Решение № 2044 от 29.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2044 гр. Пловдив, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330113940 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от Б. Й. Д. против Етажната собственост, находяща се в гр. П., ул. "З" ** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване нищожността на Решенията на Етажната собственост, обективирани в Протокол от *** г, с който са взети следните решения: 1. Общото събрание установява системно нарушаване от страна на новия собственик на третия етаж Б. Й. Д. на правилника за общия ред в сградата, приет на Общо събрание от *** г.; 2. Общото събрание установява пукнатини в апартамента на втория етаж и в общите части на входа на сградата, които са се появили по време на извършване на преустройствата от Б. Д. в периода от септември 2021 г. до момента и взема решение за премахването им; 3. Общото събрание предупреждава собственика на третия етаж Б. Й. Д. да поправи разрушените при преустройството на етажа си две вътрешни и една външна фасадна стена на сградата и това да бъде извършено до 12.09.2022 г. и че в случай, че не възстанови стените му налага глоба в размер от 10 000 лв.; 4. Общото събрание предупреждава собственика на третия етаж, че с цел спокойното и нормално ползване на апартаментите в 1 сградата апартаментът е желателно да се ползва лично от собствениците, без да се дава под наем на чужди лица, доколкото са взети решения извън компетентността на Общото събрание и поради липса на надлежно взети решения.

При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.

40 ЗУЕС за отмяна на Решенията на Етажната собственост, обективирани в Протокол от *** г, с който са взети следните решения: 1. Общото събрание установява системно нарушаване от страна на новия собственик на третия етаж Б. Й. Д. на правилника за общия ред в сградата, приет на Общо събрание от *** г.; 2. Общото събрание установява пукнатини в апартамента на втория етаж и в общите части на входа на сградата, които са се появили по време на извършване на преустройствата от Б. Д. в периода от септември 2021 г. до момента и взема решение за премахването им; 3. Общото събрание предупреждава собственика на третия етаж Б. Й. Д. да поправи разрушените при преустройството на етажа си две вътрешни и една външна фасадна стена на сградата и това да бъде извършено до 12.09.2022 г. и че в случай, че не възстанови стените му налага глоба в размер от 10 000 лв.; 4. Общото събрание предупреждава собственика на третия етаж, че с цел спокойното и нормално ползване на апартаментите в сградата апартаментът е желателно да се ползва лично от собствениците, без да се дава под наем на чужди лица.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор № *** с адрес на имота гр. П., ул. "З" **, ет. ****, като е придобил собствеността заедно със съпругата си Х. Д..

Твърди, че собственици на обекти в сградата са и К. Б. П. и Е. Г. П. като собственици на ателие на последния етаж, а ползватели на апартамента на втория етаж са А. Х. Ч. и Е. И. Ч.. Сочи, че *** г. е проведено Общо събрание на етажната собственост на сградата по покана на Е. Ч. от *** г., в която е изложен съответния дневен ред за провеждане на общото събрание. Твърди, че на проведеното Общо събрание на ЕС са присъствали ищецът Б. Й. Д. и Х.

Д. – собственици на апартамент на третия етаж на сградата и притежаващи 37, 432 % ид.ч. от общите части, Е. Г. П. – собственик на ателие на последния етаж и на 24, 242 % ид.ч. от общите части, както и Е. и А. Ч. – ползватели на апартамент А на втория етаж на сградата с 38, 326 № ид.ч. от общите части.

Сочи, че на така проведеното общо събрание ищецът е бил придружен и от страна на адв. Д. И.. Поддържа, че решенията, взети от Общото събрание на 2 сградата в режим на Етажна собственост са незаконосъобразни, като посочените от ищеца ид.ч. от общите части са съобразно документите за собственост на собствениците на самостоятелни обекти, но на проведеното Общо събрание Е. Ч. не възприела изложеното и ги уведомила, че с решение на ОС на ЕС от 2008 г. било определено общите части на апартамента на третия етаж да са 7, 4 %, а не 37, 432 %. Твърди, че припадащите ид.ч. от общите части на сградата се определят от съотношението между стойностите на отделните помещения, които собствениците притежават спрямо стойността на цялата сграда, поради което счита, че на проведеното ОС на ЕС неправилно са определени притежаваните от собствениците ид.ч. от общите части, което е от съществено значение за наличието на кворум, упражняване на правото на глас и взимането на решения. Сочи, че решенията на ОС на ЕС са незаконосъобразни и нямат правно действие, тъй като не са от компетентността на ОС, уредени в разпоредбата на чл. 11 ЗУЕС. Твърди, че решението по т. 3 от дневния ред е свързано с предупреждение за налагане на глоба, което е незаконосъобразно, тъй като е въз основа на отменена разпоредба на ЗУЕС. Доколкото решенията излизат извън определената в закона компетентност на ОС на ЕС счита последните за недействителни, в който смисъл се позовава на съдебна практика. Сочи, че председателят и протоколчикът на ОС не се избрани законосъобразно, поради липсата на необходимо мнозинство. Сочи, че по тази причина на ОС са водени два отделни протокола – един от Е. Ч. и един от адв. Д. И., който отразява реално взетите решения на ОС на ЕС. Поддържа, че протоколът не съдържа необходимите реквизити по чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, като е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, доколкото не е представено копие от протокола от проведеното ОС.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Етажната собственост, находяща се в гр. П., ул.

