Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 261852 от 01.04.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 429/2018
Вид
Определение № 261852
Подписан
01.04.2021
Състав
МИРОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЦАРСКА-ПАНТЕВА

Цитирани разпоредби

О П Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Гр. София, 01.04.2021г.

Софийски градски съд,

Търговско отделение, VІ-18-ти състав в открито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря КИРИЛКА

ИЛИЕВА като разгледа т.д.№ 429 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.692, ал. 3 и следв. от ТЗ.

Образувано е по възражение с вх.№92227/10.09.2020г., подадено в срок по пощата от кредитора „П.И.Б.“ АД срещу списъка на допълнително приети вземания, обявен в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 31.08.2020 г. с вписване № 20200831111543, в който са включени вземания на „КТБ“ АД (н) в общ размер 17 697 464,63 лв., представляващи просрочени лихви и неустойки върху просрочени лихви по договори за банкови кредити с „П.С.Х.“ ЕАД от 08.12.2011 г., 26.11.2012 г., 17.01.2013 г., 24.06.2013 г. и 01.04.2014 г., които са предявени пред синдика на „П.С.Х.“ ЕАД (н) с молба вх. № 131065 от 25.10.2019 г., като възникнали вследствие на решение на ВКС № 39/02.07.2019 г. Възразилият кредитор „П.“ АД оспорва изцяло включените в списъка и приети вземания както по основание, така и по размер. Твърди, че предявените вземания не са нововъзникнали, а същите се претендират за период, предхождащ откриването на производството по несъстоятелност на ПСХ и следователно са предявени след преклузивния срок по чл. 688 от ТЗ - два месеца от изтичането на срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ. Сочи, че с първоначалната си молба от 16.01.2019г. КТБ е предявила два вида вземания: условни вземания в общ размер на 18 225 752.49 лева, за които се водят и искове за обявяване недействителността на прихващания и безусловни вземания в общ размер на 5 227 530.26 лева, представляващи остатък от задължения по договорите за кредит, за който не е извършено погасяване чрез прихващане. Счита, че още тогава КТБ е следвало да предяви посочените вземания, а именно в сроковете по чл. 685 или 688 от ТЗ под условие - в случай, че се уважи някой от исковете, предмет на т.д. № 2630/2016; т.д. 1490/2017г.; т.д. № 1497/2017г.; 1499/2017г. и т.д. № 1693/2018г., подобно на предявяването на останалите вземания, включени в списъка с приети вземания от 11.02.2019г.

Поддържа се, че оспореният списък на допълнително приетите от синдика вземания е основан на решение по иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН, който обаче не създава и не погасява вземания на несъстоятелната банка от прихваналия кредитор, тъй като негов предмет е правното действие на извършеното прихващане и съдебното решение не установява наличието и размера на вземания на КТБ от ПСХ и не ги прави безспорни. От възразилия кредитор се сочи, че на 13.04.2016г. синдиците на КТБ завели иск срещу длъжника за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН на 21 брой прихващания, извършени от ПСХ, по който е било образувано търг. дело № 2630/2016г., VI-11 състав, по описа на СГС, като е постановено решение, с което се отхвърлят предявените искове, потвърдено от въззивната инстанция по т.д. № 5582/2017 г., САС, 13 състав, но с Решение 39/02.07.2019г. по дело 1283/2018г., I TO, ВКС решението на САС е отменено и делото е решено по същество, като прихващанията са обявени за относително недействителни по отношение кредиторите на масата на несъстоятелността, но счита, че така обявената недействителност е само по отношение на кредиторите на несъстоятелността, а не по отношение на всички лица, и е частична - обхваща единствено частта, която кредиторът в несъстоятелността би получил при разпределението на осребрено имущество.

