Протокол № 734 от 12.06.2023, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 734 гр. Сливен, 01.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20232230100713 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:35 часа се явиха:

Ищцовото дружество, редовно призовано, се представлява по пълномощие от адв. А. от СлАК, надлежно упълномощена с пълномощно, представено днес.

Ответникът, редовно призован, явява се лично. Представлява се по пълномощие от адв. Д. от СлАК, надлежно упълномощен с пълномощно, вече представено по делото.

Въпреки, че вчера е депозирал молба- вх. № 9393/31.05.2023г., да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, се явява.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

За изясняване на т.н. предварителни въпроси и фактическата по делото обстановка съда излага, че от съдържанието на исковата молба може да се направи извод, че твърдението на ищеца е, че има парични вземания, в размерите, посочени в нея, за които и е депозирал преди това заявление за заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист. Такива обаче не са му издадени, а заповедния съд му е дал указания, че за вземанията си трябва да предяви осъдителен иск, на основание чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК.

Трябва да се отбележи, че предмет на делото са два иска- главен и акцесорен. Те са осъдителни. Исковете са подведомствени на съдилищата в Република България; подсъдни са 1 на Сливенски районен съд както по правилата на родовата, така и по правилата на местната подсъдност. Главният от тях представлява стойност на ел.енергия, а другия, акцесорен на него, е т.н. мораторна лихва- обезщетение за вредите, които кредитора търпи от забавата, в която ответника е изпаднал при плащането на главницата.

Ответникът депозира своевременно писмен отговор, в който навежда възражения, че не дължи търсените от него суми, тъй като не той е потребявал тази ел. енергия. В тази връзка твърди, че не само през процесния период от време, а дълги години, имота е бил обитаван от брат му, докато самия той, както в процесния период от време, така и години преди това, е живял в чужбина. В подкрепа на това представя документи, съставени в държавата, в която е живял, които по-късно, по указание на съда, представя и с превод на български.

Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на страните да изложат и в съдебно заседание становището си по предявените искове. Прикани ги към сключването на спогодба.

АДВ. А.: Поддържам така предявените искове.

АДВ. Д.: Поддържам депозирания писмен отговор и направените с него възражения.

Тъй като спогодба в днешното заседание не може да се постигне, съда извърши следния

Д О К Л А Д

І. По т. 1 на ал. 1 на чл. 146:

Обявява на страните, че обстоятелствата, от които ищеца черпи правата си са следните:

- от твърдението, че има вземане срещу ответника за периода от време: 04.09.2019 г. 02.03.2020г., което е формирано от начислена, при спазване на нормативната уредба за случаи като процесния, нормативна уредба. Т.е., цената на главния иск представлява не стойността на доставената и консумирана в обекта – апартамент, за процесния период от време, ел.енергия, а начислената от ищеца, тъй като негови представители установили при проверка, че уреда, предназначен да отчита консумацията й- електромер, е манипулиран, чрез поставянето на меден проводник по описания в исковата молба и протокола, представляващ нейно приложение, начин.

- от обстоятелството, че за вземанията си по исковата молба „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е депозирало преди това заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист, но съда му е указал, че трябва да предяви осъдителен иск за тях.

2

Ответника е депозирал писмен отговор, чрез пълномощник- адвокат. Намира исковете неоснователни, тъй като не са доказани обстоятелствата, на които са основани.

ІІ. По т. 2 от ал. 1 на чл. 146:

Правната квалификация на предявените от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД исковеГлавният е с цена 1470,22 лв. и за него е приложима разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, която е общия текст, уреждаща последиците от неизпълнението на договорно задължение. Приложими са и разпоредби от Закона за енергетиката и главно- ПИКЕЕ.

Второто вземане е с цена 27,24 лв. и за него е приложим чл. 86 от ЗЗД – т.н. мораторна лихва.

ІІІ. По т. 3 и т.4 на ал. 1 на чл. 146 от ГПК:

Не може да се констатира, че е налице признание на факт или право. Няма обстоятелства по делото, които да не се нуждаят от доказване. Все пак може да се отбележи, че ответника не оспорва обстоятелствата по извършената проверка на електромера, отчитащ консумацията на ел.енергия в процесното жилище, както и констатираните при проверката факти- осъществена в него манипулция, извършена/ изразяваща се в описания в исковата молба и нарочен протокол начин.

ІV. По т. 4 на ал. 1 на чл. 146 от ГПК:

Съдът разпределя доказателствената тежест за страните по следния начин: ищецът следва да установи:

- че ответника е бил потребител на доставяната от него услуга- ел. енергия, като негов клиент, за посочения в исковата молба обект, находящ се в гр. Сливен, ул. Цанко Церковски №4, заведен по партидата на кл.№ 1010510467, чийто титуляр е ответника.

- размера на вземането си.