"З" **, представлявана от управителя Е. Ч., в който излага съображения за нейната неоснователност. С уточнителна молба от 18.03.2024 г., счита, че исковата претенция за установяване нищожността на решенията на Общото събрание на Етажната собственост е недопустима, доколкото с последната се въвежда нов предмет на предявените искове, което е недопустимо. Моли се за прекратяване на производството по делото, тъй като ответникът не е легитимиран да предяви исковите претенции, защото не е собственик на 3 самостоятелен обект в сградата в режим на Етажна собственост.

Счита, че предявеният иск не е депозиран в законоустановеният за това срок, доколкото ищецът не е оспорил съдържанието на протокола по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС, считано от датата на обявяването му на 31.08.2022 г.

Излага съображения за неоснователност на предявения иск, тъй като е спазена процедурата по ЗУЕС във връзка с провеждане на общото събрание.

Твърди, че за провеждане на общото събрание е поставена покана от управителя на Етажната собственост, като е обявен дневния ред на свиканото общо събрание. Излага съображения за представените ид.ч. от общите части, като оспорват твърденията на ищеца за притежаваните от него ид.ч. от общите части. Сочи, че протоколът е протоколът е изготвен и обявен по установения в чл. 16, ал. 6 и ал. 7 ЗУЕС ред. Твърди, че протоколът е нотариално заверен и в този смисъл представлява официален документ. Излагат твърдения за недопустимост на исковата молба, доколкото е налице правен спор относно обекта на ет. 3 от сградата, като оспорват представения от ищеца нотариален акт, доколкото обекта, предмет на сделката няма качеството на самостоятелен обект по смисъла на чл. 40 ЗУТ. Оспорва представения договор № 2003-30 на К. П.. Оспорва представения към исковата молба Протокол за проведено Общо събрание на Етажната собственост, изготвен от адв. И., като счита последният за незаконосъобразен и нищожен. Сочи, че съдържанието на този протокол не отговаря на действителните факти, като Б. Д. не е избран за председател, съотв. Д. И. не е избрана за протоколчик. Сочи, че при изготвянето на този протокол е допуснато нарушение на чл. 14, ал. 1 и ал. 5 ЗУЕС, като последният не съдържа необходимите реквизити по чл. 16, ал. 5 ЗУЕС. Счита, че така съставния от ищеца протокол е с невярно съдържание.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения за допуснати нарушения във връзка със съставянето на протокола от проведеното Общо събрание. Счита, че всички решения, които са взети на проведеното Общо събрание са от неговата компетентност и са свързани с спазване на Правилника на Етажната собственост. Поддържа, че управлението на Етажната собственост обхваща реда и контрола върху ползването и поддържането на общите части и спазването на вътрешния ред в сградата, както и контрола по отношение на изпълнение на задълженията на етажните собственици. Счита за неправилни изложените в исковата молба доводи за ненадлежен избор на председател и протоколчик, поради липса на мнозинство. Твърди, че Е. П. не може да 4 участва с ид.ч. от 24, 242 % за таванския етаж (ателие), доколкото по отношение на последното е налице материалноправен спор. Поддържа, че ищецът е обвързан от Решението на Общото събрание на ЕС от 2006 г., с което са определени ид.ч. от общите части за третия етаж и затова счита, че адв. И. е следвало да се съобрази с така приетите ид.ч. Счита, че определените от ищеца ид.ч. от 37, 432 % биха повлияли на кворума, а обекта на ет. 3 в продължение на 18 годни е участвал в Общите събрания с представени 7, 4 % ид.ч. съгласно нотариалния му акт от 1994 г. Твърди, че с решението от 2006 г. са определени ид.ч. от общите части за обекта на ет. 3 от 24, 44 %. Твърди, че сградата е четириетажна – като на всеки етаж има по един обект, а на първият етаж обектът представлява магазин. Сочи, че ако бъдат взети предвид сочените от адв. И. ид.ч. от общите части на третия етаж, това води до извод, че трите обекта от входа на сградата са със 100 % ид.ч. и магазинът не притежава ид.ч. от общите части. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС.

По главния иск за установяване нищожността на решенията на Общото събрание на Етажната собственост, съдът намира следното:

По отношение на главния иск ищецът се позовава на наличие на привидност за вземане на оспорените решения на Общото събрание на Етажната собственост, доколкото последните решенията излизат извън определената в закона компетентност на ОС на ЕС и поради липса на надлежно взети решения.

В практиката на ВКС по Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I г. о. е дадено следното тълкуване: Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т.е. не е персонифицирана, се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от 5 присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел.

Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо формираната воля. (Решенията за учредяване на гражданско дружество и за работите на дружеството се вземат „със съгласие на всички съдружници” - чл. 357 и чл. 360 ЗЗД.) При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел.