Решение № 312 от 01.12.2025, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно гражданско дело 555/2025
- Вид
- Решение № 312
- Подписан
- 01.12.2025
- В сила
- 09.06.2026
- Състав
- Веселина Топалова, Габриела Бойкова Илиева, Ива Димова
Цитирани разпоредби
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 178, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 57, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 312 гр. Габрово, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Веселина Топалова
Членове:
Ива Димова
Габриела Б. Илиева при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно гражданско дело № 20254200500555 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 4215 от 25.07.2025 г. на С. В. Б., чрез пълн. си адв. Н. Н.-Г., срещу Решение № 167 от 11.07.2025 г. по гр. д. № 424/2024 г. по описа на РС-Севлиево, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният иск с правно осн. чл. 108 ЗС срещу „Глобал Лес Индъстри“ за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищецът С. В. Б. е собственик на сдвоен банциг, марка „Удмайстер“, фабричен номер TVS E 15S 008/2008, вкл. и искането за предаване на владението върху тази вещ, както и предявеният евентуален иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД срещу „Глобал Лес Индъстри“ за сумата от 25 000 лв. – действителна стойност на посочената по-горе движима вещ, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на поканата за връщането й – 22.02.2024 г. до окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба решението се обжалва като неправилно. Твърди се, че въззивникът, ищец в първоинстанционното производство, е доказал всички предпоставки на предявения иск по чл. 108 ЗС. Излага доводи, че практиката на ВКС, въз основа на която първоинстанционния съд основал решаващите си изводи, досежно поправките в частен документ, е неотносима към процесния случай, в който ответникът е страна по делото, но не и страна по сделката, обективирана в частния документ. Сочи, че от свидетелските показания се установява придобиването на собствеността от него върху процесната банциг машина. Твърди, че е доказал, чрез събраните свидетелски показания, и втората предпоставка на иска по чл. 108 ЗС, а именно че 1 машината се владее от ответното дружество по иска. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск по чл. 108 ЗС или в условията на евентуалност иска по чл. 57, ал. 2 ЗЗД. Претендира разноски за двете инстанции.
Разменени са книжата между страните. В законоустановения срок по чл.
263 ГПК въззиваемият, е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна.
При служебната проверка по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът намира, че жалбата е редовна и допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материално правна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършената служебна проверка съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на правилността на решението, съобразно правомощията си.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС от С. Б. срещу „Глобал Лес Индъстри“ ЕООД, за признаване на установено, че ищецът е собственик на сдвоен банциг, марка „Удмайстер”, фабричен номер TVS Е 15S 008/2008, като бъде осъден ответника да предаде фактическата власт върху неправомерно владяната движима вещ – сдвоен банцинг, марка „Удмайстер”, фабричен номер TVS Е 15S 008/2008. В условията на евентуалност е предявен иск по чл.
57, ал. 2 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 25 000 лв., пазарна стойност на процесната машина, в случай, че се установи ответникът да я отчуждил, въпреки че е знаел, че машината не му принадлежи.
Установява се от договор за покупно-продажба от 10.04.2018 г., че между Ц.Т., като продавач, и С. Б., като купувач, е сключен договор продажба на машина – сдвоен банцинг, марка „Удмайстер“ за сумата от 9 600 лв, подписан от двете страни. В текста на договора, с ръкописен текст е дописано „фабр. № TVS Е 15S 008/2008.
Установява се от уведомително писмо от дата 20.02.2024 г. от С. Б., че последният е поискал от „Глобал Лес Индъстри“ ЕООД връщане на предоставената за временно ползване, собствена на С. Б., машина-сдвоен банцинг, марка „Удмайстер“.
2
Установява се от представения по делото договор от 16.01.2019 г. за продажба на търговско предприятие „ИЗГРЕВ 90 С” ООД /на което дружество, ищецът е бил управител и съдружник/, че на ответното дружество е продадено търговското предприятие, с фирма „ИЗГРЕВ 90 С” ООД, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Видно от Приложение № 1 към договора, като дълготраен актив /част от предприятието/ на ответното дружество са прехвърлени 10 машини банцинг.
По делото е представено нотариално заверена декларация от 18.11.2024 г. на Ц.Т., в която сочи, че е продал на С. Б. на 10.04.2018 г. сдвоен банциг, марка „Удмайстер”, фабричен номер TVS Е 15S 008/2008. Същата представлява свидетелски показания в писмена форма, което е недопустимо доказателствено средство, поради което съдът не го цени.
По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която след оглед да установи дали процесната движима вещ се намира в помещенията на ответника и да даде заключение каква е пазарната й цена към 2019 г. и към момента на предявяване на иска. Постъпило е молба от назначеното вещо лице, от което се установява, че същото е извършило оглед в помещенията на ответника и машина - сдвоен банциг, марка „Удмайстер”, фабричен номер TVS Е 15S 008/2008 не е намерен, поради което няма как да оцени пазарната й стойност към посочените моменти.
Назначено е друго вещо лице, което извършило оценка на машината по средна пазарна цена на база свидетелските показания, изслушани по делото, доколкото не е успял да извърши оглед в помещенията на ответника. Съгласно даденото заключение, което съдът кредитира като обективно, пълно и ясно, към момента на предаването машината има средна пазарна цена от 46 800 лв., а към момента на изготвяне на експертизата, средната й пазарна цена е 31 200 лв.