- че съда е отказал за вземанията да му издаде заповед за изпълнение. на ответника разпределя тежестта да установи твърденията си, че поне в процесния период от време не е живял в процесното жилище, а и не само в този период- както той твърди, а бил в чужбина няколко години. Трябва да докаже и че в това време в жилището е живял брат му.

На основание чл. 146 ал. 2 от ГПК съда указва, че страните са направили доказателствени искания за установяване на релевантни за делото факти- представени са документи за приемане като писмени доказателства; искане и за разпит на свидетели, а и за назначаване на експертиза.

3

На основание чл. 146 ал. 3 от ГПК съда ДАВА възможност на страните по делото да вземат становище по доклада и дадените указания.

АДВ. А.: Уважаеми г-н председател, нямам възражения по така направения доклад. В интерес както на ответната страна, така и за процесуална икономия, аз съм подготвила молба/становище, в която съм посочила нашите доказателствени искания. Това е за назначаване на експертиза, както и допускане на един свидетел, а именно- един от съставителите и присъствалите на констативния протокол за техническа проверка, който ще бъде доведен от нас в следващо съдебно заседание, след изготвяне на експертизата.

Посочвам имената му- Васил Генов, но не съм сигурна, че той ще дойде, защото той и колегите му са на въртящ график и дежурства. Поради това допълнително ще посоча двама свидетели, а ще доведем само единия, който ще е свободен в деня на заседанието.

АДВ. Д.: Считам, че искането за назначаване на експертиза е преклудирано. Трябвало е да се направи с подаването на исковата молба. Така също, в отговора си не сме правили възражения във връзка с тази проверка, както и за съставения протокол за нея, тъй като моя доверител не е бил на адреса и не знае за такива манипулации, които разбираме едва сега.

Водим за днешното заседание двама свидетели.

Съдът е съгласен с част от казаното от пълномощника на ответника. Не е съгласен, че доказателственото искане на ищеца за назначаване на експертиза е преклудирано. Въпреки това съда няма да уважи това искане и ще процедира така, защото според съда тази експертиза, този способ за събиране на проверка и доказателства, в случая не е необходим.

Председателят на съдебния състав прави този извод от процесуалното поведение на ответника, а именно- че не са оспорени нито обстоятелствата, на които е основан иска, с изключение на това кой фактически е обитавал имота, нито пък е оспорен самия документ, представляващ приложение на исковата молба- констативен протокол. При това положение съда не може да не го цени като доказателство и на съда му се струва, че е излишно да се назначава експертиза, която така или иначе ще работи по същия този протокол. От друга страна, с назначаването на ненужна за делото експертиза една от страните ненужно би се натоварила с разноски по нея. При това положение, съда

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ УВАЖАВА доказателственото искането на ищеца за назначаване на съдебнотехническа експертиза.

Определението не подлежи на обжалване.

На основание чл. 148 от ГПК съда следва в днешното съдебно заседание да се 4 произнесе по доказателствените искания на страните и да събере вече допуснати доказателства. С постановено в закрито съдебно заседание определение с № 1593/22.05.2023 г. съда е допуснал за приемане като писмени доказателства приложенията на:

- исковата молба: констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №№574273/02.03.2020г.; справка за коригиране на сметката на електроенергия към констативен протокол № 574273/02.03.2020г.; фактура 8285576653/14.11.2022г.; писмо с изх. № 9640740-1/14.11.2022г.

- писмения отговор на исковата молба: удостоверение за наследници изх.№ 94009305/11.05.2023г.; нотариален акт.

Съдът и към момента счита, че тези документи са допустими и относими към предмета на делото и поради това

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства документите, представени:

- с исковата молба: констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №№574273/02.03.2020г.; справка за коригиране на сметката на електроенергия към констативен протокол № 574273/02.03.2020г.; фактура 8285576653/14.11.2022г.; писмо с изх. №9640740-1/14.11.2022г. с отговора на исковата молба: удостоверение за наследници изх.№ 94009305/11.05.2023г.; нотариален акт.

ДОПУСКА, ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени по делото доказателства документите, представени вече в превод на български език- заявление и справка, от Министерството на труда и социалното осигуряване на Кипър.

С цитираното определение съда е дал възможност на ответната страна да ангажира гласни доказателства- чрез разпита на двама свидетели, за установяване на конкретно посочени обстоятелства. В допълнително писмено изявление ответника посочва- в изпълнение на указание на съда, имената на свидетелите и поради това съда с нарочно определение ги е допуснал до разпит. Това са лицата В.К.Г. и П.К.С..

Съдът няма да уважи искането на ищеца за разпит на свидетел, тъй като фактите, за които се иска той, са отразени в констативния протокол, който, както съда вече указа, ще цени като писмено доказателство. В този смисъл свидетелските показания са ненужни.