Решение № 3917 от 08.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3917 гр. Пловдив, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330104558 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Н. К. и В. К. срещу П. К. и Г. К.. Твърди се в исковата молба, че на 21.12.2001г. Н. К. и покойният П. К. (съпруг на ищцата и баща на ищеца и ответника, починал на 15.07.2023г.), прехвърлят на П. К., който по това време бил в граждански брак с Г. К., собствения си недвижим имот – ****** ****** находящ се в ******, ведно с прилежащо избено помещение ****** и 2.120 % идеални части от общите части на сградата и 2.120 % идеални части от правото на строеж, който съставлявал самостоятелен обект в сграда и е с идентификатор № ****** Имотът бил прехвърлен срещу задължение на приобретателя за издръжка и гледане – да издържа, да се грижи за тях и да ги гледа в случай на болест и старост. Твърди се, че през последните 10 години, когато прехвърлителите имали нужда от помощ заради напредване на възрастта и заболявания, ответниците прекъснали всякаква връзка с тях, не ги допускали в дома си, като първите дори не разполагали с техен адрес и телефон. Прехвърлителите нямали достъп до процесния имот, но въпреки това изплащали задължения за него към „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. Покойният П. претърпял инсулт и получил пареза на десните крайници, възрастните не можели сами да се обслужват, да си пазаруват и купуват лекарства. Помощ им указвал другият им син. Ищците искат разваляне на договора, сключен с нотариален акт № ******, ******, на 1

******. Т. К., за 5/6 идеални части от имота - 1/6 идеална част от страна на ищеца като наследник на баща си и 4/6 идеални части от страна на ищцата, като прехвърлител на ½ от имота и наследник на 1/6 от съпруга си.

Претендират разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответниците оспорват допустимостта на иска, подаден от Н. К., като твърдят, че същата отрича да е подала такъв иск, както и че често се чуват по телефона със снаха си. Не оспорват сключването на процесния договор, като уточняват, че прехвърлителите са си запазили правото на ползване върху имота. Не оспорват и че ответниците са били в брак по време на сключване на сделката.

Оспорват останалите изложени в исковата молба твърдения, вкл., но не само относно неоказване на помощ и грижа от ответниците, недопускане до имота и липса на контакти с тях. Твърдят, че ответникът е изпълнявал договора и продължава да го изпълнява, че нито прехвърлителите, нито ответниците са живели в процесния имот, а дори при покана да се преместят при ответниците прехвърлителите отказали. Сочат, че са посещавали прехвърлителите в къщата им в село Н. всеки уикенд, а понякога и през седмицата, като са носели хранителни продукти, лекарства и парични средства, поемали ремонти по къщата, помагали с поддръжката на двора и ги водели на лекар и помагали с възстановяване, когато било нужно. Като цяло прехвърлителите не били в тежко здравословно състояние, което да ги затруднява да се справят с ежедневните си нужди. След претърпения инсулт през 2012г. ответникът предложил на родителите си да се преместят в гр. ******, но покойният П. К. отказал и искал да остане в къщата си на село. Ответниците продължили да се грижат за него там по описания начин. Ищцата имала операция на двете очи, като ответникът придружил майка си по време на процедурите. Същия полагал нужните грижи, въпреки че само бил със влошено здравословно състояние. Твърдят, че прехвърлителите са имали контакт с внуците си, имали са ключ и достъп до процесния имот, а задълженията към Топлофикация са били плащани от ответницата. Молят за отхвърляне на иска и претендират разноски.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.

Искът е допустим. Съдът лично се убеди в желанието на ищцата да предяви настоящия иск чрез изслушването й по реда на чл.176 ГПК. Същата не се твърди и няма данни да е поставена под запрещение, поради което процесуалната й дееспособност не е ограничена. За основателността на иска следва да са настъпили следните юридическо факти: сключване на процесния договор между Н. К. и покойният П. К., от една страна, и П. К., от друга 2 страна, който по това време да е бил в граждански брак с Г. К. в режим на СИО, с посоченото в исковата молба съдържание на договора, както и съществено неизпълнение на договора от ответниците, представляващо основание за неговото разваляне.

Като безспорни между страните са обявени следните факти: сключването на договора за прехвърляне на процесния недвижим имот ****** в ******, описан по-горе, от Н. и П. К. в полза на П. К. срещу задължение да ги издържа, да се грижи за тях и да ги гледа в случай на болест и старост, както и че по време на сделката ответниците имали сключен брак в режим на СИО.

Безспорни са и фактите, че прехвърлителите притежавали процесния имот в режим на СИО, а ответникът В. К. би притежавал 1/6 идеална част от имота по наследство от баща си, ако не беше прехвърлен. Страните не спорят и по факта, че ищцата страда от шизофрения.

Спорен между страните е въпросът дали договорът е бил изпълняван от ответниците и дали евентуалното негово неизпълнение може да се счете за съществено.

В тази връзка са събрани писмени и гласни доказателства, като всички събраните доказателства са еднопосочни и водят до извод за съществено неизпълнение на договора от страна на ответниците.

Установява се от показанията на св. П. К., подкрепени от тези на св. Н. П.

С. – дъщери на ответниците, че след сключване на договора за издръжка и гледане родителите им полагали грижи за прехвърлителите, като ходили почти всяка седмица в селото, където прехвърлителите живеели, носели храна, неща за двора, парични средства, но като цяло прехвърлителите били подвижни и сами си пазарували и готвили. След като покойният П. К. претърпял инсулт през 2012г., ответникът го посещавал в болницата и след това предложил няколко пъти с ищцата да дойдат да живеят в града, но прехвърлителите категорично отказали. Ответникът В. К. водил и майка си – ищцата, по болници във връзка с проблеми с очите.