С протоколно определение от 09.04.2025 г., съдът е задължил „Глобъл Лес Индъстри“ да осигури достъп на вещото лице, като му е указал последиците по чл. 161 ГПК от възпрепятстване на вещото лице да извърши оглед. С допълнително заключение вещото лице е посочило, че съпругата на управителя на „Глобъл Лес Индустри“ не му е предоставила достъп, поради което отново не е извършен оглед в производствените помещения на ответника.
От изслушаните свидетелски показания на Ц.Т., които съдът кредитира като логични и непротиворечиви, се установява, че през 2018 г. е продал на С.
Б. сдвоен банцинг, марка „Удмайстер“. Същият лично е подписал договора за покупко-продажба със С. Б. от 10.04.2018 г., който е приложен по делото, но не е писал ръкописния текст в него. Св. Тодоров е разтоварил машината и на камиона я натоварил на Б..
От изслушаните свидетелски показания на Ю.А., които съдът кредитира като пълни и непротиворечиви, се установява, че познава и двете страни по повод на работата си свързана с дърводобив и целулоза. Установява се, че през 2018 г., св. А. и С. Б., заедно с шофьора на последния, са отишли в 3 гр. Ловеч за закупуването на сдвоен банцинг. Взели машината и я закарали във фабриката на св. А., находяща се в с. Д.. Там работили с нея около три месеца. След това, Б. го уведомил, че управителя на „Глобал Лес Индъстри“ ще дойде, за да види машината и евентуално да му я предостави за временно ползване. След като я видял и след като разговарял с Б., последният му казал, че управителя на „Глобал Лес Индъстри“ ще я вземе. Няколко дни след това, управителя на „Глобал Лес Индъстри“ дошъл, св. А. натоварил машината на камиона му, и взел машината. След време се наложило да отиде до фабриката на „Глобал Лес Индъстри“, където видял въпросната машина. Машината била сдвоен банцинг, марка „Удмайстер“.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Уважаването на иска по чл. 108 ЗС предполага установяването от страна на ищеца на кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: собственост върху процесната вещ – сдвоен банциг, марка „Удмайстер”, фабричен номер TVS Е 15S 008/2008 на соченото в исковата молба основание, както и че вещта се владее или държи именно от ответника по иска. От друга страна, в тежест на ответника е да докаже, че владението или държането върху вещта се основава на наличието на правно основание.
За доказване правото на собственост върху процесните вещи пред първоинстанционния съд е представен писмен договор за покупко-продажба, сключен на 10.04.2018 г. между ищеца по делото в качеството му физическо лице, като купувач, и Ц.Т., като продавач, на сдвоен банцинг марка „Удмайстер“. Действително, според практиката на ВКС по приложението на чл. 178, ал. 2 ГПК, съдът следва да реши въпроса за доказателствената сила на писмения документ, върху който са направени различни поправки. Този въпрос се решава с оглед всички обстоятелства и останалите събрани доказателства по делото. В настоящия случай, настоящият въззивен състав намира, че при преценката на доказателствената сила на писмения документ, обективиращ покупко-продажбата на банцинга, в който е дописано с ръкописен текст фабричния номер на машината – TVS E 15S 008/2008, в съвкупност със събраните гласни доказателства по делото, следва сигурния извод за придобиването на собствеността от С. Б. върху процесната банцинг машина. От свидетелските показания на Ц.Т., продавач по сделката се установява, че е продал сдвоен банцинг през 2018 г. на ищеца по делото.
Същият изрично посочва, че подписът е негов, но не е положил той ръкописния текст, който посочва фабричния номер на машината, без същият да излага твърдения в посока, че не това е бил фабричния номер на машината.
Предвид обстоятелството, че става въпрос за сериен номер на машина, както и изминалия период от време от продажбата до предявяването на иска, погледното житейски е нормално същият да не си спомня какъв е бил посочения номер, но това не променя извода, че е продал на Б. сдвоен банцинг, марка „Удмайстер“, което според вещото лице е рядко срещано в дърводелската промишленост.
При така установените обстоятелства, настоящият състав намира, че 4 ищецът, чиято е била доказателствената тежест в процеса, е установил, че е собственик на описаната в исковата молба движима вещ, поради което в установителната част искът по чл. 108 ЗС е основателен. Възраженията на ответника в хода на устните състезания пред въззивния съд, а именно, че такава машина не може да се придобие с частен договор, защото реалната й цена изисква при закупуването й от предприятието да се издаде съответната фактура, са неоснователни. Изискванията на данъчното право не могат да дерогират правилата на гражданското право, в частност на характера на договора за продажба на движима вещ като неформален и консенсуален. Още повече, че С. Б. е придобил собствеността върху машината не от името на търговско дружество, като негов управител, а в качеството си на физическо лице.
Собствеността по договора за продажба преминава върху купувача от момента на сключване на договора, предвид консенсуалния характер на сделката. За да настъпи прехвърлителния ефект на договора не е необходимо владението върху продадените вещи да бъде реално предадено на купувача.
От изслушаните свидетелски показания по делото обаче се установява, че Б. е взел машината от гр. Ловеч, като същата е била монтирана в помещенията на св. Ю.А. в с. Д.. Там работили около 3 месеца с нея, след което тогавашният управител на „Глобал Лес Индъстри“ я взел по договорка със С. Б. да я ползва временно. Свидетелят А. е пряк очевидец, че след вземането на машината от управителя на „Глобал Лес Индъстри“, същата се е намирала в помещенията на ответното дружество.