Решение № 379 от 01.11.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. В., 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря Галина Арс. Начева като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20231320200814 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от М. А.

М., ЕГН: ********** с адрес: гр. В., ул. „М.в.“ № 38, против Наказателно постановление № 23 – 0953 – 000714/ 29.06.2023 г. на Началник група в ОДМВР В., Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 177, ал. 3, т.2 ЗДвП „глоба“в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява в зала, представлява се от процесуален представител. Излагат се съображения относно несъставомерност на нарушението както от обективна, така и от субективна страна поради издадено разрешение от кмета на Община В. за извършване на товаро-разтоварна дейност от управлявания от жалбоподателя товарен автомобил в населеното място. Претендира се адвокатско възнаграждение.

Представител на ответната страна се явява в съдебно заседание. По същество моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:

На 09.06.2023г. в 18:00 ч. мл. автоконтрольор В. А. възприел, че в гр.

В., на бул. П.“ с посока на движение от кръстовище с ул. „А. С.М.“ към кръстовище с ул. „Ш.“ М. М. управлявал състав от ППС влекач „С.Р. 500 ЛА 4 Х 4 ХНА“ с рег. Номер В........, собственост на фирма „А.Т. БУЛСТАТ 105039150 и прикачено полуремарке с рег. Номер WGM2792P с техническа допустима максимална маса на състав от ППС 40000 кг. Било констатирано, че водачът нарушава пътен знак В18 – забранено влизането с маса с товар по 1 голяма от 8 т. Съставен бил АУАН серия GA №981157 от 09.06.2023 г. за нарушение по чл. 6, т.1. Актът бил предявен на водача, който го подписал с възражения и получил препис от него.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства административнонаказателната преписка, надлежно приобщена към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка МПС, възражение с рег. Номер 953000 – 5863/15.06.2023г. с приложение служебна бележка от Община В. с рег. Номер РД – 02- 06 – 2283 - 1/07.06.2022г., докладна записка с рег.номер 953р – 4130/27.06.2023, справка за нарушител/водач,.

Съдът, кредитира изцяло писмените доказателства по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП /на 06.07.2023г./ и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и цитираната заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи. Двата акта са издадени и в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Както в АУАН, така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението. В НП са посочени и данни, позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен - посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния автомобил, които безспорно данни позволяват да се индивидуализира жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, "Участниците в движението: съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка".

В обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него НП е посочено, че жалбоподателят, управлявайки товарен автомобил „СКАНИЯ‘‘ с прикачено полуремарке е навлязъл след пътен знак "В18", забраняващ влизането на МПС с размери, маса или натоварване на ос над означените.

Настоящият съдебен състав намира, че за да е осъществен състава на административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, следва да се установи по 2 безспорен и категоричен начин както неспазване от страна на водача на въведена с пътен знак забрана, така и обстоятелството, дали същата е била сигнализирана по начин, съобразен с нормативните изисквания на Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.

На първо място, от събраните по делото писмени доказателства не се установяват по безспорен и категоричен начин съставомерните признаци от обективна страна на вмененото нарушение. На процесната дата и час – 09.06.2023г. жалбоподателят, управлявайки товарния автомобил е преминал по описаната в АУАН и НП улица, навлизайки срещу забраняващ знак. Видно от приложената служебна бележка към подаденото в срока по чл.44,ал. 1 от ЗАНН възражение обаче юридическото лице, собственик на товарния автомобил, е разполагал с разрешение за извършване на товаро-разтоварна дейност в рамките на урегулираната територия на града. Съгласно приложената санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред: навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането на моторно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос над означените. За да е правомерно движението по пътната мрежа, в настоящия случай – урегулираната територия на град В., с установените стойности относно размерите на управляваното ППС – 40т., превишаващи максимално допустимите 8т., е необходимо водачът да притежава разрешение от общината съгласно разпоредбата на чл.14, ал. 2, б. „Б“, т.3 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Към момента на констатиране на вмененото нарушение водачът М. е разполагал с разрешително за движение в населеното място. Същото е издадено от кмета на Община В. на основание чл. 44,ал. 1,т.1 и ал. 2 ЗМСМА и чл. 52, ал. 1, т., 4 от Наредба за организация на движението на територията на Община В.. Видно от изходящия номер на разрешителното е, че същото е било валидно към момента на установяване на вмененото нарушение.

Предвид съображенията, изложени до момента, съдът обуславя извода, че жалбоподателят не е осъществил състава на административното нарушение, за което е наказан по административен път, санкционираното дружество не може да бъде административно наказателноотговорно лице по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗАНН и чл. 6, ал. 1 ЗАНН. Настоящото производство е от административно наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение (по смисъла на чл. 6 ЗАНН), дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и НП и дали е извършено от него виновно. Тези предпоставки следва да бъдат установени и доказани от административно наказващия орган като представител на административно наказателното обвинение. Следва да се подчертае, че отразеното в акта за административно нарушение не се счита за безспорно доказано със самия факт на неговото съставяне, а именно в тежест на административно наказващия орган е с установените доказателствени средства, да докаже отразеното в акта и че претендираното административно нарушение е извършено именно от лицето, срещу което е образувана административно- наказателната преписка.

3

Съдът намира, че в конкретния казус по безспорен начин се установи, че жалбоподателят М. М. не е извършил описаното в АУАН и НП нарушение, предвид събраните по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе от съда.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че за да гарантират в пълна степен правото на нарушителя на защита, както актосъставителят, така и административно – наказващият орган имат задължението да дадат конкретно, ясно и точно описание на допуснатото нарушение, по начин, че то да може да се сведе до конкретна правна норма, която се твърди, че е нарушена. Нещо повече - законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между описанието на нарушението, дадено в АУАН и това, отразено в НП. Цитираната като нарушена законова норма на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП обхваща широк спектър от дължимо поведение на водача и затова може да има най - разнообразни конкретни проявни форми. Същото вменява няколко задължения за участниците в движението, а именно да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Наличието на такива алтернативни хипотези изисква при квалификация на деянието да се навлезе в конкретика от една страна, по отношение на предложението от закона, което се сочи за нарушено. И доколкото подобно нарушение на материалния закон би било отстранимо посредством обстоятелствената част на наказателното постановление и АУАН, то от друга страна, следва в тези части на двата акта да е налице коректно изписан фактически състав на нарушението. В настоящия казус не е посочена конкретното предложение, а е визиран чл. 6, ал. 1 от ЗДП, където се съдържат съставите на няколко отделни задължения за водачите на МПС.

С оглед изложените по-горе съображения Съдът счита, че административно- наказващият орган не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл. 52, ал.4, от ЗАНН, като е трябвало да прецени събраните доказателства, а при необходимост да извърши и разследване на спорните доказателства.

От изложеното до момента, съдът счита, че НП е издадено в пълно противоречие с процесуалните правила и като такова следва да бъде отменено, поради което и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН В.ският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление № 23 – 0953 – 000714/

29.06.2023 г. на Началник група в ОДМВР В., Сектор „Пътна полиция“, с което на М. А. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „М.в.“ №38 е 4 наложено административно наказание на основание чл. 177, ал. 3, т.2 ЗДвП „глоба“в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-В. да заплати на М. А. М. с ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „М.в.“ №38 сумата от 350/триста и петдесет лв./лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 814/2023 г. по описа на РС-В..

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. В. по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 5