Установява се още от показанията на двете свидетелки, че след 2020г., възникнал конфликт между ответниците, от една страна, и прехвърлителите, от друга, по повод съпруга на св. С., когото Н. и П. К. не одобрявали. От тогава ответниците спрели да ходят в дома на прехвърлителите и спрели да се виждат с тях. Ответниците направили опит за сдобряване, но не направили опит да отидат отново в селото. Чували се по телефона основно по инициатива на прехвърлителите, но също по инициатива на ответниците, вкл. по повод раждането на техните внуци. След смъртта на П. К. през 2023г., ответниците не отишли на погребението, тъй като ищцата поискала на погребението да отиде само ответникът П. К.. Погребението било организирано от другия син 3 на прехвърлителите - В., и от ищцата Н..

Ответниците не доказват да са полагали каквато и да е грижа за прехвърлителите след 2020г., да са ги посещавали, респективно - ищцата, след смъртта на П. К., да са им изпращали храна или лекарства, да са им давали парични средства, нито да са вложили на тяхно име парични суми в банка с цел осигуряване издръжката им. В същото време от показанията на двете свидетелки, дъщери на ответниците, се установява, че в периода след 2020г. до смъртта му П. К. (на 80г. към 2020г.) бил с пареза на едната ръка, а Н.

К. (на 77г. към 2020г.) била с шизофрения, което продължава и към момента.

Установява се от показанията на св. П. К. и св. Г. Г. че през последните години за ищцата се грижел другият й син – В., който й носел храна, поправял къщата и я водил по болници.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, които кореспондират помежду си и се ползват с висока доказателствена стойност, доколкото двете свидетелки излагат неблагоприятни обстоятелства за собствените си родители, а св. Г. няма роднинска или друга по-особена връзка със страните, която да води до извод за неговата заинтересованост.

Свидетелските показания се подкрепят и от писмените доказателства относно смъртта на П. К. и здравословното състояние на двамата прехвърлители.

От установените факти следва, че след 2020г. до момента на съдебното дирене, ответниците не са полагали грижи за прехвърлителите, каквото задължение ответникът е поел по силата на договора – да ги издържа, да се грижи за тях и да ги гледа в случай на болест и старост. В периода на неизпълнението – след 2020г., прехвърлителите са били както болни (пареза и шизофрения), така и възрастни

- на 80 и 77 години, следователно задължението за тяхната издръжка и грижа за тях е съществувало, но не е било изпълнено. Ответниците изтъкват, че самите прехвърлители отказали да се преместят в града и влошили отношенията си с ответниците, като отказали да се помирят с тях. Тези личности отношения обаче нямат общо с изпълнение на поетите задължения, тъй като не се доказва ответниците да са правили опити да посетят дома на прехвърлителите, да са правили опити да им занесат храна или парични средства, нито да са вложили такива по тяхна сметка в банка, така че въпреки влошените междуличностни отношения, да бъде осигурена нужната грижа и издръжка. Затруднената комуникация с нищо не е препятствала ответниците обективно да изпълняват задълженията си (като изпращат храна и други нужни продукти, като организират медицинска грижа за прехвърлителите или най-малко като вложат в банка в тяхна полза съответна парична сума), а по-скоро е послужила като оправдание за неизпълнението им. Неизпълнението, продължило след 2020г. до подаване на исковата молба през м. март, 2024г., т.е. повече от 4 години за Н. К. и три за 4 починалия през 2023г. П. К., съдът намира за съществено с оглед периода от време, напредналата възраст на прехвърлителите и здравословното им състояние, а след смъртта на П. К., оставането на Н. К. сама.

Ето защо исковете се явяват основателни и договорът следва да бъде развален до размер от 5/6 идеални части, доколкото за останалата 1/6 от имота качеството на кредитор и длъжник са се слели, тъй като ответникът П. К. е наследил правото да иска разваляне на договора за 1/6 част, на която отговаря наследствения му дял от наследството на П. К.. Исковете са предявени именно за 5/6 ид. части и подлежат изцяло на уважаване.

При този изход от делото право на разноски имат ищците и по-конкретно Н. К., от чието име са заплатени следните разноски: 1000 лева за адвокатско възнаграждение, 196,57 лева за държавна такса и 5 лв. за съдебно удостоверение.Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

РАЗВАЛЯ, на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, за общо 5/6 идеални части от правото на собственост върху имота и съответното задължение за издръжка и гледане, който договор е сключен на 21.12.2001г. между П. В. К. и Н. П. К., от една страна, и П. П. К., от друга страна (по това време в режим на СИО със съпругата си Г. К.) и който договор е оформен в нотариален акт № ******, ******, рег. № ******, дело № ****** от ****** на ******. Т. К., вписан в Службата по вписванията с вх. № ******/21.12.2001г., акт № ******, том ****** дело №******, както следва: по предявения иск от Н. П. К., ЕГН:**********, с адрес: ******, против П. П. К. , ЕГН:**********, и Г. Й. К. , ЕГН:**********, и двамата с адрес в ******, договорът се разваля за 4/6 идеални части от правото на собственост върху долуописания недвижим имот (от които 3/6 идеални части - предявени от ищцата като един от прехвърлителите на имота, и 1/6 идеална част - предявена от ищцата в качеството й на наследник на другия прехвърлител – П. К.); по предявения иск от В. П. К., ЕГН:**********, с адрес: ******, като наследник на П. В. К., против П. П. К. , ЕГН:**********, и Г. Й. К. , ЕГН:**********, договорът се разваля за още 1/6 идеална част от правото на собственост върху долуописания недвижим имот, а именно: