по чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

По делото е установено, че с рамков договор № ... за издаване и ползване на национална кредитна карта “.../... + Dir.bg”, сключен на 16.05.2013г. между ,,Райфайзенбанк (България)” ЕАД гр. София - кредитор и В. Г. Г. - картодържател, банката се е задължила да открие на потребителя банкова сметка в български лева с IBAN: BG89RZBB91551091516869 и да му издаде национална кредитна карта “.../... + Dir.bg” с ПИН на името на картодържател, както и е одобрила първоначален кредитен лимит на картодържателя в размер на 500 лв., който може да бъде използван само посредством картата, при годишна лихва в размер на 18,50%, при условията и по начина, визирани в договора, за срок на договора и за ползване на кредитния лимит - три години.

С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.12.2016г. и конкретен договор за цесия от 02.04.2020 г., както и Приложение 1А от 02.04.2020 г. към тях, сключен между “Райфайзенбанк (България)” ЕАД и “Ф.И.” ЕАД, “Райфайзенбанк (България)” ЕАД се е задължила да прехвърли на “Ф.И.” ЕАД срещу уговореното възнаграждение вземанията си от В. Г., произтичащи от горепосочения договор за кредит, изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Приложено е и потвърждение за сключена цесия на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД и пълномощно, че цедентът “Райфайзенбанк (България)” ЕАД гр. София е потвърдил извършената цесия с рамков 2 договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.12.2016г. и конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) от 02.04.2020 г., на всички вземания, индивидуализирани в Приложение 1А от 02.04.2020 г. към тях, както и е упълномощил цесионера “Ф.И.” ЕАД гр. София да уведоми по законоустановения ред и съгласно одобрен образец, всички длъжници по вземанията, които дружеството е прехвърлило с горепосочените договори за цесия.

С уведомление за извършено прехвърляне на вземания от 08.09.2021г., “Ф.И.” ЕАД гр. София, в качеството на пълномощник на “Райфайзенбанк (България)” ЕАД гр. София, уведомява В. Г. за прехвърляне на вземанията си към нея, произтичащи от рамков договор № ... за издаване и ползване на национална кредитна карта “.../... + Dir.bg, както и че кредитор по това парично вземане е “Ф.И.” ЕАД.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд по отношение недоказаността на предявените искове, както и установената по възражението на ответника нищожност на договора за кредит.

Доводите на жалбоподателя във въззивната му жалба са неоснователни.

Процесният договор е нищожен поради накърняване на добрите нрави, предвид неспазване на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК и чл.11,ал.1 от ЗПК, по направеното възражение за това от ответника, чрез особения му представител. Съгласно практиката на ВКС, ако съдът установи нищожност на договор, от който страните черпят права е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на спора по същество, когато тя е очевидна и произтича пряко от договора, дори и без да е направено възражение за нищожност. С оглед Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения изключват възможността едната страна в тези отношения да бъде поставена в ситуация да не е съвсем наясно какви права, задължения и отговорности има в съответното правоотношение, каквато е и последицата от подписване на договори на хартиен носител, изписани с твърде дребен като размер и трудно четими различни шрифтове, какъвто се явява и процесният случай.

В процесния случай, договорът за кредитна карта не отговаря на принципите на 3 почтеност и добросъвестност в гражданските и търговски отношения, които са изисквали и към момента на неговото сключване (16.05.2013г.) съобразяване от страна на кредитните институции, предоставящи потребителски кредити, с изискванията за изготвяне на договора в писмена форма по ясен и четлив за потребителя начин. Така по делото е безспорно установено, че кредиторът е изготвил писмен вариант на договора за кредитна карта е изписан с изключително дребен шрифт – 7 pt, 7,5 pt, 8 pt и 9,5 pt., вследствие на което може да се приеме, че правата и задълженията на страните не са изложени четливо, по ясен и разбираем начин, както изисква разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗПК.

На следващо място, дори и да не се приеме, че неравноправните клаузи на част от договора влекат нищожност на целия договор, въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния, че в случая се явяват нищожни и клаузите на чл.20, чл.21, чл.26, чл.29, чл.32, чл.36, чл.37, чл.40, чл.99, чл.100 и чл.125 от договора за кредитна карта, като неравноправни клаузи по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП във вр. чл.143,ал.2,т.5, т.11 и т.18 във вр. ал.1 от ЗЗП (Обн., ДВ, бр. 99 от 9.12.2005г., в сила от 10.06.2006г.), съответно чл.143,ал.2,т.5, т.12 и т.19 във вр. ал.1 от ЗЗП (Обн., ДВ, бр. 99 от 9.12.2005г., в сила от 10.06.2006г., Доп. – ДВ, бр.57 от 2015г., изм., бр. 100 от 2019г.). Според разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят установява различни хипотези. Явно е, че клаузите на чл.20, чл.21, чл.26, чл.29, чл.32, чл.36, чл.37, чл.40, чл.99, чл.100 и чл.125 от договора за кредитна карта не са част от Общи условия, при които кредиторът сключва договорите за кредит, а са част от съдържанието на сключения между страните конкретен договор № ... за издаване и ползване на национална кредитна карта “.../... + Dir.bg” от 16.05.2013г. Въпреки това, посочените клаузи от договора за кредит не са индивидуално уговорени, с оглед разпоредбата на чл.146, ал.2 от ЗЗП - съдържанието на горепосочените клаузи са част от стандартни, изготвени предварително условия на кредитора и потребителя не е имал възможност да влияе върху съдържанието им към момента на сключване на договора.

Нищожна по смисъла на чл.146, ал.2 във вр. ал.1 от ЗЗП във вр. чл.143, ал.2, т.5, т.11 и т.18 във вр. ал.1 от ЗЗП (Обн., ДВ, бр. 99 от 9.12.2005г., в сила от 10.06.2006г.), действащи към момента на сключване на договора - като неравноправна клауза, се явява и конкретно клаузата на чл.125 от договора, предвиждаща срокът на договора да се подновява автоматично за нов период, ако „картодържателят не е уведомил Банката, че не желае картата да му бъде подновена“. Клаузата е неравноправна, тъй като не е предвиден срок, в който картодържателят да заяви, че не желае срокът на договора да се продължи, а по този начин правата на потребителя са нарушени, доколкото договорът бива продължен автоматично, без да му е определен срок, в който да заяви, че не желае. Разпоредбата на чл.126 от процесния договор урежда уговорки за прекратяване на договора, които са различни и нямат нищо общо с тези на чл.125 за автоматичното му подновяване, поради което и доводите на жалбоподателя за взаимовръзката им са неоснователни – и двете норми 4 от договора не съдържат срок за отказ и прекратяване от потребителя на договора, свързан с изричната уговорка за „автоматичното му подновяване“. След като е нищожна и клаузата на чл.125 от договора, касаеща продължаване на срока, то същият е изтекъл на 16.5.2016г.