Позовава се и на разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от ЗБН, че действието на прихващането в случаите на обявена недействителност на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН е отложено за един бъдеш период - до изпълнението на окончателната сметка за разпределение. Окончателна сметка за разпределение се оповестява до един месец от изчерпване на масата на несъстоятелността, одобрява се от управителният съвет на фонда и се изпълнява в срок от един месец от решението на фонда и едва след окончателна сметка за разпределение в производството по несъстоятелност на КТБ, ще може да се определи каква част от сумите от разпределението би получил такъв кредитор, с което да се определи и коя част от извършеното прихващане може да бъде обявена за недействителна. Според възразилия кредитор поради това до окончателната сметка не може да се определи каква част от вземанията на КТБ следва да се съберат в производството по несъстоятелност на извършилия прихващането ПСХ. Предвид горното възразилият кредитор счита, че предявените вземания на КТБ, предмет на искове за обявяване недействителност на извършените прихващания, следва да бъдат включени в списъците като условни до изготвяне на окончателна сметка за разпределение в производството по несъстоятелност на КТБ.

Постановяването на решение, с което се уважава иск за относителна недействителност на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН не е достатъчно условие, за приемането на тези вземания като безусловни, както би било ако е налице пълна недействителност. Поддържа, че частичната недействителност води до частично запазване на действието на прихващане и двете насрещни вземания ще бъдат в някаква степен погасени посредством този способ макар и отлагането действието на прихващането да е напред във времето до изпълнението на частичната сметка за разпределение и да прави невъзможно на този етап определянето на размера на погасената и дължимата част. В този смисъл според него КТБ един път ще се удовлетвори в производството по несъстоятелност на ПСХ и втори път в своето производство по несъстоятелност. Наред с горното кредиторът оспорва и размера на вземанията, като изтъква, че видно от периодите, за които се претендират, крайният срок на претендираните лихви е след обявяването на длъжника в несъстоятелност. Твърди, че съгласно чл. 617 от ТЗ с постановяването на решението за обявяване в несъстоятелност всички парични и непарични вземания стават предсрочно изискуеми, т.е. крайният период, до който може да се претендират лихви и неустойки, е 01.07.2019г. Поради което според него не следва да се дължат и текущи лихви върху просрочената главница и неустойки върху просрочени лихви за периода от 07.10.2019г. до 25.10.2019г. (по отношение на всички договори за банков кредит). Освен това сочи, че съгласно договорите за кредит между КТБ и ПСХ, върху начислените, но неплатени в срок лихви се начислява неустойка в размер на 10% годишно, но претендираните в обжалвания списък вземания за неустойка върху просрочените лихви надвишават 25% от размера на самите лихви. Възразява и че част от вземанията са погасени по давност, като счита, че възражението за изтекла погасителна давност не е с оглед личността - давностният срок е обективен факт, с настъпването на който се погасява правото за принудително събиране на дадено вземане. Производството по несъстоятелност представлява универсално принудително изпълнение, като цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяването на всички кредитори и поради това счита, че всеки кредитор може да възрази срещу погасеното по давност вземане на друг кредитор, доколкото по този начин биха се намалили вземанията (а в настоящия случай - вземанията с привилегия по чл. 722, т. 1 от ТЗ), като би останала по-голяма сума за разпределяне на останалите кредитори. Предвид горното и доколкото от „КТБ“ АД се претендират лихви и неустойки, започващи от м. ноември 2014г., а те се погасяват с кратката тригодишна давност, като действието, което прекъсва давността представлява предявяването на вземането с молбата от 25.10.2019г., счита, че всички вземания, възникнали преди 25.10.2016г. са погасени по давност. Възразява се и срещу привилегията с която е включено вземането, произтичащо от договор за кредит от 26.11.2012г. в размер на 26 780.70 лева. Сочи, че с определение на съда от 09.04.2019г. по оспорване от ПСХ е внесена промяна в първоначалния списък, като предявената главница по същия договор е приета с поредност чл. 722 т. 8 от ТЗ а след като главното задължение е прието като необезпечено, то следва и акцесорните такива да бъдат приети по същия ред. Възразява и срещу реда, по който са приети всички вземания по допълнителния списък от 25.08.2020г., като счита те следва да бъдат приети по т. 8 като хирографарни вземания, а не по т.

