Протокол № 2046 от 17.11.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 2046 гр. Пазарджик, 17.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20245220100954 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът Г. К. не се явява – редовно и своевременно призован. От същия е постъпила молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.

За ответника Етажна собственост гр. Пазарджик, ул. „*“ № 1 се явява особеният представител адв. А. Т. – нередовно призована. Призовката до особеният представител на ответника – адв. Т. е връчена извън срока по чл. 56, ал. 3 от ГПК.

Явява се свидетелят К. Р..

Не се явяват свидетелите П. П. и Е. Ц.. Същите са нередовно призовани.

Призовките са върнати в цялост с отбелязване, че адресатите не живеят на посочените адреси.

АДВ. Т.: - Не възразявам за несвоевременното призоваване. Видях, че има един ден, с оглед минимално изискуемия срок, но не правя възражение за нередовното призоваване. Моля да дадете ход на делото.

Съдът, с оглед липсата на възражение за нередовното призоваване на ответника, по нередовното призоваване, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Т.: - Не възразявам да разпитаме свидетеля, напротив, свидетелят се прибра от чужбина специално за днешния разпит.

1

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ЯВИЛИЯ СЕ СВИДЕТЕЛ.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

К. З. Р.: на 54 години, български гражданин, омъжена, неосъждана, без родство с ищеца по делото.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВ. К. Р.: Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. На адреса в гр. Пазарджик, ул. „*“ на етаж четвърти, живееше първият ми братовчед д, който февруари месец почива, баща първо беше негов наследник. з.д.р е баща ми, леля ми й а – тя също става наследник. Баща ми ми прехвърли неговият дял. На втори август 2023 година баща ми ми прехвърли неговият дял.

На 08 септември 2023 г. аз присъствах лично на общо събрание на етажната собственост.

Леля ми й а и баща ми з р, в края на юли месец изпратиха на г-н К. – на Г. К., официално, изпращан е имейл, който й а и з р изискват от Г. К. да събере всички собственици в кооперацията за събрание. Този имейл е изпратен юли месец. Да, виждала съм този имейл. Аз бях с баща ми и му помагах как да го сформираме. Баща ми е първа група инвалид, заедно го направихме, баща ми се подписа лично, и изпратихме имейла, тъй като възрастен човек не може сам да се справи с интернет. Това беше в края на юли 2023 г. Тогава управител беше г-н К., и поискахме от него той да свика събрание, защото, доколкото разбрах, не беше свиквано много дълго време събрание. Той игнорираше абсолютно всичката кореспонденция с него. Кореспонденция, значи, аз имах неговият личен мобилен номер, чрез „Уотс-ап“ говорихме много пъти, май месец, той ми изпращаше много документи свързани с имота. Понеже почиването на моя братовчед беше внезапно и аз не бях запозната с процедурата, не знаех даже и за делата. Май месец той ме намери и сме говорили даже часове.

Не се легитимирах като собственик пред него, защото тогава баща ми беше собственик, но той беше наясно че баща ми е много болен, и че аз ще имам пълномощно. Да, аз имах пълномощно от баща ми.

АДВ. Т.: - Когато, баща Ви Ви прехвърли имота, г-н Г. К. разбра ли, че Вие вече сте вече собственик на тези идеални части? Вие казахте ли му, той знаеше ли за Вас?

2

СВ. К. Р.: Този имейл, който беше изпратен за свикване на събрание, беше от името на леля ми и баща ми. На втори август мисля че прехвърли баща ми имота, тогава аз написах вече поканата като нов собственик, да, аз бях вече собственик – покана за общо събрание. Поканата беше за избиране на управител на сградата – не за нов управител, а за управител, защото ние не знаем дали няма да бъде избран г-н К. отново, а по принцип да се свика събрание на което да се избере управител, и другите точки бяха свързани с делата, имаше за делата си спомням обсъждане. Тази покана беше залепена – след като г-н К. не отговори и не уважи по никакъв начин искането на леля ми и на баща ми за свикване на общо събрание, тогава аз напечатах тази покана, поставила съм я на входа, на входната врата на кооперацията, и на всеки един етаж имаше тази покана – на всички видни места, на всеки етаж. Понеже ние знаехме за г-н К. вече и много прецизно, много прецизно се допитахме до адвокат, каква е процедурата и какъв е срокът, и даже чрез професионален съвет ни беше казано, че трябва да се напише и протокол със свидетел за залепването. Да, съставихме такъв протокол.

