Протокол с решение от ОСЗ № 9648 от 31.10.2025, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 9648 гр. Пловдив, 31.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330106922 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:42 часа се явиха:

***

Съдът, като взе предвид днес докладваните становища на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за основателността на който следва да се докаже плащането на процесната сума и липсата на основание за това. От представената рекапитулация за кредит от самия ответник се установява, че длъжникът е платил обща сума от 1562 лв.

От представения договор за кредит се установява, че в чл. 4, ал.2 била уговорена неустойка за непредставяне на обезпечение. Същата, видно от размера й, не е включена в общо дължимата сума, нито в ГПР, който съгласно чл. 1 т. 8 не включва неустойки. Съдът обаче счита, че неустойката е следвало да се включи в ГПР, тъй като същата съставлява скрита печалба за кредитора.

Непредставянето на обезпечение не е свързано с реални вреди за кредитора, а само увеличава кредитния риск. В този случай предвиждането на парична сума срещу по-голям кредитен риск има характер на възнаграждение.

Невключването в ГПР на това възнаграждение нарушава правилата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на осн. чл. 22 ЗПК договорът се явява недействителен. На осн. чл. 23 ГПК се дължи само чистата стойност на кредита в размер на 1000 лв., а длъжникът е платил 562 лв. над този размер. Ето защо искът се явява основателен, ведно със законната лихва.

При този изход от спора право на разноски има ищецът, който е сторил разноски в размер на 50 лв. за ДТ. По отношение на адвокатския хонорар същият следва да се присъди по реда на чл. 38 ЗА, като възражението за прекомерност следва да се уважи до размер от 300 лв., които съдът намира съответни на сложността на делото, проведено в едно съдебно заседание, 1 факта, че е решено само въз основа на писмени доказателства, и цената на иска.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА "АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 202250289, със седалище и адрес на управление гр. Ботевград, ул. Трети март № 83, да плати на Д. Г. С., ЕГН **********, с адрес ***, по предявения от него иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата в размер на 562 лв., платена от Д.

С. по договор за заем № ***/26.03.2024 г., и получена от "Адессо Кредит България" ЕООД без основание, ведно със законната лихва от 14.04.2025 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА "АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 202250289, да плати: на Д. Г. С., ЕГН **********, сумата от 50 лв. за държавна такса; на адв. Г. Г. М., със съдебен адрес, ***, сумата от *** лв. за адвокатски хонорар на осн. чл. 38 ЗА.

Указва на ответника, че може да плати сумите, за които е осъден, на следната банкова сметка: ***.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок, който за ищеца тече от днес, а за ответника от получаване на решението.

Протоколното решение да се връчи на страните.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 10,08 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

2