Решение № 94 от 02.07.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. София , 02.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ в закрито заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ЛОРА М. МИТАНКИНА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20201110212340 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Т. Т. срещу наказателно постановление/НП/ № 20-4332013120/24.07.2020г., издадено от началник група към СДВР, О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от дванадесет месеца на основание чл.

175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП и глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 157, ал. 6 ЗДвП.

С жалбата се твърди, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно.

Поддържа се, че съдържанието на АУАН и НП не позволява да се разбере в какво се изразява вмененото нарушение – в какво се изразява несъответствието с предназначението на пътищата, отворени за обществено ползване. Навеждат се доводи, че са допуснати множество съществени процесуални нарушения, както и че жалбоподателят не е извършил вменените му нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.07.2020г. в 19.32 часа в гр. София по бул. „Сливница” с посока на движение от ул.

„Годеч” към ул. „732-ра” жалбоподателят П. Т. Т. управлявал л.а. „М” с ДК № . В същата 1 посока се движел и служебен полицейски автомобил, в който се намирали полицейските служители С С. и колегата му М.С.. На светофара на кръстовището с бул. „Панчо Владигеров” полицейският автомобил, както и автомобилът, управляван от жалбоподателя, спрели в две съседни пътни ленти на забранен червен сигнал. След като светнал разрешен зелен сигнал, водачът на л.а. „М” с рег. № форсирал двигателя на автомобила, той рязко тръгнал от място, поднесъл от едната в другата лента, като задната част на МПС извършила резки движения наляво и надясно. След това водачът бил спрян от полицейските служители и самоличността му била установена като П. Т. Т.. Водачът представил АУАН с изтекъл срок, издаден на 20.12.2019г.

Свидетелят С С. съставил на П.Т. АУАН № 251101/13.07.2020г. за нарушения на чл. 104б, т.

2 ЗДвП и на чл. 157, ал. 6 ЗДвП.

Въз основа на този акт е издадено атакуваното НП № 20-4332-013120/24.07.2020г.

Видно от заповед № 8121к-13180/23.10.19г. на министъра на вътрешните работи Г В Б е преназначена на длъжност началник на 03 сектор „Административно обслужване” към ОПП-СДВР.

Видно от заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи началникът на сектор в О”ПП”-СДВР е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП, а актосъставителят е оправомощен да състави процесния АУАН

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на свидетеля С С., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени към материалите по делото, а именно – АУАН № 251101/13.07.20г., справка-картон на водача, заповед № 8121к-13180/23.10.19г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност, АУАН № 033259/20.12.19г.

Между събраните доказателства не са налице противоречия и несъответствия, като същите изясняват възприетата от съда фактическа обстановка по несъмнен начин. Свидетелят С. си спомняше добре процесния случай, като от неговите показания, преценени в съвкупност с писменото доказателство АУАН, категорично се установяват всички правно релевантни факти.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Свидетелят дава ясни, конкретни и непротиворечиви показания, че на инкриминираните в АУАН и НП време и място жалбоподателят П.Т. е управлявал лек автомобил "М" с ДК № с форсиране на двигателя, което предизвикало рязко тръгване от място и поднасяне на задната част на автомобила наляво и надясно.

По делото не са събрани доказателства, оборващи фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, включително относно авторството на нарушението. Водачът на МПС е наказан 2 за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Визираната разпоредба императивно забранява на водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Обстоятелството, че в закона не се съдържа легална дефиниция досежно "ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари", като законодателна техника предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. В случая както в АУАН, така и в НП ясно са описани всички елементи от състава на нарушението, а именно че боравейки със системите на автомобила - форсиране на двигателя, жалбоподателят е постигнал ефект на рязко тръгване от място и резки движения на задната част на МПС наляво надясно, който не би могъл да настъпи при нормалното управление на МПС. С тези си действия жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 104б, т.

2 ЗДвП да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за целта места. С оглед на изложеното вмененото нарушение се явява доказано по несъмнен начин от обективна страна.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, доколкото в качеството си на водач на МПС жалбоподателят съзнателно е използвал път, отворен за обществено ползване, предвид движението на хора и автомобили, за други цели, освен в съответствие с предназначението му за управление на МПС с цел превоз на хора и товари.

Санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В случая наложените на жалбоподателя наказания са правилно индивидуализирани в предвидения от закона абсолютен размер, поради което не следва да се обсъжда въпроса за тяхното редуциране.

Доказано се явява и другото вменено на жалбоподателя нарушение по чл. 157, ал. 6 ЗДвП.

Съгласно чл. 157, ал. 6 ЗДвП при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3.

Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му.

Съдът намира, че законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 157, ал. 6 ЗДвП, тъй като същият не е представил на полицейските служители контролен талон към СУМПС, а АУАН, чиято дата на издаване е била от преди повече от месец от датата на проверката.

Нарушението по чл. 157, ал. 6 ЗДвП е извършено умишлено, тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, като ги е целял.

За нарушението на чл. 157, ал. 6 ЗДвП законосъобразно на основание чл. 185 ЗДвП е наложена глоба в размер от 20 лева.

3

НП като законосъобразно и правилно следва да се потвърди в неговата цялост.

Не са налице основания за присъждане на разноски, тъй като въззиваемата страна не е била представлявана в съдебното производство.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ:

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-4332-013120/24.07.2020г., издадено от началник група към СДВР, О”ПП”-СДВР, с което на П. Т. Т. са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от дванадесет месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП и глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 157, ал. 6 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4