1 като обезпечени. Счита, че с погасяване на вземанията в резултат на извършените и приети прихващания са се погасили и техните обезпечения и макар впоследствие прихващанията да са приети за частично относително недействителни, то не се възстановяват обезпеченията по тях. Параграф 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност противоречи на основния ни закон и правото на Европейския съюз, като създава несигурност в гражданския оборот като прогласява, че извършени заличавания от „КТБ“ АД са непротивопоставими на същия правен субект, дори заличаванията да са извършени заради погасяване на обезпечените вземания. Поддържа, че с това законово изменение за нищожно се приема заличаването на обезпеченията, въпреки че е извършено поради погасяване на обезпеченото вземане. Счита, че е недопустимо посредством законово изменение да се предоставят права на конкретен правен субект и то с обратно действие. Поддържа че тази промяна противоречи на правните принципи, закрепени в чл. 2 ДЕС за свободното движение на стоки, част от което е и придобиването на недвижими имоти, се свързва със сигурността в гражданския оборот. Предвид горното претендира да се приеме възражението за основателно и да не се одобрява списъка. В хода на производството поддържа възражението чрез процесуалния си представител – юриск. Х..

Длъжникът

„ПСХ“ ЕАД /в несъстоятелност/ не изразява становище по възражението.

Кредиторът с оспорени вземания „КТБ“ АД (н) оспорва възражението чрез процесуалните си представители – адв. Д. и Д.. Излага доводи и в писмено становище.

Синдикът

П.Ц. е депозирал писмено становище от 28.09.2020г., като сочи, че счита, че възражението на кредитора относно възникването на вземанията е неоснователно, тъй като „независимо за кой период се отнасят, те възникват след обявяването в несъстоятелност“. По т.2 твърди ,че именно решението на ВКС е условието, под което са приети и същото се е сбъднало. По т.3 синдикът сочи, че решението на ВКС прави процесиите прихващания относително недействителни спрямо кредиторите по несъстоятелността на „П.С.-Х' ЕАД/н/, т.е. включват се всички лихви и неустойки от датата на прихващането до датата на предявяване им в производството по несъстоятелност, както и че всички справки за размера на нововъзникналите лихви и неустойки са представени по делото и заверени от упълномощените от синдиците на КТБ /н/ за това лица. Заявява, че е съгласен с кредитора П. АД, че вземането произтичащо по Договор за кредит от26.11.2012 г. в размер на 26 780.70 лева, трябва да е с поредност чл. 722, ал.1, т.8 от ТЗ, като има заведено дело за установяване привилегията на това вземане, но към настоящия момент делото все още не е приключило. По т.5 от възражението сочи, че след като главното задължение е прието като обезпечено с поредност чл.722, ал.1, т.1, то следва и акцесорните задължения да бъдат приети по същата поредност, както и че обезпеченията след обявяването от ВКС на прихващанията за относително недействителни спрямо кредиторите на „П.С.-Х' ЕАД /н/, се смятат за действителни и запазват своя ред.

Съдът, като взе предвид направените възражения, списъка на приетите вземания, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

С решение на

СГС, VІ-18 състав по т.д.№429/2018г. от 17.12.2018г., вписано в ТР е открито производство по несъстоятелност на длъжника „ПСХ“ ЕАД, като решението е обявено в Търговския регистър на 17.12.2018г.

Не се спори и е видно от данните по делото и справка по ТР, че са съставени списъци на вземанията, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ и чл. 688 от ТЗ, като в първия такъв, съставен от синдика Н., са включени описаните вземания на „КТБ“ АД по т.1. С определение от 09.04.2019г. съдът по несъстоятелността е допуснал промяна по възражение, подадено от Национална агенция по приходите /НАП/, на списъка на приетите предявени вземания, обявен в ТР под № 20190215104237 по партидата на „П.С.-Х“ ЕАД, съставляващ списък на приетите вземания на кредитори на търговеца, съставен на основание чл. 686, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, относно поредността на удовлетворяване на приетите предявени вземания на „К.т.б.“ АД / в несъстоятелност/, като вземанията в общ размер на 22 748,48 лв. – редовна главница, просрочена главница, просрочена лихва и текущи лихви и неустойки с основание за възникването им – договор за банков кредит от 26.11.2012г., не са с поредност по чл. 722, ал.1 т.