Решение № 160 от 29.10.2025, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Бяла, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20254510100087 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу М. Н. А..

Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърди, че между него и ответника М. Н. А. е сключен Договор за потребителски кредит № ****/21.03.2019 г. за отпускане в заем на сумата 900 лв., преведена на посочена от ответника банкова сметка на 22.03.2019 г. Твърди, че по желание на ответника последният закупил пакет от допълнителни услуги към договора, като страните подписали споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, неразделна част от договора. Сочи, че договорът и споразумението са подписани при Общи условия, неразделна част от тях.

Твърди уговорено договорно възнаграждение по кредит, като сочи, че съгласно договорните условия ГЛП е 38,30%, а ГПР е 45,05%. Твърди и уговорено възнаграждение за пакета от допълнителни услуги. Сочи, че страните уговорили връщане на кредита в срок от 24 месеца на месечни погасителни вноски и падежна дата на вноските всяко 15-число на месеца.

Сочи също, че страните уговорили разсрочване на възнаграждението по пакета от допълнителни услуги и добавяне на същото към месечните погасителни вноски по кредита. Твърди, че ответникът се е възползвал от услуги по пакета от допълнителни услуги, а именно – приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, отлагане на вноска и намаляване на вноска - с Анекс № 1/19.07.2019 г. страните уговорили отлагане на погасителна вноска № 5, която следвало да бъде заплатена в края на 1 погасителния план и така броя на вноските бил променен от 24 на 25; с Анекс № 2/29.05.2020 г. страните договорили да бъдат намалени погасителни вноски № 12, 13, 14 и същите да бъдат заплатени в края на погасителния план, като погасителните вноски били променени от 25 броя на 28 броя; с Анекс № 3 от 04.06.2020 г. страните договорили намаляване на погасителна вноска № 15, която следвало да бъде заплатена в края на погасителния план. Сочи също, че неразделна част от всеки анекс бил нов коригиран погасителен план. Признава извършени от ответника плащания чрез осемнадесет вноски в общ размер на 2006,57 лв., като подробно сочи датите на плащанията и размера на платените суми. Твърди настъпил краен падеж по договора на 15.07.2021 г., както и наличието на непогасени задължения на ответника. Сочи още, че след изтичане на погасителния план е започнало начисляване на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, договорното възнаграждение и възнаграждението за допълнителния пакет от услуги.

Излага и твърдения за подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника, което било отхвърлено по ч.гр.дело № 1021/2024 г. по описа на РС – Бяла.

При тези твърдения ищецът претендира да бъде осъден ответникът да му заплати следните суми: 302,26 лв. – главница, 74,93 лв. - договорно възнаграждение за периода 15.01.2021 г. – 15.07.2021 г., 298,29 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 286,50 лв. – мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. – 31.01.2025 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Претендира и присъждане на разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

В съдебно заседание ищецът не се представлява, ответникът - не се явява и не се представлява. С писмени молба ищецът поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове, подновява искането за присъждане на разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, че е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.3 вр.ал.1, т.3 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.9 от ЗПК вр.чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.9 от ЗПК вр.чл.240 от ЗЗД вр.чл.чл.10а от ЗПК и чл.33, ал.1 от ЗПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Видно от приобщеното към доказателствения материал ч.гр.дело № 1021/2024 г. по описа на Районен съд - Бяла, „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е подало по пощата на 27.11.2024 г. заявление срещу М. Н. А., с което е поискано издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за вземания по Договор за потребителски кредит № ****/21.03.2019 г. за следните суми:

2

302,26 лв. - главница; 74,93 лв. - договорно възнаграждение за периода 15.01.2021 г. - 15.07.2021 г.; 298,29 лв. възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги; 400 лв. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договор за кредит, начислени на 14.10.2020 г.; 252,33 лв. - законна лихва, дължима от 15.07.2021 г. до 27.11.2024 г., ведно със законната лихва от входиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането. С Разпореждане № 1427/29.11.2024 г. по ч.гр.дело № 1021/2024 г. по описа на РС – Бяла, заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като е указал на заявителя възможността да предяви осъдителен иск относно вземанията в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт. Отказът на заповедния съд е обжалван в срок по отношение на вземанията за главница, договорно възнаграждение и мораторна лихва, като с необжалваемо Определение № 33 от 09.01.2025 г. по в.ч.гр.дело № 1016/2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе произнасянето на заповедният съд е потвърдено. По отношение на възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги разпореждането на заповедния съд е влязло в сила на 12.12.2024 г. С подадена по електронен път /чрез ССЕВ/ на 31.01.2025 г. искова молба, заявителят е инициирал настоящото исково производство.

