Решение № 14904 от 24.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14904 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ****** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от ****** Гражданско дело № 20241110140217 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в имуществената сфера на „****“ ЕАД съществуват вземания за суми, формиращи стойността на обедняването на дружеството за сметка на обогатяването на всеки от ответниците, както следва: о т Областна администрация- област София: за сумата от 2023.46 лева, представляваща цена на топлинна енергия, потребена в периода от м. 07.2020г. до м.

04.2022г. в имот, представляващ апартамент № 24, находящ се в гр. София, бул. „****“ № 184, ет. 6, за сумата от 355.88 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 01.12.2020г. до 13.04.2023г., за сумата от 17.47 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2020г. до м. 09.2021г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 3.92 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2020г. до 13.04.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 26.04.2023г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 21882/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК; от Б. Г.: за сумата от 17.05 лева, представляваща цена на топлинна енергия, потребена в периода от м. 07.2020г. до м. 04.2022г. в имот, представляващ апартамент № 24, находящ се в гр. София, бул. „****“ № 184, ет. 6, за сумата от 3.00 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 01.12.2020г. до 13.04.2023г., за сумата от 0.15 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.

05.2020г. до м. 09.2021г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 0.03 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2020г. до 13.04.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 26.04.2023г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 21882/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за 1 изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „****“ ЕАД твърди, че ответниците потребявали топлинна енергия за стопански нужди през исковия период в процесния имот, поради което и на основание разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ следвало да сключат с ищеца писмен договор за продажба с предмет консумираната топлинна енергия, което не сторили, поради което се обогатили за сметка на обедняването на топлопреносното дружество със стойността на реално доставения топлинен ресурс и на предоставената във връзка с отчитането и разпределянето му услуга дялово разпределение. Изяснява, че сумите за топлоснабдения имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след приключване на отоплителния сезон са издавани изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършвало дяловото разпределение в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че отправил до ответниците покана да заплатят доброволно формираните за процесния период парични задължения, което същите не сторили. При тези твърдения претендира спорните вземания, законна лихва и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК от ответника Областна администрация на област София, с който предявените срещу този ответник искове се оспорват като неоснователни, тъй като през исковия период имотът бил предоставен за ползване на трето за процеса лице- С. П. С., в качеството му на служител на Национална компания „БДЖ“ и по силата на Заповед за настаняване № РД-08782/29.12.1996г. на министъра на транспорта, поради което именно последният бил отговорен за заплащане на процесните суми. Поради това поддържа, че в случай че е налице обогатяване, въпреки че през релевантния период имотът бил необитаем, такова е възникнало в правната сфера на С. С.. Независимо от това, заявява, че не е получавал покана за сключване на договор с топлофикационното дружество по повод на процесния имот, такъв не бил сключен, поради което за ищеца не съществувало основание да претендира процесните суми от Областната администрация на област София. Като самостоятелно основание за недължимост на обезщетение за забава сочи обстоятелството, че не е получавал покана за изпълнение на процесните задължения. Оспорва между ищеца и дружеството за дялово разпределение, респ. между последното и етажните собственици в сградата да са съществували валидни облигационни отношения. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на вземанията, предмет на претенциите, по давност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника Б.

Г., с който същият оспорва предявените срещу него искове като недопустими, поддържайки, че не е собственик или вещен ползвател на процесния имот, респ. че не е ползвал същия, доколкото имотът бил завещан от *** в полза на **. Поради това моли производството по отношение на него да бъде прекратено. В условията на евентуалност тези доводи се поддържат като такива за неоснователност на претенциите.

С определение от 22.01.2026г., постановено по ч. гр. дело № 303/2026г. по описа на СГС, като трето лице- помагач на ответника Областна администрация на област София е конституиран С. П. С., който не е изразил становище по предявените в настоящото производство искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

На първо място следва да се изясни- така, както това е сторено в постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, че искането на ответника Б. Г. за прекратяване на производството по отношение на него е неоснователно, доколкото доводите, с които същото е обосновано, касаят основателността на претенциите и като такива подлежат на разглеждане с крайния съдебен акт по съществото на правния спор, а не допустимостта на 2 същите.

