Определение № 414 от 01.02.2018, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./01.02.2018 г. гр.

Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 804 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от “ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД срещу „ВИПЕКС“ ООД и К.В.Д., с която съдът е сезиран с искане за приемане на установено между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сума в размер на 35 178.90 лева, съставляваща остатък от продажна цена на експедирани и доставени стоки съгласно споразумение с нотариална заверка на подписите от 01.11.2010 год., рег. №

7927 на нотариус с рег. № 147 на НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2017 год., за които суми е издадена Заповед №

1318/23.02.2017 год. по гр.д. № 2312/2017 год. описа на ВРС – 41 състав, с правно основание чл.422 ГПК

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представени писмени доказателства и провеждане на ССЕ.

С определение № 2250/18.07.2017 год., съдът е констатирал, че молбата отговаря на изискванията на чл. 127, ал.

1 и чл. 128 ГПК, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с доказателствата приложени към нея де се изпратят на ответната страна, на основание чл. 367 ГПК.

В срока по чл. 367 ГПК, ответниците са депозирали отговор, с който оспорват исковата претенция като неоснователна.

С определение № 2694/25.08.2017 год., съдът е разпоредил препис от писмения отговор на ответниците да се връчи на ищцовата страна.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се изразява становище по направените от ответника възражения, обективирайки искане за приемане на писмени доказателства и поставяне на допълнителна задача на ССЕ.

Ответниците са депозирали отговор на допълнителната искова молба и поддържат релевираните в отговора възражения срещу иска, с което размяната на книжа е приключила.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на заповед за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист въз основа на извънсъдебно изпълнително основание по чл. 417 ГПК.

Установителният иск е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 2312/2017 год. на ВРС

– XLI състав. Сезиран е компетентен съд.

По предварителните въпроси:

Доколкото предявеният иск е с предмет неизпълнение на задължение по презумптивна търговска сделка, сключена между търговци, претенцията следва да се разгледа по особения ред за търговски спорове, като въпросът с обективираното от ответниците „ВИПЕКС“

ООД и К.В.Д. възражение за неподведомственост на спора с правно основание чл.422 ГПК на съда с оглед наличие на арбитражна клауза в договора между “ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД срещу „ВИПЕКС“ ООД е разрешен с влязъл в сила съдебен акт.

По доказателствата:

СЪДЪТ намира, че доколкото представените с исковата молба и допълнителната искова молба писмени доказателства са за установяване на релевантните за спора твърдения за съществуването на неизпълнени изискуеми задължения на ответника, същите са относими и допустими, поради което следва да бъдат допуснати.

СЪДЪТ намира, че представените с допълнителната искова молба писмени доказателства, находящи се от л.66 до л.69, са своевременно оспорени от ответната страна, поради което и на ищцовото дружество следва да се даде възможност да заяви изрично дали ще се ползва от тях.

С оглед горното, СЪДЪТ намира, че следва да отложи произнасянето по поисканата от ответната страна СГЕ.

СЪДЪТ намира, че следва да допусне провеждане на поисканата от ищцовото дружество ССЕ.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде приобщено към доказателствения материал служебно изисканото ч.гр.д. № 2312/2017 год. на ВРС – XLI състав.

СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на основание чл.374, ал.2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Воден от горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД срещу „ВИПЕКС“ ООД и К.В.Д. иск за приемане на установено между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сума в размер на 35 178.90 лева, съставляваща остатък от продажна цена на експедирани и доставени стоки съгласно споразумение с нотариална заверка на подписите от 01.11.2010 год., рег. №

7927 на нотариус с рег. № 147 на НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2017 год., за които суми е издадена Заповед №

1318/23.02.2017 год. по ч.гр.д. № 2312/2017 год. на ВРС – XLI състав, с правно основание чл.422 ГПК.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски спорове”.

ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН

ДОКЛАД:

Предявен е иск от „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД срещу

„ВИПЕКС“ ООД и К.В.Д., с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Искът е основан на твърдения за наличие на облигационни отношения между страните, основани на договор за продажба № HB 011 от

05.01.2009 год., по който първият ответник по делото е натрупал задължение към ищеца в размер на 53 060.92 лева, дължими по шест броя продажби. Последното е обусловило сключване на споразумение между страните, с което страните по договора са приели, че към 01.11.2010 год. задълженията на първия ответник по делото възлизат в размер на 55 945.86 лева, която сума е формирана като сбор от сумата от 53 060.90 лева, съставляваща остатък от цена на продадена стока по фактура № 27492/21.04.2010 год., № 27547/23.04.2010 год., 27623/27.04.2010 год., № 27796/03.05.2010 год., № 27882/10.05.2010 и № 280097/18.05.2010 год. и от сумата 2 884.94 лв., съставляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва до 18.10.2010 год., което споразумение е нотариално заверено с рег. № 7927/01.11.210 год. на нотариус с рег.

