Решение № 1400 от 27.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1400 гр. Варна, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20233100501634 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. №55268/24.07.2023г. от С. И. С., чрез особен представител адв. А. Г., против Решение №2398/30.06.2023г., постановено по гр.д. №6637/2022г. по описа на РС – Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът С. И. С., ЕГН:

**********, с адрес: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“, бл.25, вх.А, ап.16, дължи на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК: 103002253, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, сумата от 642.84 лв. шестстотин четиридесет и два лева и 0.84 ст./, представляваща главница, дължима за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1551408, за периода от 08.01.2019г. до 07.10.2021г. за обект имот, находящ се в гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“, бл.25, вх.А, ап.16, сумата от 74.00 лв. /седемдесет и четири лева/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 13.03.2019 г. до 04.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 09.11.2021г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №16243/2021г. на ВРС.

Във въззивната жалба се посочва, че решението е неправилно и необосновано. Въззивникът посочва, че в мотивите към решението не са обсъдени основните му защитни доводи за неспазване на реда за отчитане, предвиден в чл.23, ал.9 и чл.67, ал.2 от общите условия на ВиК дружеството.

Счита, че цитираната норма на чл.5, т.7 от общите условия не уреждала 1 задължение за присъствие на потребителя или негов представител при извършване на отчета, а разпоредбата касае различна хипотеза, предвиждаща задължение за потребителите своевременно да уведомят ВиК оператора за установени от тях повреди и неизправности по водопроводните и канализационните мрежи и съоръженията - публична държавна или общинска собственост, изградени в техните имоти. Като недоказан се счита фактът относно техническата неизправност на отчетното устройство. По изложените съображения се настоява за решение, с което да бъде изцяло отменено първоинстанционното.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД , с който изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а постановеното Решение на ВРС - законосъобразно и правилно, поради което моли за неговото потвърждаване. Посочва се, че правилно първоинстанционният съд е съобразил всички доказателства по делото, обсъдил е пълно и всестранно твърденията и възраженията на страните по спора и е подробно мотивирал решението си. Възражението на въззивника[1]ответник относно неспазване на реда за отчитане се счита за неоснователно, тъй като съгласно чл.11 от Наредба №4/2004 на МРРБ индивидуалният водомер е собственост на потребителя, който следвало да отговаря за неговия монтаж и поддръжка и в настоящия случай измервателното устройство било с изтекла метрология до 2019г.

Въззиваемата страна изразява становище, че съдът правилно е приел за основателна исковата претенция, тъй като водомерът бил отчитан редовно за периода 10.01.2020г. – 07.10.2021г., а за периода от 08.01.2019г. - 06.12.2019г. е начислена служебна консумация, която при пломбиране на водомера на 16.12.2019г. не била оспорена. Присъствието на потребителя или негов представител при извършването на отчета се счита за негово задължение на съгласно чл.4, т.7 ОУ. А съгласно чл.24, ал.3 и ал.4 ОУ, въззиваемата страна счита, че при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя, в случай, че последният не е съгласен с фактурираните количества, то той е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане, каквото в процесния случай не било осъществено. За правилно въззиваемата страна намира приетото от ВРС, че ВиК операторът е приложил коректно процедурата на чл. 35, ал. 5, вр. чл. 39 от Наредба № 4/14.09.2004г., съгласно която се допуска служебно начисляване на потребено количество вода. Поради изложеното, се моли за решение, с което да бъде оставена без уважение въззивната жалба, а решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание въззивната жалба и отговорът се поддържат.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи 2 до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по иск от "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп" № 33 с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу С. И. С., ЕГН: **********, адрес: гр.Варна, бул.Владислав Варненчик, бл.25, вх.А, ап.16, за приемане за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 642.84 лв./шестстотин четиридесет и два лева и 0.84 ст./, представляваща главница, дължима за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1551408, за периода от 08.01.2019 г. до 07.10.2021 г. за обект -имот, находящ се в гр.Варна, бул.Владислав Варненчик, бл.25, вх.А, ап.16, сумата от 74,00 лв. /седемдесет и четири лева/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 13.03.2019 г. до 04.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 09.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че в периода 08.01.2019 г. до 07.10.2021 г. ищцовото дружество е доставяло ВиК услуги на ответника, който ги е ползвал по партида с абонатен № 1551408, за обект - имот, находящ се в г гр.Варна, бул.Владислав Варненчик, бл.25, вх.А, ап.16, но не е заплащал тяхната цена на доставчика. По силата на чл. 5, т. 6 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребителите били длъжни да заплащат ползваните от тях услуги в срок. На основание чл.33, ал.2 от ОУ, дължимите суми за ползвани ВиК услуги, следвало да се заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Предвид неизпълнение на задълженията от страна на ответника, по инициатива на ищеца било образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 16243/2021г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение попредявените искове.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който оспорва, че ищецът е доставил, а ответникът потребил соченото количество ВиК услуги. Твърди, че не е спазен редът за отчитане на водомера по чл.23, ал.9 от ОУ Ищецът не е спазил и реда по чл.67, ал.2 ОУ Липсват доказателства за техническата изправност на водомера.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и по наведените оплаквания във въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

