Решение № 829 от 15.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Д.а Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Красимира Г. Г.ева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20231000502620 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 31 от 24 април 2023г. по т. д. № 74/2022г., ОС - Враца е осъдил „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, на Д. Б. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул.

„***“ № *, сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на баща му Б. С.

П., в резултат на ПТП, причинено на 08.03.2021г. от И. Н. П., водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С-220“, с рег.№ ********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG/22/120002673895, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на застрахователна претенция - 29.03.2021г. до окончателното й изплащане; отхвърлил предявеният от Д. Б. С. иск за обезщетение в останалата му част до пълния предявен размер от 180 000 лева, частичен иск от 250 000 лева, като неоснователен; осъдил на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, да заплати на Л. Б. С., 1

ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, действащ чрез своята майка и законен представител Г. Н. И., сумата от 120 000 лв. (сто и двадесет хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на баща му Б. С. П., в резултат на ПТП, причинено на 08.03.2021г. от И. Н. П., водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С220“, с рег.№ ********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG/22/120002673895, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на застрахователна претенция - 29.03.2021г. до окончателното й изплащане; отхвърлил предявеният от Л. Б. С., действащ чрез своята майка и законен представител Г. Н. И., иск за обезщетение в останалата му част до пълния предявен размер от 180 000 лева, частичен иск от 250 000 лева, като неоснователен; осъдил на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, да заплати на адвокат П. Д. К. от Адвокатска колегия-София, сумата от 17 391,00 лв. (седемнадесет хиляди триста деветдесет и един лева) с вкл. ДДС, представляваща възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство по делото на ищците Д. Б. С. и Л. Б. С., съобразно уважената част от исковете; осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Б. С., ЕГН **********, и Л. Б. С., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Г. Н. И., да заплатят на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, сумата от 505,70 лв. (петстотин и пет лева и седемдесет стотинки), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за възнаграждение на вещо лице, съобразно отхвърлената част от иска; осъдил на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 8 800,00 лв.

(осем хиляди и осемстотин лева), както и направените за сметка на бюджета на съда разноски за съдебна автотехническа експертиза в размер на 61,10 лв.

(шестдесет и един лева и десет стотинки), съобразно уважената част от исковете.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищците Д. Б. С. и Л. Б. С., представляван от майка си Г. Н. И., срещу решението по т. д. № 74/2022г. на ОС – Враца в отхвърлителните му части. С оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на чл. 52 ЗЗД, искат отмяна на решението в атакуваната част и уважаване на исковете им в 2 пълния предявен размер.

ЗК „Лев инс“ АД е подал насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в негови осъдителни части – над присъдения размер от 70 000 лв. по иска на Д. Б. С. и над присъдения размер от 84 000 лв. по иска на Л. Б. С., представляван от майка си Г. Н. И., и с доводи за нарушение на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД искат отмяната му в атакуваните части и отхвърляне на исковете за разликата над посочените суми.

Д. Б. С. и Л. Б. С., представляван от майка си Г. Н. И., са оспорили насрещната въззивна жалба.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищците – деца на загиналия при ПТП Б. С. П., са възникнали вземания срещу ответника, застраховал гражданската отговорност на делинквента, за обезщетение за вреди от смъртта му в размер на 120 000 лв. за ищеца Л. С. и 100 000 лв. – за ищеца Д. С., при недоказано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото и за правилно в обжалваните части.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи 3 момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но в случая решението в осъдителни в полза на ищците части е влязло в сила и то е източник на сила на пресъдено нещо, обвързваща страните, при спорен въпрос във въззивното производство по размера на търсените обезщетения и по съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалото лице.

С оглед спорния предмет на делото във въззивното производство, въззивният съд изхожда от положението, че ищците са увредени лица от ПТП, станало на 08.03.2021г., от което е настъпила смъртта на Б. С. П., а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента И. Н. П., причинил процесното ПТП (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл.

477 и сл. КЗ). Следователно установено е на настоящия етап от производството, че ищците са претърпели вреди от смъртта на посоченото пострадало при ПТП лице.

Ищците обосновават легитимацията си да претендират вреди от смъртта на пострадалия с качеството си на низходящи от първа степен на пострадалия – негови синове. Спорно във въззивното производство, както се посочи, е на първо място какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди страданието и загубата на морална опора и подкрепа, понесени от ищците. Легитимацията им като увредени лица е призната от съда с необжалваните осъдителни части от първоинстанционното решение, но изводите на съда относно дължимия размер на обезщетенията по същество се оспорват като необосновани, съотв. поддържа се неправилно като резултат приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, както от ищците във въззивната им жалба, които считат определените обезщетения за занижени, така и от ответника, който с насрещната си въззивна жалба ги намира за завишени.