АДВ. Т.: - Господин съдия, може ли, тъй като лицето, има документ по делото с положен подпис точно от К. Р., може ли протоколът от седми август, оригиналът от който се намира на лист 116 от делото, да бъде предявено на лицето, за да потвърди тя ли е подписвала този протокол за залепване на поканата?

НА СВИДЕТЕЛЯ СЕ ПРЕДЯВЯВА ПРОТОКОЛ НА ЛИСТ 116 ОТ

ДЕЛОТО.

СВ. К. Р.: Да, това е моят подпис и това е на П. – да, бяхме заедно двамата с П. П.. Абсолютно да, това са нашите два подписа. Да, официално имаше го това. Написано, напечатано лично от мен, в присъствието на П. го залепихме навсякъде.

АДВ. Т.: - Заедно – поканата беше ли залепена заедно с този протокол?

СВ. К. Р.: Да.

АДВ. Т.: - Господин съдия, може ли да бъде предявена и поканата на свидетеля, намира се на лист 115.

НА СВИДЕТЕЛЯ СЕ ПРЕДЯВИ ПОКАНАТА ЗА СВИКВАНЕ НА

ОБЩО СЪБРАНИЕ НА ЛИСТ 115 ПО ДЕЛОТО

3

СВ. К. Р.: – Да, това е поканата за свикване на общо събрание – точно така, даже и аз станах касиер. (свидетелят чете от поканата) Да, тази книга така и не се предаде. Да, това е поканата. И това е подписът на леля ми, то аз лично я помолих.

Първоначално събранието се изискваше да бъде на четвъртия етаж –това е опожареният апартамент, където станах аз наследничка – моят първи братовчед почина, това е неговият опожарен апартамент. Понеже нямаше никакви мебели и знаехме, че може събранието може да продължи над един час, всички съседи се събрахме и решихме да променим местото в кафето до Аксаков - „Линдо“ ли се казваше – до гимназията Аксаков.

Ние бяхме всичките събрани заедно – на първоначално обявеното място, всички се събрахме в апартамента на четвъртия етаж. Дойдоха от първия етаж П.и, м и нейният съпруг бяха, от втория етаж беше Е., от трети етаж бащата на г-н К. – а К. присъстваше. Събрахме се тези, които са отразени в протокола като присъствали в опожарения апартамент, в който нямаше условия, и решихме всички присъстващи да сменим мястото на общото събрание, и г-н К. – бащата на Г. К. го попитахме има ли нужда от превоз да дойде с нас до кафето, и той каза „Не, аз мога да дойда и сам“, и ние го попитахме и казахме, че няма проблем, и ще го изчакаме и събранието ще започне, когато той присъства в заведението. И всички се събрахме там, и проведохме събранието и съставихме протокола.

АДВ. Т.- Господин съдия, целта за която беше призован свидетелят, се изчерпа, беше оспорено съдържанието на този протокол от седми август, така, че нямам други въпроси.

НА ВЪПРОСИ ОТ СЪДА, СВ. К. Р.: - Да, познавам с м. По принцип и тя се явяваше наследник на братовчед ми, но тя се отказа от наследството. Май месец, накрая се отказа тя. Това беше два месеца след смъртта му. Той почива февруари месец и тя, когато разбира, че той иска много пари, каза: „Аз нямам възможност да давам пари за адвокат и за тези големи суми“, и се отказа. Ами, да, той като видя, че има наследници, от 50 хиляди вдигна – господин Г. К. вдигна, от 50 хиляди общо делата ги качи на 85 хиляди. Сумата за покрива и боядисване на вътрешните стени.