Исковете за главница и договорно възнаграждение са предявени в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, изхождат от лице с правен интерес и са обусловени от наличието на предпоставките на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК – отказ на съда за издаване на заповед за изпълнение на заявени по реда на чл.410 от ГПК вземания, като исковете са насочени срещу ответник (длъжник в заповедното производство), който е пасивно легитимиран да отговоря по претенцията.

Макар към датата на подаване на исковата молба едномесечният срок по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК по отношение на възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги да е изтекъл, а претенцията за мораторната лихва да се различава по размер и период от заявеното в заповедното производство вземане, и тези искове съдът намира за допустими. С оглед твърденията на ищеца за наличието на непогасени вземания от ответника по сключен помежду им договор за кредит, исковете изхождат от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство и по отношение на тези вземания, срещу ответник, който е пасивно легитимиран да отговоря по претенцията. Единствената процесуална последица за ищеца касателно тези искове е невъзможността да се ползва от платената в рамките на заповедното производство държавна такса по отношение на вземанията за възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги и за мораторната лихва, както и от действието на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК относно давността, който въпрос обаче не е предмет на настоящото производство, предвид липсата на наведено от длъжника възражение в тази насока.

Поради липсата на подаден отговор на исковата молба, няма обстоятелства, по които страните не спорят. Липсва обаче презумпция, че 3 неподаването на отговор в срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154, ал.1 от ГПК /Решение № 27/16.04.2014 г. по т.д. № 1893/2013 г. на II ТО на ВКС/, с оглед на което на първо място ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникнало правоотношение по сключен между него и ответника Договор за потребителски кредит № 30035851686 от 21.03.2019 г. и споразумение за пакет от допълнителни услуги, с твърдяните параметри и съдържание.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № *****от 21.03.2019 г., ведно с погасителен план, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и общи условия, част от съдържанието на договора, със страни: ищецът като кредитор и ответникът като клиент, при следните параметри: сума по кредита – 900 лв., срок на кредита - 24 месеца, ГПР 45,05%, ГЛП 38,30%, лихвен процент на ден - 0,11%, пакет от допълнителни услуги /приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане и за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства/ с възнаграждение за пакета услуги 1113,84 лв., като е уговорено възнаграждението по допълнителнителните услуги да се разсрочи за срока на договора на кредит на равни месечни вноски, добавено към месечните вноски за погасяване на кредита. Съобразно погасителния план към договора датата на плащане на първата вноска е 15.04.2019 г., а на последната вноска:

15.03.2021 г. Представени са и три броя анекси към договора – Анекс № 1 от 19.07.2019 г. за отлагане плащането на вноска № 5 и нов погасителен план, със запазване ГЛР в размер на 38,30% и промяна на ГПР на 40,73% и дата на последната вноска: 15.04.2021 г.; Анекс № 2 от 29.05.2020 г. за промяна чрез намаляване размера на вноски № 12, 13 и 14 и нов погасителен план, при запазване ГЛР в размер на 38,30% и промяна на ГПР на 37,05% и дата на последната вноска: 15.07.2021 г.; Анекс № 3 от 04.06.2020 г. за промяна чрез намаляване размера на вноска № 15 и нов погасителен план, при запазване ГЛР в размер на 38,30% и промяна на ГПР на 36,56%, при дата на последната вноска: 15.07.2021 г.

Договорът, ведно с приложенията и анексите, са с положени подписи за клиент и кредитор, подписите за клиент не са оспорени от ответника, поради което съдът приема, че в случая е налице възникнало облигационно правоотношение между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и М. Н. А. по повод на договор за Договор за потребителски кредит № *****/21.03.2019 г., който по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК, а по аргумент от чл.24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори (чл.143 – чл.148 от Закона за защита на потребителите).

4

За действителността на договора съдът следи и служебно и когато нищожността произтича от съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира в случаите когато констатацията за нищожност на правна сделка е от значение за решаването на спора, като в този случай, за да бъде спазен принципът на състезателното начало, страните следва да са информирани преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността и може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи, както и да е предоставена възможност на страните да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства /в този смисъл постановките на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/, което в случая е сторено от съда с определението за насрочване на делото по чл.140 от ГПК, препис от което е надлежно връчено на страните.

Порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл.23 от ЗПК).