3

В процесния случай единствените наведени във въззивната жалба оплаквания срещу правилността на първоинстанционното решение, чието обсъждане въззивната инстанция дължи, са за неспазване на реда на чл.23, ал.9 и чл.67, ал.2 ОУ, както и за недоказаност на факта на техническа изправност на отчетното устройство.

Клаузата на чл.23, ал.9 ОУ предвижда, че при водомери с дистанционно отчитане, се извършва физическа проверка и отчет поне един път годишно.

Тази клауза следва да се тълкува във връзка с предходните алинеи на чл.23.

Предвидено в ал.4 на чл.23 от Общите условия е, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя, или на негов представител, като при неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. Съгласно чл.24, ал.1 от Общите условия, потребителят е длъжен да осигурява свободен достъп на оператора за извършване на отчети на индивидуалните водомери.

По силата на ал.3, при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя, или негов представител, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно време в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. Съобразно ал.4 на чл.24, при отказ на потребителя да осигури достъп и при неосигуряване на достъп повече от една година, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. След съставяне на протокола, ВиК операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49. В случая от ангажираните от ищеца писмени доказателства – опис на отчети на абоната, талон за пломбиране на водомер от 16.12.2019г., протокол от 06.08.2021г., се установява, че до 16.12.2019г. е отчетено потребление от 1049 куб.м., което надхвърля начислените количества от въззиваемото дружество до този момент, а след подмяна на водомера потребителят не е осигурявал достъп за отчитане на измервателното устройство повече от една година.

Клаузата на чл.67, ал.2 ОУ касае правила за уведомяване между страните, като в отговора на исковата молба и въззивната жалба възражението в тази връзка е бланкетно и не са изложени конкретни факти редът за уведомяване за кое е нарушила въззиваемата страна, което да дава възможност да бъдат обсъдени от въззивната инстанция.

По отношение на оплакването за недоказаност на факта на техническа изправност на отчетното устройство: Действащи в рамките на процесния период са нормите на Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл.11, ал.5 от Наредбата доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери, са задължение на потребителите. Видно е от представения протокол за пломбиране на водомер, че на 16.12.2019г. е монтиран в процесния обект на потребление нов водомер. Дори и впоследствие водомерът да е бил технически негоден, това влече неизправност на потребителя, а не на ВиК оператора.

При това положение именно въззивникът е неизправна страна в облигационната връзка, която неизправност е породила правото на ВиК доставчика да състави протокол за този факт, както е и сторено, и да начислява служебно количества вода, които подлежат на заплащане.

Горните мотиви обуславят неоснователност на наведените във 4 въззивната жалба оплаквания, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.