Решение № 163 от 27.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Велико Търново, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20264000500172 по описа за 2026 година С решение № 73 от 06.03.2026г. по гр.д. № 916/2025г. по описа на ОС- Русе е осъдена на осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на М. С. Г. сумите от 4 601,63 евро / 9 000 лв./ и 4090,34 евро /8 000 лв./, представляващи обезщетения за претърпени съответно неимуществени и имуществени вреди в резултат на воденото срещу него НОХД № 1607/2023 г. по описа на Районен съд - Русе за извършване на престъпление по чл. 330, ал.1 о т НК, приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.11.2025 г. до окончателното изплащане, както и 849,15 евро- разноски по делото. Със същото решение е отхвърлен искът на М. С. Г. против Прокуратурата на Република България за разликата над уважения размер от 4 601,63 евро / 9 000 лв./ до пълния предявен размер от 15 338,76 евро / 30 000 лв./, като неоснователен.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Прокуратура на Република България, в частта, с която са уважени исковете за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4601,63 евро и за имуществени вреди в размер на 4090,34 евро. Счита, че решението е постановено в противоречие с 1 материалния закон и е необосновано. Твърди се, че по делото не се е доказало по категоричен и несъмнен начин, че твърдените претърпени неимуществени и имуществени вреди от ищеца са в пряка и непосредствена връзка с повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 330, ал.1 от НК, за което бил оправдан с влязла в сила присъда. Излага се, че по делото останало недоказано, че негативните преживявания и емоции на ищеца са свързани и причинени точно от повдигнатото му обвинение по наказателното производство, а не са последица от отнетото свидетелството за управление на МПС, от загубата на работа или от влошените отношения с бившата му съпруга. Изтъква се, че липсата на ясна причинно – следствена връзка води до неоснователност на предявения иск. С жалбата се оспорва присъдения размер на обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен и несъответстващ на принципите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Изложени са подробни съображения в жалбата. Изтъква се, че обвинението срещу ищеца е за престъпление по най- лекия инкриминиран състав, че по наказателното производство била взета най- леката мярка за неотклонение „подписка", че досъдебната фаза на наказателното производство, която е под непосредствения контрол на Прокуратурата на РБ е продължила в изключително кратки срокове. Твърди се, че воденото наказателно производство не се е отразило негативно върху социалния, професионалния и личния живот на ищеца, липсва разгласяване и публичност, както и причинени здравословни вреди. С жалбата се оспорва и присъдения размер на обезщетението за имуществени вреди. Сочи се, че въз основа на представените 4 бр. договори за правна защита и съдействие е присъдено обезщетение в общ размер на 8 000 лв. /4 090,34 евро/. Посочва се, че за воденото срещу ищеца наказателно производство бил сключен договор за правна помощ, от 26.04.2023год. с основание „ Оказване на правна защита по наказателно производство до приключването на наказателното производство", в който е посочено възнаграждение от 2 500лева. Твърди се, че ищецът не само е договорил, но и заплатил адвокатското възнаграждение. Излага се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че на ищеца следва да бъдат присъдени като претърпени имуществени вреди и заплатените суми по сключените последващи три договора за правна помощ със същия адвокат от АК- Русе, от 15.09.2024г. с възнаграждение 2000лв., от 05.11.2024г. с възнаграждение 1500лв., от 20.10.2025г. с възнаграждение 2000 лева.

2

Отправено е искане да се намали размера на присъдените имуществени вреди до размера посочен в основния Договор за правна защита и съдействие от 26.04.2023год. – 2 500 лева(1278,23 евро) . Моли въззивния съд да отмени като н е п р а в и л н о постановеното Решение № 73/06.03.2026г. по гр.д.

№20254500100916/2025г. по описа на Окръжен съд – Русе в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. С. Г. на основание чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ, сумите от 4 601,63 евро / 9 000 лв./ и 4090,34 евро /8 000 лв./, представляващи обезщетения за претърпени съответно неимуществени и имуществени вреди в резултат на воденото срещу него НОХД № 1607/2023 г. по описа на РРС за извършване на престъпление по чл.

330, ал.1 НК, приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.11.2025 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 849,15 евро- разноски по делото, и да постанови друго такова, с което да отхвърли предявения иск или в условията на евентуалност да намали размера на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и да намали размера на присъденото обезщетение за претърпените имуществени вреди до размера на 2 500 лева (1278,23 евро) - посочената сума в договора з а правна помощ от 26.04.2023 год., както и да намали присъдените разноски по делото, съобразно уважения размер на обезщетението.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба М. С. Г., в който заема становище за неоснователност на изложените в жалбата възражения.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество законосъобразно. решението в обжалваните части е правилно и

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото 3 доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

Предявени са обективно съединени искове за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр. 1 от ЗОДОВ.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в присъдените размери.