За да се произнесе по въпроса за дължимия размер на претендираните обезщетения, САС взе предвид следното:

Не е било спорно, че ищците са синове на Б. С. П., Д. С., роден на ********г., а Л. С., роден на ********г.

За установяване на неимуществените вреди по делото са събрани 4 гласни доказателства чрез разпит на св. Б. – втори братовчед на ищците (на 21 г. към 15.12.2022г.) и на св. С. – брат на ищците (на 32г. към 15.12.2022г.), които подлежат на преценка на реда на процесуалното правило на чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото.

Разпитан свидетелят Б. е посочил, че ищците са живели заедно с баща си Б. П. в една къща, баща им бил тяхната опора, не ги лишавал от нищо. Д. бил дясната ръка на Б.. Починалият бил майстор строител и подпомагал децата си с пари и с работа, карал Л. до училище, купувал му дрехи и учебници. Б. бил в много добри отношения и с Д., гордеел се с него и мечтаел Д. да се изучи, да изкара книжка за управление на кола и дори му купил кола, двамата ходили за риба, а и на работа Б. вземал Д. със себе си да му помага.

След катастрофата Д. и Л. не ходили да ритат футбол, не ходили и за риба. Д. преди това бил много весел, а след това вече не общувал с никого, затворил се в себе си, всяка събота ходел на гробища, а когато се сещал за баща си плачел.

При Л. положението било същото. Баща му му купил колело и го учил да кара, а сега той отвикнал от колелото. Свидетелят е обобщил, че и двамата синове на Б. са тъжни, сещали се постоянно за баща си във всеки разговор, говорели само за баща си. В къщата им имало закачени снимки на баща им. Уточнил е, че ходят на гробищата за всички празници, вече „не се събирали за увеселения и други празници вкъщи, нито с други хора. Преди ПТП-то те всички се събирали и празнували Коледа, Нова година, Бъдни вечер“. Б. бил един много добър човек, помагал на всички хора. Свидетелят е изказал мнение, че Л. вече нямал желание да учи и не получавал добри оценки, той знаел какви оценки е получавал преди, понеже Л. споделял с баща си. Тези показания не са в унисон с характеристиката, издадена от основно училище в Бяла Слатина, за ученика в 5 клас Л. С., за учебната 2022/23г., както и със сведението за годишните резултати на Л. като ученик в 3 клас – 2020/21г. и в 4 клас 2021/22г., от които не може да се направи извод, че от ученик, усвоявал добре учебното съдържание, успехът му се е понижил като петокласник, до посоченото ниво от средноаритметично 2, 72. Ето защо в тази част съдът не кредитира показанията, освен че те съдържат и мнение на свидетеля, което е без доказателствена стойност.

В показанията си св. С. е потвърдил, че преди ПТП-то баща му и братята му Д. и Л. живеели заедно, в едно домакинство в гр. Бяла Слатина, като баща му се грижел за издръжката на семейството, бил много търсен за 5 работа като майстор. Той и Д. ходили да работят заедно с баща им, който водил и другия им брат И., който също бил майстор. Б. се радвал на Л., купувал му разни неща, казвал му "синко". Л. му казвал "татко". Баща им се гордеел с него, купил му колело и го учил да кара. Баща им, според свидетеля, се гордеел и с Д., той се отнасял добре с него и се гордеел, че има такива деца.

Когато Д. разбрал за случилото се с баща им, реагирал много зле. Преживял го много тежко и не вярвал в случилото се, не бил на себе си. Л. бил объркан, гледал в една точка, когато разбрал за случилото се, плачел. Той не вярвал и очаквал отнякъде все да се появи баща им и продължавал да го чака да се появи отнякъде. И двамата били много привързани към баща им. Д. бил на погребението, а на Л. не позволили да присъства. И двамата продължавали да ходят на гробища, и свидетелят ходел с тях. Поведението и на двамата било съвсем различно, затворили се в себе си, не общували, дори и с него. Преди инцидента и двамата били радостни и общителни, но откакто станало това ПТП те вече не били същите, Д. нямал приятели и не дружал с хората. Вкъщи имало снимки на баща им и всичко напомняло за него. Л. и Д. гледали постоянно снимките и качвали в социалните мрежи спомени с баща им. И този свидетел е посочил, че след инцидента с баща им Л. не искал да учи и бягал от часовете и мнението му е, че това поведение е свързано с липсата на баща.