Значи, понеже ние живеем в чужбина – аз, леля ми й а – живеем в чужбина, това сме другите наследници, явяваме се внезапно, онаследяваме 4 нещо, не сме подготвени. Още когато братовчед ми е бил жив е давал два гаража под наем. Той почива внезапно, ние сме в чужбина, нови наследници сме в чужбина. Баща ми не се движи, той си е вкъщи. Тогава тези двама мъже, които са наемателите питат на кой да даваме наем. И ние казваме на тази леля с, тя си живее в Пазарджик цял живот, а ние сме в чужбина, тя поддържа връзка с леля ми. Ние й казахме, „Вземи този наем и като дойдем в България за делата, ще го вземем наема“. Тя още тогава жената не искаше да има взимане-даване с апартамента. За наема, тя каза, че няма да се ползва от своята част от наема, не – тя даже не го е ползвала, тя ги даде тези пари на г-н К.. Да всичките пари тя ги даде на г-н К., парите от тези два гаража, където са й давани. Дала ги е, защото той е отишъл да ги иска. Той е отишъл лично да ги иска. Той е отишъл в нейния апартамент, защото това не са нейни пари, тя не е собственик, тя е сънаследник, но тя се отказва. Значи, имахме дело на 5 юни ли беше някакво дело, не си спомням вече, и точно след делото той отива лично и взима тези пари от нея. Да, тя му е обяснила, че това са пари, които трябва да предаде на нас, той й казва: „Не се притеснявай, аз ще ги предам там, където трябва“. Тя тези пари тя ги е предала на Г. К.. Тя пари от наема на гаражите за себе си не е получавала. Само ние я помолихме, понеже момчетата няма на кой да дадат в момента тези пари, и тя е получила само като да ги държи за нас тези пари. Тя не ги е използвала изобщо.

АДВ. Т.: - Нямам други въпроси, господин съдия

Разпитът приключи. Свидетелят остана в съдебната зала.

АДВ. Т.: - Нямам искания. Да се приключи делото. Бях искала допускането на свидетел, но с днес разпитания считам, че не е необходимо да се издирва допълнително лице, което да установява същото. Отказвам се от разпита на поисканите и допуснати от Вас свидетели.

Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа страна с днес проведения разпит на свидетеля К. Р.. Показанията на останалите допуснати свидетели Е. Ц. и П. П. не следва да се събират. Оказва се, че призоваването на тези свидетели е затруднено, поради което в предходно съдебно заседание съдът на осн. чл. 158, ал. 1 от ГПК е определил срок на страните, в който да осигурят свидетелите за разпит и ги е предупредил, че в противен случай по– нататъшното разглеждане на делото ще продължи без техните показания. В днешното съдебно заседание свидетелите отново не са призовани и не са 5 доведени, поради което разпитът на същите не следва да се провежда.

Доколкото свидетелят Е. Ц. е допуснат по молба на ответника, а той се отказва от нейните показания, този свидетел следва да бъде изключен от делото.

Съгласно чл. 158, ал. 1 от ГПК свидетелят П. П. може да бъде разпитан в понататъшното гледане на делото, включително пред въззивната инстанция.

Освен това, съдът дължи произнасяне с нарочно определение по чл. 194, ал. 2 от ГПК, досежно резултатът от производството за оспорване на протокола за залепване на поканата.

Съдът като съобрази показанията на днес разпитания свидетел, както и че това са единствените доказателства допуснати и събрани в производството за проверка истинността на документа, счита, че не е доказано, поради което оспореният документ следва да се приеме като годно писмено доказателство.

По изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

На осн. чл. 194, ал. 2 от ГПК ОБЯВЯВА, че оспорването на представения по делото протокол за залепване на покана за свикване на общо събрание от 07.08.2023 г. не е доказано, и

ПРИЕМА протокола като писмено доказателство по делото.

ОТМЕНЯ СВОЕ ОПРЕДЕЛЕНИЕ произнесено в о.с.з. на 23.09.2025 г., в частта, в която е допуснал до разпит свидетелят Е. К. Ц., по искане на ответника.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. Т.: - Господин съдия, тъй като доводите, които съм изложила в отвора на исковата молба са много подробни и ги поддържам. С няколко изречения само ще кажа, че от събраните по делото доказателства се установи, че исковете, със съответните пороци в решенията, предявени от ищеца, се доказа, че са неоснователни. Установи се по безспорен начин, че общото събрание на етажната собственост проведено на 8 септември 2023 година е свикано законосъобразно, по съответния ред изискуем от ЗУЕС. Също така се установи, че решенията, които са взети на това общо събрание също са взети в съответствие със законовите изисквания и квотите предвидени за вземане на тези решения, а именно над 50 процента, съгл. Чл. 17, ал.2 от ЗУЕС. Установи 6 се, че протоколът, който се оспорваше от ищеца за залепване поканата на общото събрание е годно доказателство и правилно то беше прието като такова. Ищецът не успя да докаже при условия на пълно и главно доказване, че с м е приела наследството чрез конклудентни действия, както се твърдеше.