Направените оплаквания от страна на жалбоподателя съдът намира за неоснователни.

Оплакването на Прокуратурата на Р България досежно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в полза на Г. е несъстоятелно. Същото не е завишено по размер, а е съответно на претърпените от него вреди вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение, и на принципа на справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид всички установени по делото факти и обстоятелства, имащи значение за определянето му, преценил е в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е направил правилни правни изводи, вкл. и за размера на обезщетението, поради което възраженията на жалбоподателя в производството се явяват несъстоятелни. В трайно установената практика на Върховния касационен съд се приема, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е длъжен да обсъди всички конкретни обстоятелства, които влияят върху размера на обезщетението (продължителност на наказателното производство; тежест на обвинението; вида на мярката за неотклонение; обществения отзвук, здравословните и психически последици, отражението върху личния и професионалния живот.

4

В процесния случай наказателното преследване срещу ищеца е продължило около 2,5 години, към датата на привличане към наказателна отговорност той е бил на 48 години. По отношение на М. Г. е била взета и най- леката мярка за неотклонение „подписка“. С Решение № 480 от 10.11.2025 г., постановено по КНОХД № 826/2025 г. ВКС е потвърдил Присъда № 15/11.04.2024 г., постановена по ВНОХД № 963/2023 г. по описа на РОС, с която подсъдимият (в случая ищецът) е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 330, ал. 3, пр.

1, вр. ал. 2, т. 2 вр. с ал. 1 от НК. Несъстоятелни се явяват и възраженията на Прокуратурата на РБ, че негативните преживявания при ищеца са последица от отнетото свидетелството за управление на МПС от предходно осъждане през 2015 г. в Република Германия, от загубата на работа или от влошените отношения с бившата му съпруга. От свидетелските показания се установява, ч е ищецът се е чувствал застрашен и стресиран от воденото срещу него наказателно разследване, травмирал се, че случилото се е станало достояние на част от неговите приятели и познати, като същият е изпитвал и безпокойство от факта, че се нуждае от финансови средства, за да може да ангажира адвокатската си защита. От изложеното следва, че безспорно са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България за претърпените вследствие на обвинението неимуществени вреди от М.Г.. При исковете за незаконно обвинение отговорността на държавата е обективна – достатъчно е да са налице предвидените в закона хипотези (незаконен акт, действие или бездействие на орган на прокуратурата; настъпили имуществени и неимуществени вреди; причинна връзка между незаконното действие и вредите) и да са доказани вредите и причинната връзка. В случая има налице влязла в сила оправдателна присъда, която е една от основните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по ЗОДОВ.

Оплакването, че присъденият размер на обезщетението за имуществени вреди следва да се намали до размера, посочен в основния Договор за правна защита и съдействие от 26.04.2023год. – до размер на 2 500лева(1278,23 евро) се явява несъстоятелно. Видно от представените писмени документи за водените дела пред всички инстанции, ищецът е заплатил сумите, както следват: по ДП № 4419/2022 г. сумата от 2 500 лв. (включително и първоинстанционното производство по НОХД № 1607/2023 на РРС); на 15.09.2024 г. по Договор за правна защита и съдействие № 007886 е заплатил 5 сумата от 2 000 лв. / по КНОХД № 582/2024 г. на ВКС/, на 05.11.2024 г. по Договор за правна защита и съдействие № 0027460 - сумата от 1 500 лв./ по ВНОХД № 896/ 2024 г. на РОС/, и на 20.10.2025 г. по Договор за правна защита и съдействие № 0027468 – сумата от 2 000 лева / по КНОХД № 826/2025 г./. От изложеното следва, че първоинстанционният съд правилно е определил сумата от 8 000 лв. ( 4 090, 34 евро), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяваща се в извършени разходи за адвокат пред няколко инстанции в наказателното производство.

С оглед конкретните обстоятелства по делото - естеството на неимуществените вреди, вида и тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство срещу привлечения обвиняем- 2,5 години, обстоятелството, че по отношение на него е взета най-леката мярка на процесуална принуда „подписка", настоящата инстанция счита, че дължимото му се обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение е в размер на 9 000 лв. (4 601, 63 евро), както правилно го е определил първоинстанционният съд. С оглед извършените разходи за адвокатски хонорари във връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство, въззивният съд счита, че са доказани до размер на 8 000 лв. ( 4 090, 34 евро), както правилно е определил първостепенният съд.