№ 147 на НК и по което споразумение вторият ответник по делото се е задължил солидарно. Въпреки горното, задължението не е изплатено и ответниците са останали задължени със сумата от 35 178.90 лева, за които ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2312/2017 год. по описа на ВРС – 41 състав. Ответниците са депозирали възражение срещу така издадената заповед, което обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на иска.

В срока по чл.367 ГПК, ответниците „ВИПЕКС“

ООД и К.В.Д., в срока по чл. 367 ГПК, депозират писмени отговори на исковата молба. Позовават се на изтекла погасителна давност, считано от посочената в споразумението изискуемост на задължението - 01.02.2011 год., от която дата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед 20.02.2017 год. е изтекла предвидената в закона петгодишна погасителна давност. Ответникът Д. се позовава и на погасяване на отговорността му като поръчител поради неупражняване на правата срещу длъжника в предвидения в нормата на чл.147, ал.1 ЗЗД шестмесечен срок, започнал да тече от падежа на задължението и твърди, че евентуалното прекъсване на давността по отношение на главния длъжник няма действие по отношение на поръчителя.

В срока по чл.372 ГПК, ищецът „ИНТЕРКОМ

ГРУП“ ООД депозира допълнителна искова молба, с която изразява становище по наведените от ответниците доводи за неоснователност. Оспорва качеството на ответника Д. като поръчител и твърди, че същият има качеството на солидарен длъжник, чиято отговорност е различна от тази на поръчителя. Оспорва твърдението за изтекла погасителна давност, като твърди че е налице прекъсване на давността по смисъла на чл.116 б.“а“ ЗЗД – чрез извънсъдебно признание на иска, обективирано в представените потвърдителни писма, като прекъсването има действие и по отношение на солидарния длъжник – втори ответник.

В срока по чл.373 ГПК, ответниците „ВИПЕКС“ ООД и К.В.Д., поддържат вече изложеното. Ответникът „ВИПЕКС“ ООД оспорва представените от ищеца съпроводителни писма с твърдението, че същите са антидатирани и съставени за целите на процеса, че не касаят процесните задължения и че носят подписа на К.Д., който през процесния период е бил единствен овластен да представлява дружеството.

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по настоящото дело доказване на факта на съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото с характера на договор за продажба, съответно предпоставки за възникване на солидарна отговорност между ответниците, изискуемост на вземането и размера на претендираното вземане по отделни пера.

В тежест на ответниците е да установят, изпълнение на поетите с договора задължения, както и наведените други правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи твърдения.

УКАЗВА на страните, че са се позовали на всички релевантни за очертаване на основанието на иска и насрещните възражения факти и са ангажирали допустими доказателства за обстоятелствата, за които носят доказателствена тежест

ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към исковата молба и допълнителната искова молба писмени доказателства, като по приемането им съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЕЦА в едноседмичен срок от получаване на настоящото ДА ЗАЯВИ дали ще се ползва от представените с допълнителната искова молба писмени доказателства – потвърдителни писма, находящи се от л.66 до л.69, КАТО МУ УКАЗВА, че в случай, че няма да се ползва от същите или не изрази становище в указания от съда срок, същите няма да бъдат приети като доказателства по делото с оглед предприетото от ответника оспорване /аргумент от чл.193 ГПК/.

ОТЛАГА произнасянето си по исканата от ответното дружество СГЕ до вземане на становище на ищцовото дружества дали ще се ползва от оспорените доказателства.

ДОПУСКА

ПРОВЕЖДАНЕТО на СЪДЕБНО СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, по която вещото лице след запознаване с материалите по делото и в счетоводствата на ищцовото и ответното дружество, да даде отговор на поставените с исковата молба въпроси по доказателствени искания на раздел II от същата и на въпроса в т.2 от допълнителната искова молба /л.65/.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението с представяне на доказателства за това в същия срок.

НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по назначената ССЕ Елеонора Трифонова, която да се уведоми за поставената й задача след представяне на доказателства за внесен депозит.