Съществуването на спорното материално право- така, както е заявено от ищеца чрез съдържащите се в исковата му молба фактически твърдения, е предпоставено от осъществяване в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ обедняване на ищеца, осъществено в резултат на доставяне до процесния имот на твърдяното количество топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение; 2/ обогатяване на ответника, настъпило вследствие на потреблението на така предоставения енергиен ресурс без заплащане на цената му; 3/ връзка между това обогатяване и обедняване, която не следва да е причинно- следствена, а да се изразява в общ юридически факт или група от такива, довели до имущественото разместване в правните сфери на всяка от страните; 4/ за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените права.

Процесуалното задължение да установи осъществяването на тези правнорелевантни обстоятелства принадлежи на ищеца по арг. от нормата на чл. 154 ГПК.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на главен дълг, поставянето на ответника в забава за погасяването му, както и размера на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползване на съответния паричен ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода.

Установява се от неоспорения от страните акт № 02532 за частна държавна собственост, че съсобственици на процесния имот, представляващ апартамент № 24, находящ се в гр. София, бул. „****“ № 184, ет. 6, заедно с държавата като собственик на 84.251 % идеални части, са и физически лица, конкретно посочени в т. 5 и т. 13 от акта за държавна собственост, сред които и лице, което е наследодател на ответника Б. Г., като съгласно изричното отбелязване в т. 9 от акта правото на управление на имота е предоставено съобразно нормата на чл. 18 ЗДС на областния управител на област София.

С оглед на това по правило би следвало да се приеме, че именно областната администрация, на която имотът е бил предоставен за стопанисване и управление, е легитимирана да отговаря по претенциите на ищеца, основани на забраната за неоснователно обогатяване, изразяващо се в случая в ползването без заплащане на цената й на доставяната до обекта топлинна енергия, което ползване закономерно, обективно е обусловено от упражнявана по отношение на този имот фактическа власт.

В случая, обаче, от представените от името на ответника Областна администрация на област София заповед № РД-08-782/29.12.1996г. на министъра на транспорта, договор за наем на жилищен имот от 01.03.2007г. между Национална компания „*“ и С. П. С., констативни протоколи от 03.04.2014г. и от 05.06.2023г., справки за регистрирани настоящ и постоянен адреси на С. П. С., както и подадени от последния заявления до областната администрация на област София от 10.03.2009г., 16.09.2022г. и от 16.09.2022г. се установява, че именно С. П. С. е ползвал фактически процесното жилище от настаняването му в същото въз основа на посочената заповед от 29.12.1996г. на министъра на транспорта, вкл. и през исковия период.

Ето защо и доколкото по изложените вече съображения материално легитимиран да отговаря по претенцията за възстановяване на неоснователното обогатяване, настъпило в резултат от доставката до процесния имот на топлинна енергия, без същата да е била заплащана, е правният субект, който е упражнявал фактическа власт върху същия, а това закономерно е субектът, комуто по силата посочените заповед на министъра на транспорта и договор за наем от 01.03.2007г. е било предоставено държането на имота, следва да се приеме, че фактически ползвател на имота, а с това и на доставяната до него топлинна енергия през исковия период е конституираният като трето лице- помагач на ответника С. П.

С.. Същевременно, по делото не се доказва пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал.

1 ГПК наред с посоченото лице, целият или част от имота да е ползван фактически от когото и да е от ответниците, с което всеки от тях да се е обогатил за сметка на ищеца със 3 съответната част от стойността на доставяната, но незаплатена топлинна енергия. Напротив, от надлежно приобщените и неоспорени от страните писмени доказателства се установява, че трето лице е държало имота, което препятства възможността да се формира еднопосочен и категоричен извод, че в случая настъпилото в правната сфера на ищеца обедняване е за сметка на обогатяване на ответниците.

Поради това и само на посоченото основание- липса на материална легитимация на ответниците да отговарят по предявените срещу всеки от тях искове, имащи за предмет вземания с източник забраната за неоснователно обогатяване, предявените срещу тях претенции следва да бъдат изцяло отхвърлени, поради което безпредметно е обсъждането на останалите доводи и възражения на страните.

В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено на ответниците.

Така, на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника Областна администрация на област София следва да бъде присъдена сумата от 102.26 евроюрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, определено от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.